Мартин се връщаше след поредната командировка. Този път нещата бяха много по-напрегнати. Победата, която постигна при преговорите, му костваше много сили и нерви, които въпреки всичко успя да удържи до края.
Бе пуснал радиото в колата си. Гумите пееха, пригласяйки на звучащата по това време песен.
Умората затваряше очите на Мартин, но той си казваше:
– Още малко и си у дома. Я се стегни. Като се прибереш ще си отспиш на воля. Очакват те два дни почивка.
По едно време Мартин усети, че се унася. Аха и бе готов да потъне в царството на сънищата.
Изведнъж усети удар. Това окончателно го разбуди.
Под колата на асфалта се подаваше някакво голямо петнисто животно. То не даваше никакви признаци на живот.
Ръцете му се разтрепериха. Чувствайки се виновен за станалото, Мартин гледаше ужасен.
Изведнъж младият мъж тръсна глава и се замисли сериозно, след което се запита:
– Интересно как този леопард се е оказал по тия места? Такива екзотични животни няма тук. Може да е избягал домашен любимец …..
Тревогата все по-силно нарастваше у него.
– А може би още е жив и аз по някакъв начин ще мога да му помогна, – искра надежда проблесна в съзнанието му.
Мартин слезе от колата и се насочи към трагичната находка.
Той внимателно приближи животното, страхувайки се да не го ухаше. Внимателно докосна петнистата кожа и… …..започна да се смее неудържимо.
Пострадалият звяр се оказа елегантно палто, което вероятно някоя дама бе изтървала минавайки от тук.
