Изненадващо е, че растенията са в състояние да произвеждат прости математически изчисления, като тези, които извършваме в училище.

Тествано било растението Arabidopsis, което често се използва при научни експерименти.

Измерванията показали, че процеса на контрол на нивото на химичните вещества е съпроводено с просто деление.

През нощта, когато растението не може да преработва въглеродния диоксид в захар и нишесте, то трябва постоянно да контролира запасите си, като ги разпределя на дажби до настъпване на зората.

Механизмът на този сложен процес се оказал много прост. Растението през нощта контролира запасите си на нишесте, а информацията за времето идва от оригиналния вътрешен биологичен часовник.

По такъв начин, в тези типове за растението действия се крие прост математически модел.

Тези свойства преди това са били открити в животни, а птици използват подобни механизми, за да контролират мастните си запаси.

Айсбергът наречен „Ледения остров Флетчер“ се носел по водата около 40 години. Неговата площ надвишавала 90 кв.км. Този гигант се разтопил през 70-те години на 20 век.

14 години преди гибелта на „Титаник“ Морган Робъртсън публикувал разказ, който станал като предсказание. В разказа „Титан“ много приличащ по размери на „Титаник“ също се сблъскал с айсберг в една априлска нощ и повечето от пътниците загинали.

През октомври 1999 г. от Антарктида се откъснал голям айсберг с размерите на Москва.

В Чили, айсбергите са важен източник на прясна вода. Те представляват голям проблем за петролните танкери, но в продължение на 70 години не е имало сериозни инциденти.

През ноември получих пръчки от розов храст като подарък, с пожелания да ми бъде нещо като мост към пролетта.

В упътването бе написано устойчиви, цвят червен, но на вид бяха само голи пръчки с големи бодли.

Това, че е устойчив е добре, за това го оставих на терасата да презимува. Същата нощ имаше голям студ. А на следващия ден видях, че съм забравила да завия пръчките с чувал от зебло.

„Край, – помислих си, – свърши се с моето мостче към пролетта. Ех,  дано се укажат наистина устойчиви, но като гледам какво прави зимата край него….“

В началото на март природата засвири пролетната си увертюра. Започнаха да надничат зелени стръкчета и разноцветни пъпки разкриха красотата си.

Хвърлих един поглед на розовите пръчки и замръзнах …..Видях отново само сухи стебла с бодли, а кората им се лющеше.

– Давам ти срок само една седмица, а после …. в коша, – заканих се, не на шега.

Боднах пръчките на слънце и ги полях ……

Странно нещо е пролетта. Преброих пъпките и се засмях.

Ние всички преминаваме през сянката. Ослепителният блясък на дневната светлина е прекалено силен, той вреди на очите. За това те губят способността си да правят разлика между фините тонове на даден цвят и да оценяват различните му нюанси.

Сянката е необходима. Тя е полумрак в болницата, тъмнина  идваща от мъка в семейството. Това е живот в сянка, лишен от слънце.

Но не се страхувайте! Тази сянка е в Божиите ръце, които те водят. Има уроци, които могат да се научат само там.

Неговият лик може да се фиксира само в тъмна стая. Не мисли, че те е отстранил, ти си още в колчана Му със стрелите. Ти не си изхвърлен, като негоден предмет.

В колчана Си Той ще те държи до момента, когато намери възможност да те изпрати с поръчение, с което да Го прославиш.

В някои части на земното кълбо сенчести условия са най-доброто за развитието на растителността.

Индийската царевица много бързо израства в сянката на топлите летни нощи. Под палещите лъчи на обедното слънце листата ѝ се сгърчват, но когато се надигнат облаци, те бързо оживяват.

Има служение в сянката, което не се набива на очи. Красотата на звездното небе не се вижда, докато не настъпи нощта. Съществуват красоти, които разцъфтяват само сянка и не се разкриват на слънце.

Зеленината е особено богата в мъгливи и облачни страни, където винаги има много сенки.

Любителите на флората могат да наблюдават цветя, които се разкриват само при залеза на слънцето, но освен тях има и такива, които красят градините през целия слънчев ден.

Тези, които отварят своите листенца през нощта, не сияят в пищния разгар на следобеда, но достигат своята съвършена красота, когато се стелят дългите вечерни сенки.