На прозореца имаше обява: „Търси се момче за работа“. Георги бе младеж, който се славеше с мързела си, но когато видя надписа, реши да се кандидатира.
Когато отиде при собственика на магазина господин Петров, бе веднага нает на работа.
Задълженията на Георги не бяха тежки, освен това от него не се изискваше бързина. А това напълно устройваше младежа.
Малко следобед господин Петров извика Георги и му поръча:
– Иди на тавана, там ще намериш един голям контейнер. Подреди нещата във него и виж какво трябва да се запази.
На тавана бе мръсно, пълно с паяжини и следи от мишки. Георги погледна в контейнера. С погнуса размести някои неща отгоре и с възмущение каза:
– Тук няма нищо освен боклуци.
И Георги бързо слезе в магазина. Когато господин Петров го попита:
– Свърши ли работата си на тавана?
Георги отговори:
– Не, господине, беше тъмно и студено там. – Не мисля, че си заслужава да се ровя в тези боклуци.
Притежателят на магазина веднага му плати и го освободи да си върви.
На другия ден същата табела: „Търси се момче за работа“ стоеше отново на прозореца.
Този път Крум я видя. Так той стана следващия кандидат за работата. Разбира се, веднага бе нает.
Когато господин Петров го изпрати със същата молба да подреди контейнера и да запази нужните неща, Крум не се отказа толкова лесно, въпреки че работата му изглеждаше огромна.
Младежът прекара няколко часа на тавана. Той разделяше внимателно необходимите неща от тези, които трябваше да се изхвърлят.
Изведнъж Крум скочи и се спусна надолу по стълбите, запъхтях спя пред господин Петров и възкликна:
– Вижте какво намерих на дъното ….
Това беше сметка за 20 лева.
Собственикът на магазина разбра, че е намерил добросъвестно момче, на което може да повери бизнеса си.
– Ти си намерил богатство в боклука, много съм доволен от теб. Ще ме наследиш, когато се оттегля от работата в магазина.
Този, който е верен в малкото, е верен и в многото!
