Дългоочакваното топло време най-сетне дойде. По небето почти нямаше облаци, а слънцето грееше лъчезарно.

Бай Танас се бе скрил на сянка, а Киро тухларя му правеше компания.

– Какво голямо зло е любовта към парите, – възкликна Танас.

– Ей, тия пущини за едното чудо могат да те направят предател.

– Това е като болест, – поклати глава Танас.

– Е на, Юда е бил със Христос. Видял е чудесата, които е правел. Чул е учението Му, но пропадна …

– Защото не е бил освободен от сребролюбието си, – удари с ръка пейката Танас.

– Наистина страшен звяр е това.

– Тази похот не е вродена, – повиши глас Киро, – но хване ли те веднъж, започва да расте, ако не вземеш навреме мерки. Даже можеш да се пристрастиш.

– На такъв, зависим от тази болест, колкото и да го съветваш, полза няма. Ето Станой, казваш му, но той си знае неговата.

– За това трябва да бъдем бдителни, – наблегна Киро, – защото сребролюбието не идва от бедност, а от самите нас.

– И тук можем да забогатеем, но не чрез пари, имоти и „ненужни“ вещи, а само с помощта на благодатта и благословенията на нашия Господ.

Денят преваляше и двамата се запътиха към домовете си, уверени, че няма да допуснат в сърцата си такова зло като сребролюбието.

Някой почука на вратата на Мартина.

– Навярно е някой от съседите, – каза си тя и се запъти към вратата.

Когато отвори, Мартина видя съвсем непознат мъж.

Тя любезно го попита:

– С какво мога да ви помогна?

– На един от вашите съседи, не му стигат парите, за да си плати наема. Остават му само два три дни преди да бъде изгонен.

Мартина го изгледа въпросително, а мъжът обясни:

– Обикалям и питам, дали някой би желал да помогне на това семейство, като плати наема му за този месец.

Мартина разтърси глава и каза:

– О, не бих искал някой от съседите да бъде изхвърлен на улицата. Ще платя наема му.

Може би трябваше да попита: „А защо вие не го платите?“, но си премълча.

Извади портмонето си и преди да подаде парите на непознатия мъж попита:

– Между другото, кой сте вие?

– Хазаинът му, – усмихна се мъжът.

Лесно е да изглеждаме състрадателни, но какво правим за тези, които не могат да направят нещо в замяна за нас?

Когато обслужваме хора, които ни вършат услуга или нещо за нас, това се нарича бизнес сделка.

Правете на хората това, за което не могат да ви се отплатят и то с правилния мотив.

Това бе едно дълго проучване. То потвърди връзката между хората, които се доверяват на своето правителство и поглъщането на стърготини от боя.

Тези резултати идват точна време, когато повечето хора смятаха:

– Финансовите, политическите и социалните проблеми на страната могат да бъдат решени само от едно мощно централно правителство.

Доктор Всезнайко, които се стараеше да си предаде невъзмутим вид, заяви категорично:

– Не само хората, които ядат стърготини от боя, се довериха на своето правителство, но и такива, които обичат да дишат бензинови пари, да лижат крастави жаби и да чистят фурни.

Изследователската група се натъкна и на други вярвани на хората, които се довериха на правителството.

Те звучаха напълно показателно за състоянието им:

– Вярвам, че парите растат върху магически дървета, – твърдеше един от изследваните.

Друг заявяваше:

– Социализмът има много предимства.

А трети обясняваше:

– Полът е някакъв вид течност.

След като разгледаха резултатите от проучването, законодателите предложиха:

– Всички хора в страната да бъдат снабдяване с люспи от боя.

А това щяло да се финансира от магическите парични дървета.

Улицата в квартала, която отвеждаше до магистралата, започна да се строи преди няколко месеца.

Шофирането през строителната зона за Жоро бе истинско предизвикателство на нервите. Той трябваше да кара през този неравен път с тридесет мили в час.

Веднъж това шофиране се бе превърнало в най-добрата част от деня.

Жоро бе качил в колата сина си, който бе на три години.

Когато малкото момче видя багера, то изкрещя въодушевено:

– Багер! Татко, виж багера! О, Господи, колко е голям! Аааа!

Наслаждавайки се на радостта на сина си, Жоро се опита да си спомни последния път, когато беше наполовина толкова развълнуван от нещо.

– Ако спечеля от лотарията луди пари, подарят ми най-луксозната кола или наследя прекрасен дом, няма да мога да почувствам това, което изживя синът ми, когато видя за първи път истински багер, – каза си той. – Честно казано, трудно бих се сетил за нещо, което би предизвикало подобни емоции в мен.

Тъжна констатация.

Месец по-късно Жоро се разкрещя развълнувано в колата си:

– Багерът днес е излязъл …..!

Изведнъж се сепна и си спомни, че отива на работа, а синът му не е в колата.

Дядо Христо седеше с внука си в двора. Двамата обичаха да беседват на различни теми.

Старецът бе сладкодумник, а внукът добър слушател.

– Днес си спомних една много стара история, – започна дядо Христо.

Внукът наостри уши и се приготви да чуе нещо интересно.

– Една възрастна двойка живеела в стара фермерска постройка. Те нямали достатъчно пари за ремонт и всеки момент домът им можел да се срути над главите им. Не стигали средства за храна, лекарства, да не говорим за отопление в студените зими. След като умрели, в имота им открили нефт. Представяш ли си, през всичките тези години, в които едва са свързвали двата края, те са живеели върху скрито богатство!

– Тъжна история, – констатира внукът.

– А знаеш ли, че много от нас християните живеем като тази стара двойка?

– Не вярвам, – противопостави се внукът.

– Нали някои казват: „Бог ме е спасил и някой ден ще отида на небето“?

– И какво лошо има в това? – тръсна глава малкият.

– Духовно бедните християни не използват Божията благодат, която е достъпна във всеки момент от живота им. Нима е нужно да чакаме да идем на небето, за да се радваме на богатствата на благодатта, които Господ вече ни е дал в изобилие?

– Аха, – съгласи се внукът. – То си е така.

– Освен това, – дядо Христо подръпна единия си мустак, – истинското богатство не се измерва с банковата ни сметка, а с Божията благодат. Ние сте получили Христовата праведност, прошка на греховете си, осиновяване като Божи деца, силата на Светия Дух, която обитава във нас и вечно наследство. Като сънаследници с Христос, ние имате достъп до Божите богатства, които включват неизразима радост, безусловна любов и мир, който никой ум не може да схване.

Внукът се засмя и добави:

– Прав си, дядо!

А вие не чакайте да идете на небето, а черпете от Божествените благословения всеки ден в живота си.

Защо не започнете да правите това още днес?!