Една американска компания се готви за нов всемирен потоп. Но може би те имат и друга идея. Когато планетата се пренасели и хората станат прекалено много, конструкторите от тази фирма са предложили свой „Кораб на свободата“.
Това е името, дадено на новия бъдеще плаващ град, в който, според предварителните оценки, могат да живеят 50 хиляди души, а ще остане място и за гостите.
„Кораб на свободата “ ще се състои от 25 етажа, в които ще се побере всичко необходимо за градския обитател: училища, летища, паркове, музеи, търговски центрове, болници и други.
Плаващият град ще тежи 2,700 милиона тона, толкова много, че на теория, никога няма да бъде в състояние да акостира. Оказва се, че той завинаги ще плава някъде в океана.
Градът ще се захранва със слънчеви батерии и енергията на вълните. На всеки две години корабът ще обикаля света.
И разбира се, това ще бъде най -големият кораб в света, ако го построят някога. Сега представителите на фирмата, разработващи проекта в продължение на няколко години, търси пари, за да осъществят мечтите си в реалност.
Posts Tagged ‘пари’
Поредният плаващ ковчег в САЩ
понеделник, декември 9th, 2013Най-скъпият подарък
четвъртък, декември 5th, 2013
Продавач стоеше зад щанда на магазина и разсеяно гледаше към улицата. Малко момиче дойде до витрината и буквално заби носа си в стъклото. Очите му за искряха от възторг, когато видя каквото търсеше.
То влезе вътре и помоли да й покаже огърлицата от тюркоаз.
- Това е за сестра ми. Можете ли да я увийте красиво? – Каза малкото момиче.
Продавачът погледна с недоверие към детето и каза:
- Колко пари имаш?
Без сянка на съмнение, то извади кърпичката си от джоба и, изсипа всичко съдържащо се в нея и с щастлива усмивка попита:
- Това достатъчно ли е?
В кърпичката имаше само няколко монети. ……. Но момичето с гордост продължи:
- Знаете ли, това искам да подаря на своята голяма сестра. Откакто почина мама тя се грижи за нас, а за себе си не остава никакво време. Днес е рожденият й ден и аз съм сигурна, че много ще се зарадва да получи такъв подарък, много ще отива на очите й.
Мъжът взе огърлицата, влезе в магазина, донесе специална кутия и я сложи вътре. След това я пакетира и й завърза синя панделка.
- Вземи, – продавачът подаде подаръка на момичето. – И го носи внимателно!
Момичето си тръгна щастливо.
Работния ден свършваше, когато в магазина влезе младо момиче. Тя сложи на тезгяха познатият пакетиран подарък, отворен с развързана панделка.
- Тази огърлица е купена от тук? Колко струва?
- Цената на всеки продукт от моя магазин е поверителен договор между мен и клиента, – каза продавачът.
Девойката продължи настойчиво:
- Но моята сестра имаше само няколко монети, а мънистата са от истински тюркоаз? Сигурно струва много скъпо, а ние не можем да си я позволим!
Мъжът взе пакета, с много нежност и любов възстанови опаковката, подаде я на девойката и каза:
- Тя плати най-високата цена ……. повече, отколкото може да заплати един възрастен. Тя даде всичко, което имаше.
В магазина настъпи тишина. Две сълзи се плъзнаха по лицето на девойката, а ръката, държаща малкия пакет, затрепери от вълнение…….
Настойчивост и правосъдие
вторник, декември 3rd, 2013
На високо място, подпрян отвсякъде с възглавници седи съдията. Около него са разположени секретари и различни чиновници. Пред него група хора и всеки настоява, че неговото дело е неотложно.
По-разумните постъпват по друг начин. Те не се смесват с викащите, шушукат си с чиновниците, дават подкупи. Назованите размери на подкупите се прехвърлят от ръка на ръка и отиват, при когото трябва, като всеки придвижващ „даването“ се облагодетелства от него.
Когато нискостоящите наситят алчността си, един от тях отива при съдията и му пошушва нещо. Така се дава ход на делото и то с искания изход. Нещата добре се задвижват за този, който е предложил повече пари.
А сега вижте друга картина.
Силните викове на тълпата са прекъснати от бедно облечена жена. Тя стои на края и вика към съдията. Казват й да мълчи. Укоряват я, че всеки ден идва тук.
- Няма да престана да идвам тук, докато съдията не ме изслуша.
Най-накрая съдията маха с ръка и казва:
- Попитайте я какво иска.
Веднага му разказват историята й. Тя е вдовица. Синът и взели войник, а тя сама не може да обработва земята. Освен това бирниците искат от нея данък, от който тя може да бъде освободена като вдовица.
Съдията зададе няколко въпроси и отсъди:
- Освободете я от данъците й.
По такъв начин настойчивата жена била възнаградена.
Очевидно е, че ако тя имаше пари, за да подкупи чиновниците, нейното дело можеше да се реши много по-бързо.
По време на молитва ние се чувстваме като бедната вдовица самотни, безпомощни, всички ни лъжат и никой не ни изслушва. Но истинската ситуация е съвсем друга.
Нашият любящ Баща няма нищо общо с недостъпния съдия. Ние винаги имаме достъп до Него. Той е наш Застъпник, Който ходатайства за нас.
Когато Бог забавя отговора си, ние си мислим, че на Него не Му е до нас, но по-това време Той иска да поправи нещо в нас. Божията милост винаги е с нас.
Ако бедната вдовица успя да придобие правосъдие даже от безсърдечния съдия, то „Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“
Природните лекарства
понеделник, ноември 25th, 2013
Навярно знаете, че патентните бюра отделят в графа секретност кое да е изобретение, ако сметнат, че разработената технология може да бъде заплаха за националната сигурност. Някои патенти могат да се съхраняват със статус секретно няколко години, други десетилетия, дори и повече.
Ето ви едно изобретение, което е било засекретено.
Един от аргументите в полза на запазването на тропическите гори е, че има хиляди природни методи за лечения, които могат да спасят човечеството от болести. Някои твърдят, че в хомеопатията и аюрведична медицина вече ги използват.
Много популярни лекарства, за които се дава рецепта са предназначени само за потискане на симптомите, а не за унищожаване причините на болестите.
Милиони хора стават „зависими“ от тях, така че за фармацевтичната промишленост не е изгодно да се създават ефективни средства за лечение.
Може би някъде в Хималаите има лек за рака, но ако това не може да се превърне в пари, то е малко вероятно някога да стане известно на света.
Изпит
неделя, ноември 24th, 2013
Влиза студент на изпит. Изважда бутилка коняк и я слага на масата.
Изпитващия я оглежда и казва:
- Среден.
Студентът изважда кутия шоколадови бонбони.
- Добър, – откликва веднага професорът.
Студентът като последен свой коз, изважда луксозна писалка.
Изпитващият е във възторг:
- Отличен, – и веднага започва да пише в студентската книжка оценката.
Студента си взема всичко плюс това, което е оставил на масата и казва:
- Извинявайте, но трябва и изпита по физика да взема.
Това го има само в приказките!
Ако искаш в България да вземеш изпит, приготви си по-голяма сума пари. Нашите преподаватели не кълват на друго!
Сиса
четвъртък, ноември 21st, 2013
Когато в Гърция избухна дълбока финансова криза и бездомните нямаха пари за нещо „по-прилично“, в Атина се появи такива глупост като „Сиса“. Само за две евро можеш да получиш една доза от него.
Сиса е смес от кристален метамфетамин с Бог знае какво още. Тук се влага всичко, до което могат да достигнат ръцете на наркодиларите: киселина от акумулатора, маслото на двигателя, шампоан и дори проста готварска сол.
Когато в Гърция настъпи режимът на строгите икономии, стана още по-лошо. Уличните наркомани престанаха да търсят, поради недостиг на финансиране. Забраните не работеха, бедните ставаха по-бедни, дилърите си потриваха ръцете.
Сиса, както и повечето евтини опиати, предизвиква маса опасни ефекти. Безсъние, както и различни мании, сърдечни удари, не зарастващи рани…
Някои отчаяни хора, гледат на увеличаващата се армия армия, от любители на Сиса и твърдят, че благодарение на този наркотик Гърция е обречена.
Как Паганини проиграл и спечелил
вторник, ноември 12th, 2013
През есента на 1800 г. в механата на Ливорно влязъл слаб млад мъж с цигулка. На една от масите играели карти. Младият мъж се присъединил към тях, но не му вървяло много. Парите му бързо се стопили. Тогава той заложил цигулката си, като казал, че е много скъпа. Картоиграчите се съгласили и музикалният инструмент веднага бил проигран.
Младият мъж молел да му върнат цигулката само за една вечер, тъй като имал концерт, но те само му се присмели:
- Ти сам я заложи. Ние не сме те принуждавали.
Тогава към нещастния музикант приближил възрастен французин.
- Аз съм търговец от Париж, – казал той, – но обичам музиката и съм бил на ваши концерти. Вие сте Николо Паганини. Вашата цигулка не е най-добрата. Не тъгувайте за нея. Тази вечер аз ще ви дам друга. Тя е направена от неизвестният майстор Джузепе Гуарнери дел Джезу, но може би звукът й ще ви се хареса.
Паганини бил очарован от тази цигулка. Парижкият търговец бил поразен от свиренето на Паганини на нея и след концерта я подарил на младия гений.
- Не аз, скромният любител, трябва да свира на нея, – казал той.
Тази цигулка на Гуарнери придружавала Паганини през целият му живот. Само един път, преди концерт в Париж, тя „се разболяла“ и Паганини я занесъл на майстора на цигулки Вильом. Той успял да я „излекува“. Паганини го прегърнал и му връчил скъпоценната кутия.
- Аз имах две такива кутии, в които поставях цигулката си. Едната я дадох на лекарят, който излекува тялото ми, а втората я давам на вас, който изцелихте душата ми.
До смъртта си Паганини никога не се разделил с тази цигулка Гуарнери. Той я завещал на музея в родния си град Генуа. Там може да се види днес под името “ Вдовицата на Паганини“. Само когато идва изключителен цигулар в Генуа, той има право да свири на нея.
Силата на името
събота, ноември 9th, 2013
По време на Гражданската война в САЩ един войник ходейки по бойното поле, видял свой приятел сред ранените. Било очевидно, че той няма да живее дълго.
Войникът се навел над приятеля си, дал му вода да пие, избърсал кръвта от лицето му и го попитал:
- Мога ли да направя още нещо за теб, Чарли?
Умиращият младеж знаейки, че края му е близо, мислел за своите любими и близки у дома, за това казал:
- Ако имаш хартия, напиши писмо до баща ми. Ще намеря сили да го подпиша. Моят баща е известен съдия в Севера и ако ти му дадеш писмото ми, той ще ти помогне.
Ето и самото писмо: „Скъпи татко ! Умирам на бойното поле и един от приятелите ми оказа помощ. Ако някога дойде при вас, бъдете любезни с него в името на Чарли.“
После със почти вкоченени пръсти подписал писмото и умрял.
Гражданската война с всичките й ужаси и страдания завършила и войниците се върнали по домовете си. Един от тях с износена униформа отишъл до дома на съдията. Слугите не искали да го пуснат в дома. Той дочакал връщането на съдията в дома му, като държал пред себе си писмото от сина му.
Съдията мислел, че това е някаква молба за помощ и го отблъснал в страни. Войникът отново застанал пред него, като обърнал вниманието на съдията към подписа върху хартията.
Тогава съдията прегърнал войника, въвел го в своя дом и със сълзи на очи му казал:
- Ти можеш да имаш всичко, което моите пари и влияние могат да ти осигурят.
Това направило името на Чарли.
Така и за нас в името на Исус Христос е заключено най-голямото съкровище: прощение на греховете, вечен живот, спасение сега и пълно изкупване на душата и тялото при възкресението.
Цялото наше духовно богатство е в името на Исус.
Вариант
петък, ноември 8th, 2013Човек е много изобретателен. Ако няма пари за квартира….
Има вариант! Купете си гараж!
Така е направил Джерами Бухолц от Франция.
Малко фантазия, упорита работа и ето……..
Имате отлична квартира от 41 квадратни метра.
Какво пък, можете да продадете колата и да си устроите такъв дом в собствения си гараж.
На какво си роб
четвъртък, ноември 7th, 2013
Отказвам да приема свят, в който хората се бият и предават едни други заради пари. Ако има хора, които правят така, трябва да се отлъчат и поведението им да не се приема за логично.
Общество, в което насилието заради пари е приемливо и понятно, не може дълго да просъществува.
Най-големият грях на поклонниците на парите е хвърлянето пари на вятъра.
Привържениците на златния телец редовно четат новостите за покупка на яхта стойността, на която е малък град или автомобил за 2 милиона долара. Но пускането на свободни хиляда пъти по-малка сума за нуждаещите се, ще съсипе тяхното виждане за света и размие ценностния им фундамент.
Фундамент изграден от лъжливи ценности, който определя нездрави социални норми, оправдава присвояването и злоупотребите с пари.
Има една древна поговорка: „Робът не иска да бъде свободен, той иска да имат свои роби“. Оставайки роб на парите, не можеш да станеш господар на живота си.
