Какво означава „удавяне на сухо“?

„Сухо удавяне“ се получава, когато вода навлиза в белите дробове, човек я вдишва.

Малко количество вода попада във алвеолите, което води до спазъм на мускулите на дихателните пътища.

Веднага след къпане човек се чувства добре, но след шест часа се появяват симптомите.

Най-честите признаци при „сухо удавяне“ са: кашлица, болка в гърдите, объркано дишане, отпадналост, резки промени в поведението.

Ако не се лекува може да доведе до смърт. Смъртните случаи от „сухо удавяне“ са редки – само 1-2% от всичките.

Доктор Ерик Хигинботам, ръководител на отделение,  за спешна медицинска помощ в Детския медицински център Dell казва, че родителите трябва да наблюдават децата си не само, когато са във водата, но и когато излизат.

Ако след къпане детето се държи странно, непременно се обърнете към лекар.

Всяко възпитание започва с вътрешните взаимоотношения в едно семейство.

Някои родители не искат да възразяват на капризите на детето си и са готови да изпълнят всичко, което иска тяхното чедо.

Други родители не понасят излишните „глезотии“ и за това натоварват детето с „полезни занятия“.

В резултат детето има лошо поведение и е наказано. Освен това то намира приложените мерки за несправедливи.

Вследствие на това се пораждат конфликти между „деца и родители“.

За да се избегнат ненужните наказания, нужно е родителите да се разберат помежду си какво точно да изискват от детето и най-вече да разберат какви са неговите потребности.

Дефекацията при хипопотамите става много неспокойно.

Мъжките имат навика да разпръскват урина и изпражнения по време на този процес. А опашката действа като витло.

Това поведение е важно за маркиране на територията, както и за комуникация между индивидите.

Това прави грижата за хипопотамите в зоологическата градина, където край клетките поставят табели с предупреждение, много сложно.

Един новоповярвал свидетелствал, че приел Исус Христос за свой Господ, след като прочел „петото Евангелие“. Това не било Евангелието на Матей, Марко, Лука и Йоан, а Евангелието на един вярващ, който се казвал Михаил.

Михаил бил истински и верен християнин, който обичал Господа. Той водел благочестив живот, бил като пети евангелист и Бог го използвал да свидетелства за Исус Христос.

Святия живот и доброто поведение говорят повече от всякакви думи. Ние сме писма, ежедневно четени от другите хора, които не познават Господа.

Много хора не четат какво казва Божието Слово за Христос, но те могат да видят Спасителя в живота на тези, които подобно на Михаил са получили Христовото спасение.

Експерти по почерка, твърдят че могат да определят характера на човек. Ние сме синове и дъщери на Бога, за това сме отговорни пред Господа и пред хората около нас за нашия духовен живот. За Христос хората съдят по естеството на нашия живот.

Писмата се пишат, за да могат да се прочетат. Но ако писмото е написано с неразбран почерк, как ще се разбере съдържанието му?

Писмата на някои хора много трудно се четат, защото са нечетливи. Нека да се погрижим  нашият християнски живот за всеки човек да бъде написан с ясен, кратък и лесен за четене почерк.

Нашият живот трябва да бъде чист, свят, последователен и угоден на Бога. В него трябва да има любов, милосърдие, кротост и доброта.

Фридрих Ницше е казал:

„Новото християнско понятие за любов, милосърдие, кротост и доброта в първи век е накарало света да направи преоценка на древните ценности и да приеме християнството“.

Иван Петров бе добър съпруг и се стараеше не само на работното си място, но и в дома си и все пак нещо куцаше в семейството му.

Винаги се прибираше след работа в дома си, но….. Жена му Христина имаше нужда не само от неговото присъствие. Тя желаеше да има сто процента от вниманието му.

Вероятно Иван не осъзнаваше това, защото след като се прибереше, веднага сядаше  пред компютъра. А жена му се опитваше да му разкаже по какъв начин е минал трудния ѝ ден.

Тя усещаше, че той не я слуша и само клатеше глава, като от време на време казваше:

– Да, да….

Но Иван отстоеше от нея на хиляди километри.

С течение на времето у Христина се насъбра толкова раздразнение и болка, че накрая те избухна:

– Чувствам се пренебрегната. Кого предпочиташ повече компютъра или мен?

Иван се опита да предотврати надигащия се скандал, като каза по-меко:

– Аз те обичам и с нищо друго не бих те заменил.

Но в крайна сметка Христина се почувства безпомощна. Тя започна да се отдръпва, а в замяна на това стана още по-неприветлива и свадлива.

Иван не може да разбере причината за нейното поведение и ѝ казва:

– В последно време си станала толкова мрачна, я се усмихни малко.

Но това не помагаше, а Христина се цупеше още повече.

Така измина доста време. Двамата започнаха да се отчуждават и да живеят като съквартиранти.

А колко по-добре би станало, ако след оплакването на Христина Иван бе казал:

– Вероятно е болезнено и неприятно да се чувстваш по този начин. Нека да поговорим повече за това.

Ако Иван можеше да приеме чувствата и мнението на съпругата си, може би общуването във семейството щеше да се подобри.