Петър и Дамян бяха съседи. Бостаните им бяха един до друг. Петър бе добър, услужлив и трудолюбив човек, а Дамян караше как да е, но най-големият му недостатък бе завистливото му око.
Тази година дините на Петър станаха много едри. Кората им бе тънка и той имаше успех на пазара.
Дамяновите бяха дребни. Той бързаше и ги береше още недоузрели. Разрежеш ли ги сърцевината им едва се червенееше.
Завидя Дамян на съседа си и реши да помрачи радостта на Петър.
– Ще види той, – закани му се Дамян. – Дали ще може да продава едри дини на пазара?!
Една нощ въоръжен с брадва, Дамян унищожи бостана на Петър. Каквото не можа да съсече стъпка с краката си. Дините изглеждах, като разсечени глави след битка.
Когато на другия ден Петър видя погрома, сърцето му се сви. Натрапчиви мисли върлуваха в главата му:
„Сега ти вземи брадвата и унищожи неговия бостан. Заслужава си го. Като го мързи да полива, а само завижда, нека и той да няма“.
Петър тръсна глава:
– Той може да прави, както намери за добре, но аз трябва ли да му подражавам? Нали е писано: „Побеждавай злото с добро“.
Петър се усмихна, а когато се стъмни, той се примъкна към бостана на съседа си и обилно го поля. Така той редовно взе да полива чуждия бостан.
Очите на Дамян се ококорваха още повече, когато виждаше как дините му растат не с дни, а с часове. Не знаеше какво да си мисли вече.
Една вечер Дамян закъсня, беше се вече стъмнило. Изведнъж той дочу шумолене в бостана си. Наостри уши и си каза:
– Няма да позволя да ми унищожиш хубавите дини….
И се впусна напред. В тъмното улови нечия ръка и я задърпа силно. Не усети никаква съпротива.
Щракна запалката и пред него изникна съседа му. Беше веднага готов да му извика: „Дините ми ли дойде да унищожаваш?“
Но внезапно спря, когато забеляза маркуч в ръцете на Петър, от който се изливаше мощна струя вода.
– Петре, ти ….. – срам от спомена за позорната му постъпка върза езика му. – Аз ти унищожих дините …. Защо?
– Знам, че ни си лош човек, – добродушно каза Петър, – за това реших да ти помогна.
Дамян едва сдържаше сълзите си. Той пристъпи напред и прегърна съседа си.
От следващия ден до края на сезона двамата продаваха дините на Дамян на пазара, а парите деляха помежду си.
