В карстовите пещери на планинския масив швабски Алб, в южна Германия, са от открили нов вид риба.

Тя обитава в подземните потоци с общата дължина 250 км, които се формират от просмукване на горното течение на река Дунав във варовикова скала.

Преминава през обширни пещери, те се издигат на повърхността в т.нар Aхаски ключ. По-нататък като реки Радолфцелер-Аах се вливат в езерото Констанс.

Пещерните риба за първи път са открити и заснети през август 2015 по време на експедиция на пещерняци водолази в системата Дунав – Ааа.

Били са уловени пет риби.

Дължина на тялото на възрастните варира от 6.5 до 8.2 см, а на младите – 3 см. Генетичен анализ показват, че тези риби принадлежат към рода на баленови боции (Barbatula). Научното име новия вид все още не е получил.

От техните роднини, които живеят на повърхността на пещера, те се различават по светлия цвят без петна, по-голямата горната челюст и ноздрите, умалени на очите, липса на външна обвивка и скъсена странична линия.

По-рано пещерни риби са намирани само в Америка и Африка, това е първата открита в Европа.

Тези риби открити в немските пещери са се оказали най-северните пещерни риби. Те живеят на 760 км по на север от предишните притежатели на тази титла – риби от варовиковите долини Nippenouz в Пенсилвания.

Завидяла една от ядливите гъби на другите по-големи от нея и се натъжила:

– Никой не ме забелязва. На никого не съм нужна…..

И ето какво измислила:

– Аз съм малка и невзрачна, но ще порасна голяма и тогава те ще видят.

И тя започнала да пие много дъждовна вода. Пила, пила щяла да се задави вече, но това, което искала, станало. Била по висока от белите гъби.

След това си намазала шапчицата с ръжда от една консервена кутия, която я направила червена, дори много повече от манатарките.

Сложила си и бели петна за украса.

Дошли в гората гъбари. Изведнъж някой от групата  извикал, след като видял наконтената гъба:

– Погледнете, каква интересна мухоморка! Ще я стъпча, да не би новаците да я сметнат за ядлива и да я откъснат.

И я смачкал, независимо, че нашата познайница станала голяма и красива.

В края на краищата не е важно как изглеждаш отвън, а какъв си отвътре ….

Понякога на човек му изглежда, че зимата сякаш продължава цяла вечност. Тя оставя по прозорците своите мрачни и лепкави петна.

Още в първия по-топъл ден, всеки гледа да ги измие, а след това като погледне навън си казва:

– Колко чист изглежда светът през изчистените прозорци.

Подобно на това, колко възможности се предоставят на човек, след като повярва в Исус. Изведнъж всичко и всеки изглежда ценен. Усеща се Божието присъствие навсякъде.

Когато всичко е замъглено, колко неща могат да се пропуснат?!

Не, че светът се е промени, но до сега не сме виждали ясно. В света има много зло, но той никога не е оставал без Божията любов.

Бог ни призовава да се покаем и да копнеем за чисти сърца. Грехът остава своята лепкава следа, но покаянието и прошката правят денят по-светъл.

Понякога промяната е толкова голяма, че човек има усещането за нов живот.

Кирил е само на четири години, но вече носи очила. Той не се притеснява, като по-големия си брат Сашо, че другите ще му се смеят и ще му викат „Цайс“. Напротив Кирил е много горд с тях. А защо ли?

– Те подобряват виждането ми, – казваше малкото момче и ги носеше с желание.

Но един ден ги свали и ги подаде на баба си, като каза:

– Не искам да ги нося. С тях не виждам нищо.

Баба му Мария се учуди, затова ги взе и погледна през тях. Възрастната жена веднага разбра каква е причината.

– Естествено е, да не виждаш нищо. Целите са в петна. Трябва да се почистят.

Кирил погледна изненадано баба си:

– Не знаех, че трябва да се чистят, мислех, че са се развалили.

Бабата взе една кърпа и внимателно започна да изтърква стъклата на очилата.

– Бабо, – изведнъж се намеси Сашо, който стана свидетел на инцидента, – така фарисеят Симон гледаше грешницата, която помаза нозете на Исус, през замъглените от предразсъдъци и презрение „очила“.

– Да, – съгласи се баба Мария, – вместо да види промяната в нея, породена от Божията милост, той я осъди като грешница, която не заслужава прошка.

– Колко по-различно гледаше на нея Исус, – каза бащата на Кирил и Сашо. – Той я виждаше като Божие дете, любяща и състрадателна жена, като човек притежаващ голяма вяра.

– Често начинът, по който гледаме другите, – въздъхна тъжно баба Мария, – се определя от изкуствено създадени предубеждения. Христос иска да виждаме всеки като Божие дете.

– Да, – съгласи се бащата на момчетата, – Той ни призовава да обичаме, а не да съдим.

– Бабо, – протегна ръка към вече изчистените очила Кирил, – благодаря ти, че ги почисти. Ето аз не се погрижих за тях и те вече не желаеха да ми служат.

Малкото момче внимателно ги взе, огледа ги, а когато отново ги постави, широка усмивка заля лицето му.

Знаете ли, че далматински кученца се раждат без петна?!

Те имат петна по кожата в долната част, но тези петна не са видими на козината. Това продължава, докато кученца станат на две седмици.

Далматински петна често черни или кафяви, но може също така да бъдат и други цветове, като тъмно оранжево, лимонено жълто или сиво-синьо. Понякога при възрастните далматинци отсъстват петната.

Далматинците имат петна поради техните гени, които са като малки групи от инструкции във всяка клетка в тялото.

Тъй като повечето далматинци имат мама и татко с петна, за това при новородените далматинци петната се появяват на фона на гените на техните родители.

Преди да станат домашни любимци, някои далматинци са имали петна в дивата природа, за да се защитят и да бъдат в хармония със средата.