Бог винаги започва с това, което имаме. Нямаме много време? Нашите финанси не са достатъчни? Мислим си, че нямате кой знае какъв талант.

Но можем да дадем на Бога всичко в живота си. Нека да Му дадем сърцето си, репутацията си, нашето минало, нашето настояще и бъдеще. Може да не е много, но ние можем да го дадем , както момченцето даде петте хляба и двете риби.

Исус не се е притеснявал, как ще нахрани 5000 души. Той вече е знаел какво да направи. Видял е необходимостта, много преди тя да се появи. Той е имал план.

Трябва да разберем тази истина днес: Бог винаги има отговор, преди да се е появил проблема. Бог не се поти над нерешими проблеми. Той е знаел, че това ще дойде и вече е имал план за него. Бог знае решението на проблема, преди да осъзнаем, че това е проблем.

Така че, защо е нужно да се тревожим? Просто признаваме, че имаме неразрешим проблем, а след това даваме на Бог всичко, което имаме.

На пръв поглед, това изречение може да изглежда неуместно, абсурдно и нелогично, но това е само на пръв поглед. Трябва по-внимателно да погледнем и да помислим добре върху това.

Когато говорим за Рождество, навярно ще се досетите, че става дума за Исус, Неговата мисия, учение, влиянието Му върху нас и нашия живот.

Искате примери? Ето ви няколко.

Пияницата или наркоманът покаяли се пред Бога, искат сила от Всевишния, за да се освободят от зависимостта. И Бог дава свобода. Увеличават ли се дните им на живот?

Народ, който се е обърнал към Бога с цялото си сърце, ще престане да твори военни планове и няма да изпрати синовете си на фронта. В цивилния живот те ще живеят много по-дълго от тези, който умират като герои в една безсмислена война.

Евангелието, оказва силно влияние на децата и ги насърчава да почитат родителите си.

В този случай Бог изпълнява обещанието си:

„Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш много години на земята“.

Е, убедихте ли се, че Рождество удължава живота? Но Раждането на Исус Христос прави много повече, отваря ни път към вечността, където ще бъдем заедно с нашия Творец.

Празник е и всеки от нас изпраща поздрави и получава такива. Но Бог има само едно послание за нас, което наистина има значение.

Бог иска да сподели вечността с нас.

Това е смисълът на Рождество за всички. Създадени сме не само да живеем 80 или 90 години на Земята и след това да умрем. Ние сме много ценни за Бога. Той има дългосрочен план за нас. Направил е така, че да живеем вечно.

Един ден сърцето ви ще спре. Това ще бъде краят на тялото ви, но не и на вас, защото ще продължите във вечността. Бог иска да бъдете част от семейството Му.

Той е изпратил Исус да се роди на земята като бебе, така че един ден да умре за греховете ни, а след това всеки от нас получава възможност да живее завинаги с Него.

Това е и голямата новина за Рождество. Тази покана е достъпна за всеки. В Библията се казва: “ А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име“.

Бог иска да прекара вечността с нас.

Исус Христос умря за греховете ни и ако Го приемем в живота си и повярваме в това, което Той е направил за нас,  ще бъдем завинаги с Него. Това е Божият първия рождествен подарък, изпратен още преди да се родим.

Без значение какво сте направил или къде сте били, имате място в Божието вечно семейство, то е  готово и ви чака. Вратата е широко отворена. Просто повярвайте, и получете!

Готови ли сте за това? Тогава какво чакате!

Росица се бе примирила със обстоятелствата. Беше изчезнало и мрачното ѝ настроение. Чувстваше се чиста пред съвестта си.

Бе решила да остане хладнокръвна, каквото и да се случеше.

„Ще бъда спокойна и сдържана, – каза си тя. – За всичко още от самото начало е виновен Запрян. Колко пъти го предупреждавах? Но той не обърна внимание на моите думи. И ето ти сега резултата от това“.

Росица бегло се усмихна:

– Сбогом Хаваи! Дори и на концертите на филхармонията няма да ходя, – изведнъж се усети че говори на глас на диалекта от своя край.

След това Росица се засмя и смело обърна лице към бъдещето.

– Въпреки всичко ще остана лоялна към Запрян. Все пак аз съм му съпруга. Трябва да внимавам да не го нараня с някоя дума. Ще омекотявам упреците на другите като изразявам солидарността си с него. Готова съм на всяка саможертва.

В главата ѝ започнаха да се въртят конкретни планове за издръжка на семейството.

– Първо ще продам бижутата си, – усмихна се тя. – Не, че са много, но на първо време парите ще стигнат за хляб.

Росица не бе от жените, които обичаха да се кичат. Тя можеше да направи още много неща. Въображението ѝ се развихри.

– Мога да отворя малко магазинче за продажба на ръкоделията ми. Или по-добре да отворя малка сладкарница.

Дойде ѝ идея за онези домашни курабийки от пшеничено брашно, които сестра ѝ правеше. Това можеше да се окаже завладяващ и покоряващ специалитет в новото ѝ заведение. Тя непременно ще пише на сестра си да ѝ изпрати рецептата.

Шум от кола на улицата прекъсна мислите ѝ. След малко Запрян се появи на вратата. Той бе радостен, прегърна я и я целуна. Беше блед но бузите му горяха.

– Роси, успяхме, – започна той направо, не можеше да се овладее, – нищо няма да продаваме, – Владо обеща да ни даде пари, докато си стъпим на краката. Никога не съм бил толкова щастлив. Уредих си всички сметки.

Росица гледаше сияещото лице на съпруга си и си мислеше:

„Все още има надежда за Хаваите. И на концерти ще ходя“.

И тя се присъедини към еуфорията на Запрян.

Лицето на Камен бе напълно безизразно. Държеше се така все едно нищо не се бе случило. Валери го наблюдаваше и си мислеше: „Това момче е лудо“.

Камен се разсмя  весело, когато видя вторачения поглед на Валери в него и каза:

– Виждал ли си как лихварите играят шах?

– Да.

– Играят предимно старци, но има и деца, дори много по-малки от мен. Едно от тези хлапета винаги побеждава. Дори старият равин с брадата и смешната шапка не може да го бие.

– Наистина ли? – ококори очи Валери.

– О, да. И аз се чудех, как го прави. Както и да е, онзи равин казва, че умението да се играе шах е дар от Бога, все едно да видиш божествения план за себе си. Онова хлапе, едва може да чете. Това не е ли знак за нас, че зад всичко се крие някакъв порядък?

Валери го гледаше изненадано. Такава прозорливост, а бе само момче.

– Аз имам две дарби, – продължи самоуверено Камен. – Мога да убивам животно също тъй лесно, както ти трошиш чиния… А другото е, че щом погледна карта или застана в някоя местност, веднага виждам как да се нападне или да се отбранява. Просто ми идва отвътре, както на онова момче.

Валери го погледна недоверчиво. За убиването бе съгласен, защото го бе видял с очите си, но за другото.

– Макар че това едва ли е дар от Бога. Ако не ми вярваш, толкова по-зле за теб.

Камен стана и недоволен се отправи към вратата. Усещаше, че не му вярват и не го приемат на сериозно.След малко се чуха отдалечаващите му стъпки в коридора.