Оказва се, че за да се получи сериозно измръзване не е нужно зимата да е много студена, то може да се получи и при нормални температури от + 6 … + 8 ° C. Най-често това се получава, когато влажността е повишена и духат силни ветрове.
Как може да се избегне измръзването?
Ети ви някои съвети за случая:
Дайте предимство на дрехи и обувки, които са изработени от естествени материали.
Обличайте сухи и добре изсушени дрехи и обувки.
За да се избегнат проблемите с кръвообръщението в краката, носете топли, но свободни обувки с подходящ размер.
През студения сезон, използвайте вълнени чорапи и здрави стелки.
Винаги носете шапка.
За откритите части на лицето използвайте специален защитен крем, който трябва да нанасяте върху кожата 30-40 минути преди да излезете от дома си.
Когато е студено не употребявайте алкохол.
Не излизайте на студа изпотени.
Избягвайте да стоите на студено, особено във влажни помещения.
Желателно е да изключите прекомерното физическо натоварване, особено ако нямате подготовка за това.
Хранете се добре и достатъчно, защото недостига от храна води до преохлаждане.
При първите признаци на измръзване незабавно потърсете лекарска помощ.

Радослав се беше родил като повечето деца по негово време. Родителите му бяха бедни, дори според скромните стандарти на онова време. Баща му беше продавач, а майка му метачка. Живееха в малък апартамент в един нисък блок. Храната им беше оскъдна. Когато се връщаше от училище се молеше да не види багажа на семейството им изхвърлено на пътя за неплатени сметки.

Той имаше брат и сестра. Нямаше колело и скъпи играчки. Майка му купуваше стар хляб. На филийки намазваше мармалад и заедно с малко чай прекарваха в повечето от дните.

Радослав имаше само два ката дрехи, едните за всеки ден и едни за празник. Обувките му бяха стари и често кърпени, а чорапите се перяха всяка вечер. Скоро получи от баща си нов костюм. Той много се гордееше с него.

Няколко седмици по-късно облечен в новия си костюм заедно с баща си се качиха на тролея и отидоха на гости при един техен роднина, който беше заможен адвокат. Баща му носеше кекс, който майка му беше направила.

Когато пристигнаха, ги посрещна братовчед му Тихомир, който внимателно огледа Радослав. ИзведнъжТихомит избухна в смях:

– Та това е старият ми костюм, – започна да подскача наоколо. – Ей, хора, погледнете, той носи старите ми дрехи!

Радослав беше потресен. През останалото време от посещението беше с изчервено лице, резултат от унижението, което беше преживял.

Докато пътуваха в тролея обратно към къщи, Ради се бореше със сълзите си. Той видя как баща му размени кекса с един куфар пълен с дрехи.

– Не разбирам, – погледна остро баща си, – Ти си вярващ човек. Братовчед ти не е. Ти се молиш всеки ден, той не. Те имат всичко, което си пожелаят, а ние нямаме нищо.

Бащата разбираше напълно болката на сина си. Той кимна с глава и каза с леко напевен глас:

– Това, че живеем според Божията повеля, съблюдавайки Словото Му е правилно. Бог не наказва никого неочаквано. Предупреждава го, изпраща хора да му открият истината, но изчаква. Бог знае какво прави.

Радослав разбираше, че баща му е напълно прав. Това беше последният път в живота му, когато съдеше според това какво и колко притежава човек.

Ников бе облякъл тъмносив костюм, който му стоеше много добре. Черните му обувки отразяваха светлината на витрините и уличните лампи. Той подаде ръка на дамата си и се насочиха към прочутия с шампанското си бар.

Това беше мрачно заведение, частично модернизирано. Пробиха си път през навалицата край бара и заеха масата, която съдържателят на заведението предварително беше запазил.

Щом поръчаните питиета пристигнаха, дамата дошла с Ников, нека я наречем Дечева, се обърна към него:

– Ще бъда напълно искрена с теб, – погледна го внимателно, за да види ефекта от думите си и продължи. – Ти си най-добрият помощник в бизнеса ми. До сега не съм имала такъв. И тъй като не се отнасяш с презрение към жените шефки, реших да ти направя едно предложение. Искам да ти продължа договора. Какво ще кажеш за това?

– Това е много мило и щедро предложение,-  смотолеви някак виновно Ников.

– Не ми изглеждаш много въодушевен?! – повдигна вежди Дечева.

– Предложението ми харесва, – започна внимателно Ников като се стараеше да не я обиди по някакъв начин, – но истината е, че аз не търся постоянна работа. Просто използвам уменията си за работа в офис, за да имам някакъв доход, когато основното ми занятие не носи пари.

– А какво е основното ти занимание? – полюбопитствува Дечева изненадана.

– Пиша, – смутено наведе глава Ников.

– А публикуват ли те? – за Дечева нещата започнаха да стават доста интересни.

– Да, – с тиха тъга каза Ников, – но напоследък се навъдиха толкова много като мен, че конкуренцията стана много голяма. Уча непрекъснато, усъвършенствам се. Надявам се да напиша нещо умно преди да навърша поне 35 години.

– Вероятно от това очакваш много пари? – съчувствено каза Дечева. – А после награди, вила, кола, а защо не и собствена яхта?!

– Всичко това не ме интересува, – вдигна очи Ников и я погледна.

– Невероятно, – ахна Дечева.

– Разберете ме правилно, – каза Ников съвсем спокойно, – моята представа за успех няма нищо общо с богатство или положение в обществото.

– Не те разбирам, – Дечева го гледаше изумена. – Нали всички се стремят към това? Тук хората наоколо –  и тя посочи с ръка тези, които седяха наблизо, – боготворят парите. И ти имаш смелоста да кажеш такова нещо точно тук?

– Е, аз малко си падам анархист, – засмя се Ников.

Дечева беше загубила и ума и дума. Гледаше този млад човек, когото познаваше като сръчен и всеодаен в работата си и не можеше да разбере, как можеше да няма стремежите и очакванията на останалите в обществото!

Нашите баби не са имали толкова много възможности и удобства за пране, почистване, премахване на петна и други домакински задължения. Но, въпреки това, те са се справяли с всички грижи не по-лошо от съвременните домакини разполагащи с арсенал от домакински уреди и почистващи средства. Много тайни и стари рецепти могат да бъдат полезни и в наше време.
Как да си направим обувките водоустойчиви?
Подгответе за това специална смес. Тя се прави по следния начин. Разстопи на огън 1 фунт (1 фунт = 409,5 грама) сапун и половин килограм смола. Докато не е напълно изстинала сместа, сложете малко от нея на четка и намажете обувките си. За да се придаде блясък на обувките, натъркайте ги равномерно с четка потопена във восък и терпентин, оцветени със сажди. От такава обработка, кожата става много здрава.
Средство за почистване на вълнени дрехи.
За да станат чисти вълнените дрехи, се вари 36,24 грама обикновен тютюн в 6 фунта вода. С получената гореща отвара се намокря твърда четка. С нея се почистват внимателно във всички посоки вълнените дрехи, независимо от цвета. Когато плата попие течността, се потупват леко, за да се пооцеди водата и се окачват да съхнат.
Как да лакираме мебели?
В пръстен съд над умерен огън нагряваме 12,8 грама корен алкани с 5-6 пълни лъжици ленено масло. Не допускайки сместа да заври. С охладената течност намокряме тънък мек парцал и намазваме мебели. След 24 часа, се трие леко върху намазаните части, които придобиват гланц.

Прибави две нули към размера на обувките си.
От полученото число извади годината на раждането си.
Към полученото прибави числото на сегашната година.
Погледни последните две цифри на полученото число. Те не отговарят ли на твоите години?