Понякога на човек му изглежда, че зимата сякаш продължава цяла вечност. Тя оставя по прозорците своите мрачни и лепкави петна.

Още в първия по-топъл ден, всеки гледа да ги измие, а след това като погледне навън си казва:

– Колко чист изглежда светът през изчистените прозорци.

Подобно на това, колко възможности се предоставят на човек, след като повярва в Исус. Изведнъж всичко и всеки изглежда ценен. Усеща се Божието присъствие навсякъде.

Когато всичко е замъглено, колко неща могат да се пропуснат?!

Не, че светът се е промени, но до сега не сме виждали ясно. В света има много зло, но той никога не е оставал без Божията любов.

Бог ни призовава да се покаем и да копнеем за чисти сърца. Грехът остава своята лепкава следа, но покаянието и прошката правят денят по-светъл.

Понякога промяната е толкова голяма, че човек има усещането за нов живот.

Учим се да живеем, т.е. да обичаме.

В утробата на майката тялото на детето се изгражда за земния живот.

Сега ние готвим душите си за вечността. Покаяние и новорождение са първите стъпки. После идва любовта към Бога и човека.

За това да не се оплакваме от трудностите. Да не роптаем против непоносимия съсед. Да не се дразним от досадния колега. Да не се ужасяваме от ужасния квартирант и дребнавата хазайка. Те са допуснати в живота ни, за да се научим истински да обичаме.

Това е задачата ни. Любовта към ближния се предхожда от усилия, които са само приготовление за това.

Исус разделя хората на спасени и погинали. не става дума за престъпление или срамен грях.

Исус ни пита: Обичате ли ближния? Блажени са любещите! Те са спасени. Горко на нелюбещите! Очаква ги гибел.

Не трябва да пропускаме ден, без да проявим любов, без да кажем блага дума. Нека вливаме радост и утеха в наранените сърца.

Не можем да вършим добро, без да обичаме, но не можем да обичаме и да не вършим добро.

Смирението, изповедта и покаянието са жизнено свързани. Без смирение, не е възможно да имаме искрена изповед. И без покаяние, смирението и признанието за грях са напразни.

Един свещеник пътувал с колата си, но се движел с превишена скорост.

Спрял го полицай, който бил ирландец и добър католик. Когато видял „клерикалната“ риза с характерна бяла якичка на врата на шофьора попитал:

– Вие свещеник ли сте?

– Да, – смънкал Божият служител.

– Няма да ви глобявам, но ще кажете десет пъти „Ave Maria“, пет пъти „Отче наш“ и обещайте да карате по-внимателно.

При католиците свещеникът при изповед обикновено предлага на каещия се да каже определено количество  молитви „за покаяние“.

За да се променим, трябва да научим истината и да започнем да си избираме добри възможности за избор. Освен това трябва да се промени начина ни на мислене.

Битката с греха започва в ума, а не в поведението. Начинът, по който мислите, определя начина, по който се чувствате и определя начина, по който действате.

Ако искате да промените начина, по който действате, трябва да се започнете с промяна на начина, по който мислите.

Например, мога да кажа, „Трябва да започна да обичам децата си повече“, но това няма да работи, ако се боря само с чувствата си. В случая трябва да се промени начина, по който мисля за децата си, за съпруга си, за жена си, и чак тогава ще се промени начина, по който се чувствам и действам.

Нека да обобщим: Вие не сте това, което мислите, че сте, по-скоро това, което мислите, че сте. Битката, за да се справите с тези дефекти в живота си, започва в ума. Ако искате да промените нещо в поведението си или нещо в емоциите си, започнете с вашите мисли и отношението си към хората.

Обновяването на ума ви е свързано с думата „покаяние.“ Това не е нещо, което не искате да направите, или което е болезнено за вас.
Покаянието няма нищо общо с поведението. Става въпрос за това, ние трябва да се научим да мислим различно.

„Покайте се“ означава просто да се направим един психичен обратен завой. Това е нещо, което правите в ума си, а не с поведението си. Промяната на начина, по който мислите, ще се отрази на вашите емоции и поведение.

Когато се покаем, ние се обръщаме от вината към прошка, от ада в рая. от безсилие към свобода. от тъмнината към светлината!

Това е вид промяна, което трябва да сте в състояние да се извършите до края на живота, докато сте тук на земята.