За всекиго по нещо

В Южноафриканската република е открит магазин, в който гражданите могат да си купят дрехи срещу вътрешните си органи.

В магазина Exchange, всеки може да си купи дрехи и аксесоари, но не за пари, а за вътрешните си органи.
Купувачите могат да закупят бутикови панталони, поли или рокли само с подписването на договор, в който се казва, че могат да се използват техните собствени органи за трансплантация на други хора в случай на смърт.

Рокля за двата бъбрека или тениска за сърце, може да изглежда като много висока цена за обикновените хора. Въпреки това, създателите на Exchange имат различно мнение:

- Магазинът ще работи дотогава, докато продадем и последната вещ, – казва авторът на проектът Райън Макманъс. – Ние търсим някакъв начин да замени парите в процеса на потреблението.

Един купувач в магазина може да спаси живота на повече от седем, нуждаещи се от трансплантация на органи, хората. Ако купувачите придобият всичките 700 продукта, които са представени в магазина, те ще бъдат в състояние да даде живот на почти 5 милиона души.

Южна Африка няколко пъти е в центъра на скандали с контрабандата на вътрешните органи. Така, през 2010 г., лекарите в болниците на тази южна африканска държава са били обвинени в „трафик на органи“ за израелски пациенти. Според разследването, в африканската държава са доставяни продадени органите на „черния пазар“ от бедните хора в Бразилия.

През 2001 и 2002. в болницата „Свети Августин“ в град Дърбан на източния бряг на Южна Африка са проведени повече от 100 незаконни бъбречни трансплантации.

Настрадин продавал пирожки. При него дошли двама мъже и изяли доста много пирожки. След това започнали да се препират.

- Аз ще платя! – казал единият.

- Не, аз! – не отстъпвал вторият.

Спорът се разгорял още повече.

- За нищо на света няма да ти дам да платиш! – възкликнал единият.

- Аз пък не бих допуснал ти да платиш, – отговорил другият.

- Аз пък няма да ви взема парите, – извикал Настрадин, увлечен от ентусиазма на спорещите.

Проповедникът на една педесятна църква Били Харел работел в склада на един строителен магазин. Молел се от някъде да му паднат пари, по възможност в по-голямо количество.

Неговата молитва била чута и през 1997 г. спечелил 31 милиона долара на лотария.

Били решил, че трудните времена са останали назад. Купил си ранчо, а след това още шест парцела плюс няколко екстравагантни автомобила.

Но, както много други щастливци, не могъл да каже „не“ на своите близки и роднини. Няма да влизам в подробности, но всичко завършило не много добре за Били.

Той се развел и завършил живота си със самоубийство.

Петър изскочи от редакцията и се затича към колата. Навикът цял ден да гледа екрана беше прераснал в привичка на улицата да гледа асфалта. Той не забелязваше хората, но с периферното си зрение засичаше само силуетите им.

- Помогнете ми, моля ви!

Този вик го изтръгна от мислите му: „Шест и половина, почти успявам …… Ако успея да се оправя там на време, в къщи ще стигна навреме…. Да вляза за малко в този магазин …А, не си взех пари…..“

- Моля ви, помогнете ми!

Петър се обърна. Пред него стоеше старица. Тя гледаше право в него. Жената беше слаба с кафеникаво сбръчкано лице. Беше облечена в старо, мръсно, розово палто, явно твърде тънко за сезона в момента. В ръцете си държеше найлонова окъсана торбичка от единият край, на която се показваше хартиена опаковка, навярно някакво лекарство.

- От болницата ме изписаха … А за храна нямам абсолютно нищо…, – примирено каза жената.

Петър с готовност извади портфейла си. Там се мъдреха две стотачки. Извади банкнотите и ги подаде на жената.

Старицата се усмихна, но по погледа й той разбра, че тя ще откаже. Страхуваше се да вземе парите. Колебаеше се. Банкнотите стоящи в протегнатата ръка на Петър, увиснаха във въздуха.

Изведнъж Петър съобрази, че тези двеста лева едва ли биха помогнали на старата жена в този момент. Тя се нуждаеше от друго. Но какво да направи? Ясно. Та тя е човек…..

Изведнъж младежът осъзна какво трябва да направи.

- Елата с мен. Първо ще похапнем, а после ще ви заведа, на едно място, където ще ви дадат нови дрехи.

А после, когато я изпращаше можеше отново да и предложи пари, с които ще се оправи на първо време.

Човек не се нуждае от пари и предмети, а от внимание и любов особено, когато годините са го смазали под тежестта си или беда е пресякла пътя му.

Един човек поискал да вземе участие в строежа на храм, но бил беден и не можел да даде нищо за това. Желанието му било искрено и той започнал да търси изход.

За целта се отправил в планината, за да избере добър гранитен камък за строежа. След това той отделил време за да го откърти, издяла и полира.

Дарът бил готов, но никой не се съгласявал да откара този тежък камък за малко пари, а за повече той нямал възможност.

Когато съвсем се отчаял при него дошли четирима  малки, хилави мъже и му казли:

- Съгласни сме да преместим камъка за половин пара. Само, че камъка ще го качим на гърба ти и ще го подържаме от четирите му края.

- Но той е толкова тежък и ще ме смаже. Хората ще ми се смеят, – казал човекът.

- Ти за хората ли правиш това или заради Бога? – попитали мъжете.

- Разбира се, че за Бога, – заявил твърдо човекът.

Повдигнали камъкът на гърба му, но ……. колко странно той изобщо не го усещал. Така стигнал до строежа на храма. Когато се обърнал да благодари на малките мъже край себе си, не видял никой.

Така става със всеки от нас в живота. Искаме да направим нещо хубаво, но се страхуваме от това, какво ще кажат хората около нас. Но ако преодолеем страха, помощници винаги ще се намерят.