Повишиха Ненаместев. Той се чувстваше доста неловко на новото си място. Но назначението бе станало и той трябваше да се справя с новото си положение.
Ненаместев седеше в кабинета и се стараеше да вникне и то по-задълбочено в делата на новия си пост.
Лошото бе, че днес трябваше да се изказва пред ръководителите на отделните сектори и висши служители. Управлението бе координирано и добре съгласувано, не искаше да се излага.
Оставаше само да нахвърли или по-точно да скицира изказването си, но му дойде друга идея.
Натисна звънеца и в кабинета му се появи съвсем безшумно Нагаждачев. Той оставаше незабележим за околните, но си вършеше добре работата и го използваха за какво ли не.
– Запознай се с въпросите за днешното заседание и ми нахвърляй няколко бележки за изказването ми. – подчерта дебело Ненаместев. – Внимавай добре какво ще напишеш.
Веднага бе извикана и Сплетнева. Тя знаеше всичко, което става в този отрасъл и снабдяваше всеки с подходяща информация на време.
– Сплетнева, – обърна се Ненаместев към бързо отзовалата се на повика му, – Нагаждачев трябва да нахвърли няколко бележки за изказването ми днес. Ти познаваш по-добре нещата, помогнете му. Вярвам, че ще скалъпите нещо, което подобава за обстановката.
Двамата извикани кимнаха с глава и напуснаха кабинета.
На заседанието завеждащите секторите и висшите служители слушаха, прозяваха се, но това, което Ненаместев им говореше не ги изненадваше. Те отдавна бяха свикнали с подобни речи. Всички те звучаха по един и същи начин.
А нима се очакваше нещо друго? Нали тези, които го пишеха бяха едни и същи. Затова изказването звучеше неангажирано, изпълнено със злободневни клюки и не даваше никакъв отговор на поставените въпроси.
