Страхът му даваше кураж. Беше решил да ѝ каже, че се виждат за последен път сутринта.
Когато слязоха да закусват Благой започна предпазливо:
– Беше чудесно, дори прекрасно, но май е време да ….
– Какво? – погледна го косо Андряна.
– Да приключим и да сложим черта до тук.
– Каква черта? За какво говориш? – Андряна го погледна изпитателно.
– Ан, не създавай допълнително трудности, – изпъшка Благой, – знаеш каво има в предвид.
– Какво знам? – Андряна се поизправи на стола и предизвикателно го изгледа.
– Трябва да престанем …… – на един дъх изтреля думите Благой и замря.
– И защо? – попита Андряна, – Нима не си прекарваме страхотно? Да не би нещо да съм сбъркала или се опитваш да ме оставиш?
– Не съм искал да те изоставя, – смутено каза Благой, – от къде ти идват такива мисли в главата.
– Не те разбирам, – Андряна протегна ръка към него и го погали по главата. – Добре де, повече няма днес да те закачам, – и дръпна ръката си като опарена, като видя колко е изнервен. – А, исках да те помоля …… ще ме закарш ли днес до столицата, нали се прибираш и без това, имам да свърша малко работа там.
– Няма да мога, – раздразнено отговори Благой.
– Защо, аз няма да ти преча?
– Ами ….защото ….може някой да ни види.
– А, да! Аз си трая на мястото, а ти идваш, когато можеш. Спокойно няма да дойда в дома ти, просто се уговорих с една приятелка, първо ще отидем на пазар, а после можем да гледаме и някой филм.
– Добре, – Благой въздъхна облекчено. – Ще те закарам до гарата.
– Мразя влаковете. Освен това, вероятността да те види някой приятел с мен е почти нулева. Няма да ме свалиш в центъра, а малко по-рано.
– Ан, няма да те закарам.
Андряна усети паника у Благой.
– Днес не може, ще те познае някой.
– Е ще мина за някоя твоя пациентка, на която помагаш, да отиде до някъде.
– Ан, казах не, – Благой пое дълбоко въздух. – Трябва да поговорим.
– Хайде, ще поговорим в колата, – настоя Андряна, – говоренето е загуба на време.
Тя се опита да го прегърне, но той я отблъсна, макар и не много грубо.
„Ще я закарам, а по пътя ще си поговорим“, – помисли си Благой.
Той искаше да сложи край на тази лудост и да продължи живота си, както преди. Беше му трудно, Андряна щеше да му липсва, но вероятно след седмица всичко щеше да изглежда като отдавна преминал сън.
“ Нямаше да има засегнати, – реши в себе си Благой, – Сара нямаше да научи, нито децата“.
Бракът му щеше да се запази. Дори не бе му минало наум, че може да засегне Андряна. Той скъсваше с нея и край, другото си е нейна работа.
