Тази уникална композиция е създадена от художника Джонатан Борофски. Тя се намира в скулпторния център Нашер в Далас, Тексас.
Първоначално скулптората е била инсталирана в центъра Рокфелер, но след това е преместена на сегашното ѝ място.
Има две копия на път към небесата. Едната е в кампуса на университета Карнеги Мелън в Питсбърг, Пенсилвания, а другата е
в Сеул, Южна Корея.
Предисторията на скулптората също е забележителна.
Според думите на Борофски тя представлява „ознаменуване на човешкия потенциал, показващ кои сме и къде трябва да отидем“.
Когато художникът бил малко момче, баща му разказвал историята за гиганта в небесата, към който трябвало хората да тръгнат, за да са наясно какво трябва да правят на земята.
50-метрова скулптура е отражение на тези истории от детството му.

Всяка майка при развиването на самодисциплина, на първо място трябва да обърне внимание на себе си и на здравето си. Защото, както показва опитът, често болни, уморени и раздразнителни майки не са в състояние да се грижи 100% за семейство си.
Добрите навици могат да помогнат в самодисциплинирането. Те решават много проблеми и съдействат за подобряване здравето на жената.
Например, не бива да се седи пред компютъра през нощта. Нужно е да се правят физически упражнения, дълги ходения, игри на открито с децата, разходки на чист въздух. Това много добре влияе върху тяло и подобрява настроението.
Отглеждането на децата и домакинството отнема много енергия. Това е наистина енергоемко, но не се страхувайте.
Важното е, да имате подкрепа от приятели, роднини и съпруга си. Подръжка можем да търсим не само от хората, но най-вече от Бога. Той никога няма да ни откаже помощ, ако го потърсим искрено, с цялото си сърце и душа.
Четенето, музиката и занимание с нещо, което обичаме, може да ни успокои и вдъхнови. Много е важно да отделяме време за такива неща.
Самодисциплината не е черта на характера, която имаме по рождение, а навик, който придобиваме през целия си живот. И ти, и аз можем да се обучаваме и развиваме този навик.

Една малка птичка всеки ден се криела в клоните на едно сухо старо дърво, което стояло в средата на огромна пустиня.
Но веднъж връхлетял ураган и изтръгнал старото дърво с корените.
За да намери ново укритие, малката птичка прелетяла стотици километри. Най-накрая стигнала до градина, където ромолела вода и ухаели цветя, а дърветата били натежали от узрели плодове.
Ако беше оцеляло сухото дърво, нищо не можеше да накара птичката да остави мястото, където толкова дълго се е приютявала.

Библиотеката е мястото, където отиваме за книги и други информационни материали на хартия. Но в щата Юта библиотечните ресурси са достъпни с едно кликва на мишката или докосване на екран, на какво да е място и независимо от времето.
„Това е един напълно нов подход към обучението и извличане на информация. До сега ние считахме библиотеката като вратата към знанието за света. Но това е портал,..“ – казва библиотекарката Дона Морис.
През последните години популярността на аудио и електронни книги, заедно с други цифрови материали непрекъснато се увеличава, което води до промени и в библиотеките.
През 2011 г. библиотеката на Юта предлага общо 111 670  електронни и аудио книги. До 2013 г. този брой ще нарасне до 1 милион.
С течение на времето, електронните книги бързо ще се превърнат в предпочитан формат за хора, които търсят информация. Дигиталната революция в Юта важи и за училищните библиотеки и детските книжки. Мобилно приложение FarFaria позволява на потребителите свободен достъп до една от книгите всеки ден.

Дръпна стола и седна близо до нея. Хвана ръката ѝ и нежно каза:

– Нямаш представа колко много те обичам.

– Наистина ли? – малко несигурно му отвърна Камелия.

Станислав изглежда се обиди, но се опита да скрие огорчението си.

– Разбира се, че те обичам. Не ми ли вярваш?

– А, вярвам ти, – равнодушно каза Камелия.

– Нещо случило ли се е? – попита загрижено Станислав. – Струваш ми се различна. От известно време не си моето засмяно момиче. Ако нещо съм сбъркал кажи ми, ще се поправя, Не искам да те гледам такава тъжна.

Нямаше как да оправи нещата, а и тя не можеше да му каже. Всичко беше толкова сложно и трудно за казване. А и много опасно, не знаеше как той щеше да реагира.

Не можеше да му каже: „Бях бременна с детето ти. Махнах го. Просто го изхвърлих“.

Това беше толкова ужасно. След всичко случило се, тя не спираше да се пита, какво са направили с бебето ѝ, мъничко, наполовин оформено човече.

Като че нарочно, тези дни попадна на една статия в стар брой, в която имаше много точни снимки на развитието на ембриона. Опита се да не ги гледа, но не можеше да откъсне поглед от тях. В осмата седмица, колкото беше нейното бебе, когато направи аборт, то си имаше личице, оформени крайници, дори мънички пръсчета. Сърцето, черния дроб, белите дробове, , половите органи бяха оформени. То си беше истинско живо същество. А какво бе направила тя? Беше го убила. Беше го изтръгнала от себе си

– Няма нищо, – каза Камелия, – просто съм малко уморена.

Насили се да се усмихне. Опита се да си представи, какво би казал той, ако беше научил. Сигурно щеше да ѝ каже, че подобно решение тя нама право да взема сама, без да се посъветва с него, защото бебето не беше само нейно, двамата го бяха създали. Но можеше да изпадне и в ярост, а тя трябваше да изтърпи гнева му или щеше да се обиди, а с това тя нямаше да се справи.

– Кажи ми, – настояваше Станислав, – ще се справим, каквото и да е. Имам идея., –  изведнъж светна лицето му.

– Наистина ли? – малко неестествено Камелия демонстрира заинтересованост

– Да направим една кратка ваканция. Само ние двамата. За няколко дни, може и за седмица. Ще отскочим до някакво романтично място.

– Ами аз ……страхотно. Само че…

– Какво?

Как да му обясни? Как да му признае, че всеки ден след като се събуди, се чувстваше смазана, че вечерно време заспиваше с плач. Живееше ден за ден. Тя трябваше да се стегне, да приеме онова, което беше извършила..

– Просто програмата ми е много натоварена през следващия месец, – опита се, да се измъкне Камелия. – Може би по- късно.

– Добре, – примирено каза Станислав, – просто ми хрумна. Може и по-нататък.

Стори ѝ се обиден. Тя толкова много го обичаше и не искаше да го нарани

– Извинявай, – каза тя и го прегърна.

Целуна го, стана от масата и си тръгна. Какво можеше да направи тя? Той имаше жена и две деца, другото щеше да му дойде в повече. Да, но тя дали щеше да се справи с болката?..