Есен. Още не беше захладняло. Препълнената маршрутка приближава спирката.

Към изхода се насочи дама. Наконтена, издокарана по последна мода, изписана по всички правила на козметиката. В нежните си ръце държеше кожени ръкавици и сгъваем чадър … с други думи „класическа“ дама.

До вратата стоеше дребен мъж, облечен в тъмен костюм, леко лилава риза и тъмна вратовръзка. Той бе леко попийнал. Разговаряше с околните и пускаше весели шеги от време на време. Явно бе в добро настроение.

Той видя дамата и реши да ѝ подаде ръка, като кавалер, за да слезе, но едва успя да докосне едната ѝ ръкавица…..  Ръката му се увисна във въздуха.

Въпреки това, той избърбори нещо приветливо и се усмихна. Дамата изобщо нямаше желание да го слуша. Избута го грубо настрани, изпухтя и слезе от маршрутката.

Всички в колата бяха зяпнали с уста и не откъснаха очи от ставащото пред тях. Хората забелязаха как дамата стигна до кошчето за боклук и хвърли ръкавицата, до която се бе докоснал пияния мъж. На лицето ѝ бе описано досада и отвращение.

Всички онемяха от това. Леко пийналият една не падна от изненада. Той хвана главата си с двете си ръце и също скочи от маршрутката. Стигна до дамата, изрита я отзад с крак. След това свали тъмно черната обувка, с която я бе изритал и я хвърли в кошчето за боклук.

След това отупа ръцете си, сякаш се отърваваше от нещо досадно.

Изтича до таксито, което бе паркирало наблизо и се качи бързо в него.

Всички свидетели на станалото бяха онемели…. Такова нещо не всеки ден можеше да се види.

Първата запалка е изработена през 1823 г. от немския химик Йохан Волфганг Деберейнер. Т.е.запалката се е появила три години по-рано, отколкото съвременните кибритените клечки. Те случайно са получени през 1826 г. от английския химик Джон Уокър.

През 1830 г., химик от Франция Шарл Сория открива начина за производство на фосфорни кибритени клечки, състоящ се от смес на калиев хлорат, фосфор и бяло лепило.

Тези клечки били много опасни, защото се запалвали от взаимно триене в кутията или чрез триене на всякаква повърхност, например, на подметката на обувката.

Именно тези клечки били любими на самоубийците по простата причина, че бялит фосфор е изключително отровен.

Айсбергът съдържа в себе си повече топлина, отколкото запалена кибритена клечка.

В Русия съществува  музей на кибритените клечки. Той се намира в Рибинск.

Зоя приготвяше дъщеря си за детската градина. Тя закъсняваше вече и много бързаше. С едната си ръка рисуваше миглите си, а с другата обличаше малката.

Двете бързаха. Тичаха, за да хванат маршрутката.

Изведнъж Зоя погледна към ръцете на дъщеря си и видя, че са без ръкавици.

– Дъще, без ръкавици навярно ще ти замръзнат ръцете? Как можах да ги забравя, – разтревожи се не на шега Зоя.

– Без тях ще мина, – усмихна се дъщеря ѝ, – но не и без обувки на краката ….

Подметката не трябва да бъде плоска.

Всички експерти са единодушни в твърдението, че всички детски обувки трябва да имат малък ток. Той участва във формирането на походката и не дава на детето да залита назад.

На първите обувки токът не трябва да бъде по-висок от 5-7 милиметра.

Когато детето започне уверено да ходи и даже да бяга, височината на тока се увеличава.

Така, в продължение на две години токът може да достигне до половин сантиметър.

Петров работеше в полицията. Веднъж той изнасяше лекция пред учениците от малките класове.

Изведнъж го прекъсна едно малко момиченце. Тя го изгледа отгоре до долу и попита:

– Вие от полицията  ли сте?

– Да, – отговори Петров.

– Мама ми каза, че когато имам нужда от помощ, трябва да се обръщам към вас. Така ли е?

– Да, така е, – каза Петров.

– Тогава, – тя подаде крака си, – можете ли да ми вържете връзката на обувката?