За всекиго по нещо

Американски биоинженерите са разработили технология за производство на нишесте в промишлени мащаби. Учените са използвали отпадъци от дървопрепаботвашо производство.

Според изследванията от 200 кг дървесна маса може да се получи 20 кг нишесте.

Този обем осигурява въглехидрати за 80 дни на един човек. Такова преобразуване ще струва до един милион долара.

При по-нататъшните експерименти ще се опрости процедурата и цената ще намалее до 40 долара.

Ако има 100 милиарда тона целулоза биоинженерите вярват, че е възможно да се произведе до 4,5 милиарда тона нишесте. Това два пъти превишава ежегодното световно производство на зърно и ще обезпечи една трета от населението на земята.

Устойчиви гени, които съдържат изкуствени плазмиди могат да намерят пътя към околната среда, ако не са унищожени.
Китайски експерти изследвали шест реки и открили бактериална ДНК, която носи синтетични гени устойчиви към действията на антибиотици, които се използват изключително за изследователски цели в областта на биологията и генното инженерство.
Безотговорното използване на антибиотици в болниците, ферми и самолечението на хора е довело до бързото разпространение на бактерии в околната среда, носещи гени, които им дават способността да устои на действието на антимикробните препарати. Попаднали в околната среда, такива микроби бързо предават своите гени на други бактерии, създаващи щамове, които предизвикват сериозни, а понякога и нелечими инфекции.
Гени устойчиви на антибиотици са изключително мощни инструменти на биолозите. При изследванията, свързани с молекулярното клониране, учените поставят такива гени в синтетични плазмиди, които са малки бактериални молекули ДНК.  В допълнение към ген от „устойчивостта“, синтетични плазмиди съдържат други гени, чиято работа е, както винаги, изучаване на генетиката. След присаждане на изкуствен плазмид, бактериалната култура се обработва с антибиотици, та учените да бъдат уверени, че са напълно устойчиви към антибиотици. Оживелите микроби носят необходимите за изследване гени.
За да не се допусне попадането на изследователски плазмиди в околната среда американските академични институти следват специално разработени процедури за обработка на биологичните отпадъци, останали след генетичните експерименти. Те са свързани с термична обработка и изгаряне.
Химиците в хранително-вкусовата промишленост също използват молекулярно клониране. Например, за създаване на зърнена култура и бактерии за производство на биотопливо и други екологични задачи.
Китайски учени решили да проверят образци на вода събрана от долното течение на шест местни реки, за присъствието на изследователски гени устойчиви към действията на антибиотиците. Получените резултати потвърдили най-лошите страхове. От забелязаните представители от вида Escherichia coli били зарегистрирани плазмиди, кото след това щателно са изследвани на генетично ниво. Установено е, че във всички шест проби има значителна концентрация на ампицилин-устойчиви бактерии, над 27% от всички бактерии във вода, съдържаща една или повече синтетични плазмиди.
Ако „невнимателните“ страни и техните правителства продължи да не се грижи за преработка на органични отпадъци, то скоро на Земата ще останат само синтетични супербактерии.

Съгласно замисъла, П-образната форма ще се появи на южния бряг на река Клайд  до Глазгоу.
През залива ще бъде построен плаващ път около, който ще се появят дву-и триетажни къщи, градски къщи, хотели, офиси, магазини, ресторанти и яхтено пристанище.
Речния град ще бъде екологично чист. Тук ще посади много зеленина, битовите отпадъци ще се събират със специална баржа, а колите на местните жители ще бъдат заменени с катери. Всеки дом ще има собствен док.
За да се придвижи из населеното място човек може да вземе под наем някакво плавателно средство.
Изграждането на града е в рамките на мащабната реконструкция на бреговете на река Клайд. Според предварителни изчисления построяването на града ще струва 30 милиона евро.
Експерти смятат, че проектът ще привлече вниманието на много инвеститори. Този град ще бъде една от основните атракции на Шотландия, както и център на стопанския живот на Глазгоу.

На Земята има десетки милиони бездомни хора, които са принудени да потърси временно убежище в доста неприятни места. Някои от тях дори прекарват нощта в кофите за боклук. Германския дизайнер Филип Стингл е създал специална „цивилизована“ версия от контейнери, които ще направят живота на бездомния много по-удобен.
През последните години активно се разработва нов тип архитектура, която се състои в изграждането на сгради от контейнери. Такива съоръжения са по-евтини от традиционите домове, но поръчването им не може да мине без заплащане.
Филип Стингл е предложил използването на най-евтиния материал,  контейнери за отпадъци.
Всъщност, в Германия всяка година става все повече и повече бездомни хора, принудени да прекарат нощта при много нечовешки условия. Проектът  Living Containers е опит да се предаде на живота най-малкото подобие на уют.
Филип Стингл предлага да се дадат безплатно по два контейнера на бездомните, един за жилище и един за баня. В жилището ще има малък креват, закачалка, лавица за лични вещи и дори прозорец. Банята ще разполага с огледало, поставка за бръснач, четка и гъба. Към банята се предлага маркуч, който да се свързва с обществения водопровод и канализация.
Разбира се, проектът Living Containers  не е сериозен опит да се реши проблема на бездомните. Това е подигравка с недостатъчните средства, които правителството на Германия отделя по съответните програми.
Ако трябва да бъдем честни, трябва да се каже, че в сравнение с други страни, Германия харчи много повече пари в подкрепа на бездомните хора. Но, очевидно, проблемът не е напълно решен, на което акцентира и проектът на Филип Стингл.

Технология за производството на биодизел намира нови източници за този вид гориво. Петролната компания Neste Oil на рафинерията си в Сингапур е започнала производство на дизелово гориво от възобновяеми източници на рибено масло, получена при обработката на отпадъци в рибните фабрики в Югоизточна Азия.
Според експерти, това гориво, когато изгори, освобождава 84% по-малко парникови газове в сравнение с конвенционалните изкопаеми горива през целия им жизнен цикъл. Освен това, значително намалява количеството на вредни емисии, както и различни малки частици.
Преди няколко години в рибните фабрики във Виетнам е изследвана идеята за биодизел от рибни отпадъци. За производството на тези горива могат да се използват различни видове биологични материали, включително растителни и животински мазнини.

Този дом ще бъде с автономна система за поддържане на живота. Проектът е предназначен за използване в райони, където няма енергийни ресурси, земетръсни зони и места с повишено морско равнище. Такова здание може да плава по вода.
Според проектът, домът ще бъде във формата на купол с централна опора. Надземната част ще достига височина 30 метра.
Предполага се, че сградата е оборудвана със системи за намаляване на емисиите от въглероден диоксид, събирането и използването на дъждовна вода и рециклиране на отпадъци. Вътре зданието ще бъде озеленено за производство на кислород.
Авторите на проекта твърдят, че използването на типови сборни елементи и свръхлеки строителни материали ще позволи бързо да се издигнат такива сгради. Предполага се, че те могат да бъдат приспособени за различни функции, като жилища, търговски или индустриални площи.