Архив за етикет: място

Мощната молитва

Първото място на Стойчо бе в кърпа вързано. Трябваше да се отбележи, че той бе любимец на местната публика.

Тичайки към финала, Стойчо се виждаше на най-високото стъпало, усмихнат, вдигнал двете си ръце.

Изведнъж край него профуча някой. Това бе големият му съперник Мето. Внезапно намерил мощен изблик на сила, ускори бягането си и грабна победата.

Тълпата бе удивена. Внезапно настана суматоха. Хората започнаха да се безпокоят.

Пресякъл финалната лента Мето неочаквано рухна. Започна да повръща. Целият се тресеше.

Състезателят бе изтощен до крайност. Съобразителен мъж от публиката, го качи в колата си и бързо го откара до близката болница.

Някога чувствал ли си се като Мето, опитваш да се молиш в момент, когато надпреварата в живота те е изтощила?

Силни молитви се издигат, когато сме най-слаби. Те не са присъщи на силните хора, а на слабите, защото те уповават на техният всемогъщ Бог.

Когато сме изтощени и безсилни, ние поверяваме нуждите си на Господа. На Него никога не му липсва сила.

Мошеник или несправящ се с работата си

Недю бе често спохождан от мрачни мисли, които го изпълваха със страх.

– Ами ако един ден шефа и колегите ми разберат, че не съм квалифициран за тази работа, която върша? – потеше се той.

Честно казано, страховете му бяха напълно оправдани.

– Недю не върши никаква работа на мястото, което заема, – възмущаваше се мениджърът на фирмата. – Кого всъщност заблуждава?

Пред свои приятели Недю бе признал:

– Ужасен съм в работата си. Просто се чувствам напълно неадекватен. Само се въртя насам натам, нищо не върша. Чувствам се като измамник.

Шефът му твърдеше:

– Недю е голям неудачник. Той е един несполучлив избор за длъжността, която заема.

– Така е, – подкрепяше го главният инженер, – абсолютно неадекватен в работата си. – Всички останали в сградата знаят какво да правят, а той само се мята наоколо и имитира заетост. Просто е жалка гледка.

Днес шефът на фирмата покани Недю на разговор в края на работния ден.

– Страхувам се, че ще ме уволни, – сподели с някои от колегите си Недю, – но не съм измамник. Вярно е, че не успявам, но се старая ….

И той наистина бе уволнен.

Страните букви

Сашко изтича при дядо си и се развика:

– Дядо, дядо, сънувах интересен сън!

– Разкажи ми го, – кротко продума старецът.

– По широкия път, говорейки весело, вървяха едни и същи букви, но с различни размери. Някои бяха големи сякаш нарочно надут, а други малки. Големите букви гледаха с презрение малките. Изведнъж всички букви стигнаха до две порти, едната голяма и широка, а другата бе много малка и тясна. Големите букви се опитваха да преминат през тесния вход, но бяха прекалено големи, за това въздишаха и свободно преминаваха през широката порта, след което изчезваха зад нея. Двойки букви, хванати за ръце, преминаваха свободно през тясната порта, въпреки че сякаш само една малка буква можеше да мине от там. Какво означава това?

– Какви букви видя? – попита старецът.

– Големи букви „А“ и „З“, а двойката бяха „т“ и „и“, приличаха на „Ти“.

– „Аз“ е егото на хората и затова то е раздуто до чудовищни ​​размери. Тясната порта е входът към Царството Небесно. Егото не може да бъде там. Неговото място е отвъд широките порти, които водят към унищожение. Двете букви, вървящи ръка за ръка, са загубили егото си и са се разтворили в Бога. Те са чисти частици от самия Господа. За тях и само за тях вратите на Царството Небесно са винаги отворени.

Няма изцеление без проливането на кръв

Васко скоро си нарани рамото сериозно. Той посети лекаря си, който му разказа за предстоящото му лечение.

– За рамото ми може ли да се използва ултразвук? – попита Васко.

Той бе чувал, че това действало много повече от всякакви лекарства и други методи на лечение.

Лекарят поясни:

– Комбинацията от масаж, упражнения и ултразвук ще накара кръвта да влезе обратно на мястото си. Без приток на кръв, изцелението е невъзможно.

Напускайки кабинета на лекаря Васко си спомни, че и Библията казваше същото: Няма изцеление без кръв.

В Стария завет кръвта на животните е използвана за заплащане на греха, така че Божите хора да бъдат чисти пред Бога

„Колко повече тогава кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух предаде себе си неопетнен на Бога, ще очисти съвестта ни от дела, които водят до смърт!“

Чистата съвест е нещо, което всички копнеем да имаме, но тъй като все още грешим, ние все още се борим с чувството за вина, забравяйки, че има отговор различен от това да се опитваме отново и отново.

Усилията ни не могат да покрият дори един грях, но кръвта на Исус очиства и най-лошия.

Изцелението идва само чрез Христовата кръв, пролята на кръста за нас.

Желаният град

Бяха минали доста години, откакто Добри напусна родното си място. Дрехите му не овехтяха и обувките му не се скъсаха.

Когато го питаха:

– Къде отиваш?

– Каква е целта на пътуването ти?

Той простичко отговаряше:

– Търся градът, чийто архитект и строител е Бог.

Докато следваше Бог в живот си, той живееше в палатка, която постоянно местеше от място на място.

Никъде не се установи. Не позволи никое място да бъде за негово постоянно пребиваване.

Целите, надеждите и мечтите на Добри се бяха превърнали в движещата мотивационна сила в живота му. Те бяха насочени към вечния му дом, който нямаше да го разочарова.

И накрая, когато влезе през портите на този Град, Добри възторжено възкликна:

– Намерих го! Това е много повече, от очакването ми.! Всички дни и нощи на скитане с палатката си заслужаваха.

Това бе Градът надхвърлящ мечтите му. Той бе построен от самия Бог.