Posts Tagged ‘нужда’

Разтревожил се за родителите си

понеделник, септември 18th, 2017

imagesЕдин ден учителката забеляза, че един от нейните ученици се е затворил в себе си и седи замислен.

– Нещо притеснява ли те?

– Моите родители, – отговори момчето. – Баща ми работи от сутрин до вечер, за да бъда нахранен и облечен, а също така да плаща и за обучение ми. През нощта той печели допълнителни пари, за да спести за колеж ми. Мама готви цял ден, чисти, пере, отива да пазарува, така че да нямам нужда от нищо.

– Тогава какво те тревожи?

– Страхувам се, че те ще се опитат да избягат.

Не е в мен

събота, август 26th, 2017

indexЕдно лято си казах:

– Имам нужда от море, от морски въздух за подсилване.

И аз се отправих към морския бряг, но морето, плискайки своите вълни ми прошепна:

– Не е в мен.

Престоят ми на морето не ми донесе това, за което мечтаех.

Тогава си казах:

– Ще намеря почивка на планинските възвишения.

И отидох в планината. Събудих се рано сутринта.  Пред мен бе величествена планина, която толкова много желаех да видя.

Но тя също ми каза:

– Не е в мен!

И тя не ми даде желаното удовлетворение.

О, имах нужда от океана на Неговата любов. И от планинските висоти на Божиите истини вътре в мен. Аз се нуждаех от тази мъдрост, за която бездната казваше:

– Не е в мене тя!

Мъдростта е несравнима със скъпоценните камъни и златото. Христос е нашата мъдрост, която задоволява нашите най-дълбоки нужди.

Нашето вътрешно вълнение може да бъде успокоено само от откровението на Неговото вечно приятелство и любов към нас.

Не можете да удържите орел в гората. Може да съберете около него избрани пернати певци, да му предоставите място на най-красивия бор, да поръчате на другите птици да го снабдяват с отбрана храна, но към всичко това той ще се отнесе с презрение.

Разперил могъщите си крила, устремил очи към Алпийските върхове, той ще се понесе високо към чертозите на предците си, сред непристъпните скали, където се чува музиката на дивите виелици и грохотът на водопади.

Душата на човека, с нейните орлови влечения към висините, не може да се успокои извън своето местообитание на „скалата на времето“. Чертозите на нейните предци са на Небесата.

Нейните планински укрепления се намират в самия Бог и в Неговата неизменна верност. Нейният царствен полет се носи в посока към Вечността.

Къде са изчезнали бивните на слоновете

вторник, август 22nd, 2017

dikobraz-825x510Дълго време е съществувала легенда, че слоновете отиват да умрат на непристъпни слонови гробища.

Това мнение се е сформирало поради това, че в саваните и джунглите никой не е намирал бивни на умрели слонове.

И едва през двадесети век изследователи изяснили, че Hystrix africaeaustralis изяждат бивните. Така те задоволяват нуждата си от много минерални вещества.

Hystrix africaeaustralis често се качват по дърветата, търсейки храна. Понякога падат на земята и се нараняват от собствените си игли.

За да се предотврати инфекцията, организмът на тези животни произвежда мастни киселини, които покриват иглите и изпълняват функцията на естествени антибиотици.

Месото на Hystrix africaeaustralis е нежно и сочно, подобно е на заешкото.

Електрическият автобус от Daimler изненада пътниците

петък, август 18th, 2017

DaimlerГерманската компания Daimler публикува доклад на своето автобусно подразделение, като каза, че следващата година планира да въведе електрически аналози на пазара.

Представители на компанията твърдят, че новите електрически автобуси ще станат пилотен проект в рамките на вече обявената платформа за електронна мобилност.

Известно е, че германският производител на автомобили вече е започнал производството на два агрегата, които ще бъдат вградени в стандартния автобус Mercedes Citaro.

Първият е E-CELL тип, който ще работи само на електрическа батерия. Вторият е тип F-CELL, който ще генерира енергия от водородната горивна клетка.

В днешно време Daimler работи с власти на германските градове и общински автобусните паркове, за да определи нуждата от този или друг вид електрически автобус.

Отбелязва се също, че Citaro E-CELL / F-CELL е по-евтин вариант, отколкото изграждането на цяла мрежа на тролейбусите, които не могат да покрият загубите на производство в следващите 10 години.

Изцеляващата надежда

четвъртък, август 17th, 2017

imagesОт психологическа, духовна и медицинска гледна точка, най-важната човешка потребност е нуждата от надежда.

Известният кардиолог д-р Уилсън Макнеър в автобиографичния си роман „Пътят на лекаря“, е заявил: „Често с другите лекарства използвам надеждата, тя може да изцели почти всички болести“.

Доктор Волф Харолд, професор по медицина в Медицинския колеж на университета Корнел и доцент по психология, казал: „Надеждата, както вярата и осъзнаването смисълът на живота, има лечебни свойства. Това не е просто твърдение или убеждение, това е заключение, подкрепено от внимателно планирани научни експерименти“.

Когато умира надеждата, обзема ни отчаяние. Тя е жизнено необходима. както психологически, така и биологически.

У хората трябва да има надежда и тя идва само от Христос. Когато ние се обръщаме към Него, Той ни дава надеждата за вечен живот.

Да помагаме, а не да осъждаме

събота, юли 15th, 2017

imagesМакс и Доли се наслаждаваха на приятното си пътуване. Това беше тяхна мечта от години, но едва сега можа да се осъществи пътешествието, което двамата бяха начертали преди години.

Изведнъж пред тях се появи човек с табела: „Търся работа, за да се нахраня“. След малко той е качи в една кола.

Макс бе подразнен от думите на табелата, който носеше този мъж. За това язвително подхвърли:

– Какво ли ще направи с парите, които спечели?

– Нека да го последваме, – предложи Доли. – Този човек е в нужда. Трябва да му помогнем.

На най-близката бензиностанция, той зареди много малко гориво. Едва тогава Макс и Доли го приближиха. Те бяха решили да поговорят с него.

– Извинете, че ви се натрапваме така, – каза мило Доли, – но видяхме табелата, която носите…

– Изгубих работата си, – започна тъжно да разказва мъжът, – Не можах да си намеря нова в продължение на шест месеца, а трябва да храня и семейство.

– Ние бихме искали да ви помогнем, – каза Доли.

Макс напълни колата му с гориво, а Доли влезе в магазина на бензиностанцията и напазарува продукти за семейството му.

Преди да се разделят Макс даде пари на мъжът. Човекът беше много радостен:

– Благодаря на Бога, че ви изпрати. Не знам какво щях да правя ….

Очите му се насълзиха.

Преди да се разделят тримата Макс, Доли и непознатия се помолиха, Бог да намери работа на Петър.

Благодарение на съпругата си Макс научи нещо.

– От днес нататък, – каза Макс, – ще бъда по-малко осъдителен и с по-голяма готовност ще приемам другите. Как този човек щеше да оползотвори нашата помощ, това е въпрос между него и Бога.

– Нашето задължение е, – усмихна се Доли, – да помагаме, а не да осъждаме.

Милост към хората

вторник, юли 11th, 2017

indexЗрението на Борис съвсем отслабваше с възрастта и той се нуждаеше от много повече грижи.

Жена му Дафина беше непрекъснато около него. Грижите около съпруга ѝ ангажираха цялото ѝ внимание. Тя нямаше нито минутка свободно време. Вечер се строполяваше в кревата си умаляла и си мислеше:

„Какво ли ме чака утре?“

И неусетно заспиваше. А утрото не обещаваше нищо ново.Тя се чувстваше незабелязана и недооценена.

– Разбирам, че всички са загрижени за него, заради положението му, – казваше си тя, – но се чувствам като някаква прибавка към него, а не пълноценна личност.

И тя се помоли:

– Господи, помогни ми! Чувствам се много уморена от всички тези грижи…..Нямам минутка спокойствие или време за себе си. Знам, че грижейки се за съпруга си, изпълнявам съпружеския си дълг, но не се чувствам удовлетворена, това не ме радва ….. Знам, че не трябва да е така, помогни ми, моля Те!

Вечерта, когато си лягаше Дафина осъзна, нещо, което бе пропускала до сега.

– Исус ме оценява така, както никой човек не може да ме оцени, – каза си тя. – Той ме познава и обича. До сега са ме учили на това, но едва сега го разбирам истински.

Това бяха утешителни мисли, дошли точно навреме. Дафина се почувства отново силна, а тя имаше нужда точно от това.

И тя се усмихна:

– Като погледна назад, се изумявам за случаите, в които Бог ме е лекувал емоционално и ми е връщал чувството за сигурност и вяра в себе си. Той винаги е знаел моите нужди и ми е отговарял преди да съм Го помолила.

Господ е милостив към нас, за това и ние трябва да показваме милост към хората.