В групата пак бяха се върнали на въпроса:

– Защо не споделяме вярата си?

– Обикновено човек говори за това, което обича, – наклони леко глава напред Милен.

– Така е, – съгласи се Генчо. – Моя дядо постоянно ни говори за градината си, където обича да ходи и с голямо желание обработва.

– Леля Мария пък непрекъснато говори за внуците си, – размаха ръце отегчително Мая. – Колко прекрасни били. Какво правели и т.н.

– Естествено е да говорим за нещата, които обичаме, – потвърди и Тодор. – За това с радост споделяме около какво е изграден живота ни.

– Мисля, – смръщи вежди Деси, – че има много причини да не споделяме вярата си…

– Но една , която е доста неудобна, е, – прекъсна я Найден, – , че не обичаме Бог и животът ни може да не е изграден около живота с Него в Неговото Царство.

– Не се ли изсилваш малко? – попита Стефан.

– Но помислете за това, ако всички около вас знаят любимия ви футболен отбор, но не много за вашето ходене с Христос, тогава? – Найден леко присви очи.

– Независимо дали приемате това или не, – сбърчи нос Милен, – но за да бъдете добри свидетели за Господа, ще трябва да изградите своя ежедневен нормален живот около Христос.

Всички се съгласиха.

Тодор бе навел глава и намотаваше парче конец около палеца си. Той не бе сам. С него бе приятелят му Теодор.

Внезапно Тодор вдигна глава и попита :

– Какво е смелост? Отсъствие на страх?

– По-скоро ангажимент да го преодолеем, – повдигна рамене Теодор. – Смелостта не означава, че не се страхуваш. Ти водиш борба и се изправяш срещу страха.

– Само като си помисля какво ме тревожи, – поклати глава Тодор, – веднага съм готов да побягна.

– Смелостта се изисква и трябва да бъде постоянна, – отсече Теодор.

– Поставяш страшни стандарти, – сбърчи нос Тодор. – Въз основа на опита ми, мога ли да очаквам нещо, което е непостижимо?

– Дай на човек цел, която го плаши и ако е лидер ще знае как да преодолее страха, – плесна с ръце Теодор.

– Ами ако се провали? – Тодор погледна скептично приятеля си.

– Какво мислиш за иновациите? – попита Тодор.

– Те изискват поемането на по-големи рискове и трябва да се награждават, – отговори Теодор.

– Да, но не всеки риск е добър.

– Човек трябва да бъде дисциплиниран. Агресивно може да се преследва само това, което има смисъл.

– Представи си, – махна с ръка Тодор, – ти даваш важна задача на някой друг и същевременно го контролираш…..

– Това е проява на страх, – прекъсна го бързо Теодор. – Ако си достатъчно смел, ще му дадеш той да води.

– Може да обърка нещата, – възпротиви се Тодор.

– Този твой страх, ще го подтисне и обезкуражи, – натърти Теодор.

Страхът си е страх, но той не е от Бога. Когато сме с Господа сме готови да извършим и невъзможното, защото Той е с нас.

Рени днес обвини съпруга си Гошо:

– Ти не си никак забавен.

Гошо се зае сериозно с въпроса.

За десет минути състави електронна таблица, в която отрази колко страхотно си прекарва времето.

Извика Рени и започна да ѝ обяснява:

– Ако погледнеш 3 лист 36 колона, можеш да забележиш една от подкатегориите, поради които аз съм забавен човек.

Рени само недоверчиво присви вежди, а Гошо въодушевено продължи да обяснява:

– Невероятен съм в Excel. Освен това умея да разказвам вицове. Обичам да се ровя в различни данъци, като не забравям да платя нашите…..

Рени само недоволно завъртя глава.

Гошо реши да я впечатли като започна да ѝ обяснява как функционира пътуването във времето във вселена на Marvel:

– Ако разбереш как работи квантовия свят, тогава ще ти стане ясно как …. Ей, скъпа, слушаш ли ме изобщо?

Рени недоволно измърмори под носа си:

– Харесва ми, че си толкова организиран, но честно казано, иска ми се да си малко по-спонтанен и далеч по-малко аналитичен.

И тя си спомни как миналия месец, когато искаше да си вземе котка, той ѝ представи 62 причини, че това не е добра идея.

Можеше просто да ѝ каже:

– Не харесвам котки.

Май двамата трудно ще се разберат.

– Искаш ли да намалиш стреса в тези бурни години? – подскочи Стоян и погледна предизвикателно приятеля си.

– Че кой не иска? – повдигна рамене Весо.

– Ето ти едно просто решение, – плесна с ръце Стоян. – Опрости живота си.

– Лесно е да се каже, но опитай да го направиш, – сбърчи нос Весо. – Ние живеем в свят, където простотата е дефицит.

– Тогава сравни сложното си ежедневие с това на предците ти, – предложи Стоян.

– Ние имаме много иновационни техники, но наши свят е много по-сложен, – отбеляза Весо.

– Ако не поемеш контрол над времето и живота си, ще бъдеш затрупани от предизвикваща стрес приливна вълна на сложност, а това ограбва радостта и спокойствието ти, – отбеляза Стоян.

– Искаш да кажеш, – почеса се по главата Весо, – че ако опростя живота си, ще го подобря?

– От време на време се нуждаем от преоткриване на простотата, която е в Христос и в нашата вяра в Него, – наблегна Стоян.

– Истинския живот знае къде отива, кой е източника на сила … Тогава човек е свободен от бъркотии, случайности и припряност, – заключи Весо.

Мая се размечта:

– О, как искам да се върна в детството!

– Аз пък не искам. Желая да видя близките си, които са напуснали този свят, но не и да се връщам в детството, – твърдо заяви Тони.

– Защо? – ококори очи Мая.

– Няма да имам пари, паспорт, апартамент, кола и шофьорска книжка. Не мога да се кача във влака или самолета без възрастни, – сбърчи нос Тони.

Мая само въздъхна, а Тони продължи още по-настървено:

– Изобщо няма да имам нищо свое. Освен играчки, които не мога да си купя сам. Те ще ми купуват дрехите и обувките, но възрастните ще ги избират. …. Няма да ям каквото искам. Ще ставам и ще лягам, когато родителите ми решат. Няма да мога да отида никъде без разрешение ….. Напълно съм зависим от тях.

– Но тогава ние сме малки и слаби, – възрази Мая. – Не можем да се защитим сами.

– Като роби сме, – усмихна се презрително Тони.

– Но детето е слабо ранимо. То няма опит, – изрази спонтанно несъгласието си Мая. – Безгрижното детство е, защото си напълно зависим от другите, но в замяна на това нямаш грижи.. … Няма свобода, но няма и грижи.

– Нищо не можеше да ме утеши, когато бях дете, щом усещах, че съм ограничен – сподели Тони.

– Дори сладолед, шоколад или някакво забавление? – попита Мая.

– Нима не разбираш? Ти си напълно зависима! – Тони размаха нервно ръце.

– Я погледни старите хора, – каза Мая. – Те са напълно безпомощни като децата.

– Те са си изгубили ума. Нямат сили. Уморени са от безбройните грижи и свободата, които са имали, – повдигна рамене Тони.

Мая се намръщи:

– Свободата трябва да се цени, въпреки че винаги е свързана с много тревоги.

– Не искам да се връщам в детството, – протестираше Тони. – Искам да удължа отговорната зрялост възможно най-дълго. Да си дете е много трудно. Просто го забрави ….

– Да си старо дете е непоносимо тежко, – отбеляза Мая. – И затова трябва да бъдем максимално мили към децата и възрастните…

Край тях мина възрастна двойка. Двамата старци се подкрепяха взаимно.

Тони наведе глава, а Мая им се възхищаваше.