Гъсеницата на северноамериканската пеперуда Amorpha juglandis е известна с необичайните си способности за защита от птици, които винаги са готови да ги изядат. Те издават резки свистения, които изгонват хищниците.

До сега етимолозите смятали, че птиците се тревожат от самия рязък и внезапен звук.

Етимологът от Университета във Вашингтон Джесика Линдзи открила, че хитростта, с която гъсениците се отбраняват, е много по-тънка.

Всъщност една гъсеница, уловена от птица, е в състояние да свие тялото си като мех от акордеон и да освободи сгъстен въздух през малки дупки отстрани.

Това помага на насекомо с размер няколко сантиметра, да издава звук с впечатляваща сила. На разстояние пет сантиметра неговата сила достига  80 децибела, подобно на мощна прахосмукачка или мотоциклет (със шумозаглушител).

Не е изненадващо, че при такъв звук, птицата изпуска плячката си и бяга.

Гъсениците на много пеперуди, живеещи в северните ширини, нямат време да се превърнат в какавиди за едно лято, поради което остават в режим на хибернация до следващото лято.

Срещащата се в Гренландия и Канада Gynaephora groenlandica в това отношение е рекордьор.

Жизненият цикъл на гъсеницата може да продължи до 14 години.

Друга уникална способност на тези гъсеници е, че по време на презимуване си могат да издържат на температура до -70 ° С.

 – Ако бях човек … – със завист жужеше комарът.

– Ако бях човек …., – закривайки очи, замечтано прошепнала пеперудата.

– Ако аз бях човек, – отрязал мъдрият дъб, който бе видял много поколения хора, – бих се постарал да живея като тях, за да не завиждам после дори и на вас.

Ако обичате да наблюдавате как буболечките пълзят по цветята, огъва тънките заострени листа на тревата, ако ви вълнува веселия танц на пеперудите, ако обичате около вас да се разнася аромат на билки и горски плодове, не оставяте равнодушен пред преливащите се наоколо цветове, потъвайки изцяло в тяхното разнообразие, от вас се излъчва радост, а сърцето ви трепти от  щастие.

Вижте колко трогателен е залеза! Насладете се на буйната игра на вятъра, който гони облаците и ги превръща в чудновати фигури. Или по-добре си поговорете с прибоя, настъпващ, шумен,….. изведнъж притихващ и смълчаващ се. Вслушайте се в шумоленето на листата, те разказват поредната си приказка, която вятърът им е донесъл от далечни краища.

Ако се наслаждавате на природата, в нейните звуци и багри никога няма да останете сам.

Защото всички те дърветата, извисили корони към небето, цветята и пеперудите, които взаимно преливат багрите си едни в други, пчелите и мравките, които неуморно се трудят, изгревите и залезите следващи един след друг, симфонията от трели  и възхитителни аромати ви съпътстват навсякъде в трудното ви ежедневие,  в живота изпълнен с проблеми и предизвикателства.

И въпреки всичко вие ще бъдете щастлив, защото умеете да наблюдавате и да се потапяте в хармоничната красота и нестихваща музика около вас.

Пеперудата червен аполон е жив паметник на природата.

Гори, ливади, поля по земята изгубват много от насекомите си. Те изчезват защото са много чувствителни към промяната на екологичната среда.

Сред тези насекоми е белоснежният красавец аполон. По-рано е бил много разпространен в Европа и Централна Азия.

Гъсениците на аполона се хранят със сочните месести листа на тлъстигата и нацепено зеле. По време на храненето им непременно е необходимо да има слънце.

Тлъстигата е капризна и не расте къде да е, а и слънцето не свети всякога.

Ето защо лова на тази пеперуда в наше време е недопустимо.

Този вид насекомо е включено в Червената книга.