Актьорът Антъни Хопкинс получил главната роля във филма „Момичето от Петровка“.

В нито една книжарница в Лондон Хопкинс не можал да намери книгата, по която бил написан сценария.

По пътя към в къщи в метрото Антъни видял на една от седалките именно тази книга със забележки в полето.

След половин година на снимачната площадка Хопкинс се запознал с автора на романа, който се оплакал, че е изпратил последния си авторски екземпляр със забележки на режисьора, но той го загубил в метрото.

Вече мъртво животното било намерено от човек, обслужващ близка газ станция, в храстите близо до детска площадка в Хакни, северната част на Лондон.

Плъхът тежал около 11 килограма.

Доктор Дуги Кларк от Университета в Хъдърсфийлд смята, че това е  необикновен гризач от Африка, принадлежащ към опосумите.

Той е бил домашен любимец, но е избягал от стопанина си и е намерил смъртта си на улицата.

Тези огромни плъхове са много умни. Често ги водят  на каишка, като куче. Те са много популярни като домашни любимци.

Доктор Кларк е пояснил, че тези плъхове са всеядни. Скитайки се из квартала те могат да се хранят с ориз, пържени картофи, варено пиле и други отпадъци, изхвърлени в кофите за боклук.

Плъхът вероятно е умрял от отрова, предназначена за гризачи.

Колко такива „домашни любимци“ има в Англия, за сега не се знае.

В един изоставен градски парк, в центъра на детската площадка израсна топола. Никой не я бе насаждал. Семенце случайно бе попаднало в парка, покълна и въпреки трудностите, то оцеля и се превърна в стройно дърво.

Целеустремената млада красавица искаше да стане по-прекрасна от всички дървета, които растяха на известно разстояние от нея.

Всяка пролет тополата разпростираше своите клони все по на широко, сякаш се опитваше да прегърне целия свят.

Радваше се на лятото, жадно поглъщаше слънчевата светлина и благодатната дъждовна влага.

Един ден тополата забеляза тънко стъбълце пълзящо по земята.

– Помогнете ми да стигна слънцето, спасете ме, – прошепна то, когато  усети, че някой му обръща  внимание.

Тополата се зарадва, че случаят ѝ давал възможност да направи едно полезно и добро дело. Внимателно подхвана с клоните си слабото растение и го повдигна над земята. То веднага се хвана със своите зацепващи „ръце“ към надеждната опора.

Тополата с удоволствие поддържаше крехкото растение, предоставяйки му своите клони.

В края на лятото, новонастанилият се бръшлян оплете ниските клони на младата топола. В това време си мислеше:

„Трябва да оцелея на всяка цена в този изоставен край. Тук хора отдавна не са идвали, не е като в градините, където те преследват със брадви и ножове. Тук е истински рай за мен“.

И младият бръшлян започна да бърбори непрестанно, за да приспи бдителността на неразумното дърво:

– Толкова много се радвам на нашата среща.Хайде да станем приятели. Аз знам какво става в градините на хората и ще ти разкажа много интересни неща. Виждал съм как хората обрязват дърветата и не им дават да растат. На теб ти е провървяло, защото си попаднала в този изоставен парк. Ако беше в тяхната градина, щяха да те изкоренят и изгорят.

Тополата отговори:

– Да, аз съм много радостна тук, но ми е скучно сама. Нека бъдем приятели.

Бръшлянът се изкачваше все по-нагоре и по-нагоре, продължавайки да разказва страшните си истории:

– Децата чупят клоните на младите дървета. Възрастните режат  старите дървета, когато опират до електропроводите или закриват светлината в техните прозорци.

Тополата слушаше и се радваше:

– Колко съм щастлива, че съм израснала на това безлюдно място, а сега си имам и такъв знаещ другар.

Минаха няколко години. Бръшляна нацяло оплете тополата. Накрая тя разбра, че бе попаднала в алчни ръце и се примоли:

– Не ме задушавай, приятелю, не ми стига въздух да дишам.
Бръшлянът се усмихна и отговори:

– Нали искаше да бъдем приятели? Ти така самоотвержено се съгласи да ми помогнеш ….  Нима не видя какво става с дърветата, които растат далеч от крайградските зони?

Тополата със страх погледна на там и се ужаси. Дърветата или по скоро техните скелети се чернееха сред огромната маса победоносно зеленеещи листа на бръшляна.

Младата топола потрепери предчувствайки неизбежната си смърт. Тя искаше да каже нещо на бръшляна, но се отказа ….. дори не се опита да раздвижи още здравите си клони и да събори лъжеприятеля, а само смирено каза:

– Сама съм си виновна.

Минаха няколко години и тополата се превърна в жалко изсъхнало дърво.

Германофобията е страх от всичко германско, а също така и негативно отношение към хора с немски произход. Причина за появата на този страх е агресивната политика на Германската империя в началото на века и Третия райх за периода 1930 1940 г.

Явлението германофобия във Великобритания се е наблюдавало след френско-пруската война  1870-1871 г. Във Великобритания германците били евтина работна ръка. В съзнанието на англичаните германците обикновено били фризьори, часовникари, пекари, музиканти, улични хулигани и крадци.

През 1914 г. германофобията е обхванала поти всички сектори на руското общество.

Нека не започваме с безмисленото преименуване на Петербург в Петроград или това, че голяма част от украинските и руските германци били изпратени в Сибир.

Писателят Л. Пантелеев си спомнял за „отпечатаните в типографията плакати, които висели на всяка площадка на парадното стълбище на пуришевската къща на Улица Фонтанка 54. Те гласели:

„Да се говори на немски е забранено“.

Крокодила на Корней Чуковский също изказва подобни забрани:

„Как смееш тук да ходиш.

И по немски да говориш?“

Повечето детски площадки, които днес могат да се видят са скучни и еднообразни. Една и съща пластмаса и никакви нови идеи.

Всичко това води до изчезване на радостта по тези площадки.

Но има и места, където децата могат да се повеселят и доволни да се движат.

Днес ви представям площадката на езерото Макуори.

Това е австралийска площадка предназначена за деца с ограничени възможности, в това число и на такива с нарушено зрение и приковани към инвалидни колички.

На нея може да се види 12 метрова кула за катерене, 9 метров спирален склон за пързаляне, люлки за инвалидни колички, музикални автомати и много други.