Завистта е като киселина. Тя разяжда най-бързо съда, в който се намира.
Диньо Дерменджията отдавна гледаше свои колеги, които преуспяваха, а сърцето му се бунтуваше: „Защо не аз? Защо не на мене? „
Един ден бе наел много майстори. Голяма работа бе замислил.
– Пак тия пари. – мърмореше под носа си Диньо. – От къде да ги взема?
Изтегли заем от банката, макар че му искаха голяма лихва, но и те не стигнаха.
Диньо мъдрува, пъхтя и накрая отсече:
– Стария трябва да даде.
И отиде при него на село. Удари го на молба още от вратата:
– Тате, да продадем земята. За какво ти е. Не можеш вече да я работиш вече. Така ще си седи…..
– Белята става с пари. Важното е да сме живи и здрави, – отсече старецът.
– Тате, ти си ми последната надежда. Това не са много пари. Като заработи фирмата, за една година ще си ги върнем.
– Това е грешка от твоя страна, а такава не може да се поправи с по-голяма.
– Какво говориш? – вдигна ръце Диньо .
– Големец си станал, сине, ама човек не …..
– Тате, не разбираш ли, – повиши тон Диньо, – че днес с пари се купува всичко?!
– Лъжеш се, сине. Книги можеш да си купиш, но акъл не. Закупи си креват, но сън можеш ли? Лекарство си купуваш от аптеката, но здраве – от никъде. С пари можеш да си купиш работници, съдружници, но не и приятели……….
