Posts Tagged ‘мост’

Дворцовият канал

сряда, октомври 11th, 2017

2017-10-11_222910За разположената на многобройните острови Венеция, мостовете са важни като въздух. Не е случайно, че тук има повече от четиристотин такива, всеки от които е уникален по свой собствен начин.

Най-известните са тези, които са прехвърлени през двата главни канала на града – Дворцовия и Канал Гранде.

На Rio di Palacio, така на италиански език звучи името на Дворцовия канал, имащ само два моста.

Независимо от парадното си име, Дворцовият канал е доста мрачно място, тъй като първоначално е свързвал двореца на Дожите със сградата  на Новите затвори.

Не по венециански е мрачна и безрадостна панорама, която се открива от така нареченият Сламен мост.

И това не е случайно, защото по този канал са прекарвали затворници и на тях съвсем не им е било  до това, да се любуват на красотата на града.2017-10-11_223002

Своето странно за белокамено съоръжение име, мостът е получил благодарение на разполагащото се пристанище наблизо, където акостирали кораби, които превозвали слама за затворниците. Мостът е издигнат в средата на XIV век и е служил почти 500 години.

От реставрация съоръжението се е нуждаело чак през  ХIХ век. Тогава то не само бил ремонтирано, но и разширено.

Второто пресичане над Дворцовия канал е много популярния сред туристите, малък и много висок мост с арка, имащ красивото име Мостът на въздишките.2017-10-11_223107

Легендата разказва, че влюбените, които се целуват на него по време на залез, ще останат завинаги верни един към друг.

Предназначението на моста не е толкова романтично. В продължение на няколко века свързва Palazzo Ducale, където обикновено се провеждат съдебните заседания, с градски затвор, разположен от другата страна на канала.

И въздишки тук са издавали не влюбени, а минаващи по моста арестантите. Много от тях са видели Венеция от Моста на въздишките за последен път в живота си.

Под Лондон са открили 130-тонен „айсберг от мазнини“

неделя, септември 17th, 2017

93969През 2015 г. в речника на Оксфорд е добавена нова дума: fatberg („фатберг“), която се превръща в производна на английските думи „мазнини“ и „айсберг“. Терминът е измислен от компанията Thames Water, отговорна за водоснабдяването и канализационната система в Лондон.

Решавайки санитарните проблеми на града, неговите специалисти провеждат и образователна работа, обяснявайки на хората последствията от изхвърлянето в канализационната система на предмети, които не могат да бъдат разтворени. Това са, по-специално, презервативи, пелени и мокри кърпички, които за разлика от тоалетна хартия, се състоят от плътни влакна.

Да довършим картината с маслото, което вливат в мивките. Оказва се, че в канализацията всичко това става основа, на която растат органичните вещества. С течение на времето подобно „чудовище“ или „фатберг“ се превръща в стегната запушалка, пречеща на нормалната работа на канализацията.

През 2013 г. в един от районите в Лондон бе открит 15-тонен „фатберг“, който по това време е бил рекорд. Но резултатите от 2017 г. били наистина зашеметяващи. Очиствайки тръбите, сложени под района на  Уайтчепел в Лондон през XIX век, служителите на Thames Wate открили 250-метрова сгъстена маса от 130 тона.

Според експерти, това ще отнеме най-малко три седмици, за да го премахнат. Многогодишният „маслен айсберг“ по здравина не се различава от бетон. Фирмата сравнява сгъстената маса с тази на синия кит и с дължина на моста на Тауър, която леко го надвишава.

Първоначално сътрудниците на Thames Water просто откъсвали парчета от „чудовището“ и ги изнасяли в депата за отпадъци. Но сега, с подкрепата на Argent Energy възникнала идея тази маса да се използва за източник на енергия.

„Фатбергите“ се предават в завод, където се превръщат в биодизел.

В работилницата на изпитанията

неделя, август 27th, 2017

409Представете си, че сте в работилницата, където се прави анализ на материала, в един стоманолеярен завод. Около вас има малки преградки и отделения. Стоманата се изпитва до краен предел и се отбелязва с цифри, които обозначават степента ѝ на закаленост.

Няколко парчета се подлагат на усукване до толкова, че се счупват. Върху тях се отбелязва силата на усукване. Други се разтеглят до край и на тях се бележи възможностите им за разстягане. Други се подлагат на натиск до раздробяване и те се бележат.

В завода знаят степента на напрежение на всяко парче стомана. Така могат да определят кои от тях стават за  построяване на кораб, здание или мост. Работниците са добре осведомени за това благодарение на залата за анализите, която на практика доказва качеството на материала.

Така се случва и с Божиите деца. Бог не иска да бъдем вази за украшение от стъкло и порцелан. Той иска да бъдем като тези яки стоманени пръти, способни да издържаме на най-висока степен на усукване или натиск, без да се предаваме.

Бог не иска да сме като оранжерийни растения, а да бъдем подобни на дъбовете, устояли на бурите; не и подобни на пясъчни дюни носени от вятъра, а по-скоро гранитни скали, съпротивляващи се на ураганите.

За да ни направи такива, Той трябва да ни тества в изпитания. Много от нас са преживели и знаят от собствен опит, че страданието всъщност е Божият лабораторен тест.

Лесно е да говорим за вярата и да развиваме теории за живот чрез вяра, но Бог често ни хвърля в пещта, за да изпита качеството на нашето злато, отделяйки го от примесите и шлаката.

Блажени сме, когато ураганите на неспокойното житейско море ни правят ценни за Господ Исус Христос. По-добре в бурята с Христос, отколкото в спокойна вода без Него.

Шофьор, превозващ багер, не се съобразил с височината на мост

събота, август 26th, 2017

25082017-excavator-under-bridge-1Много е лошо, когато човек не може да прецени правилно размерите на дадено съоръжение.

Шон Кунъмут бил шокиран, когато видял шофьора на камиона, превозващ багера, с висока скорост да минава под мост, който бил твърде нисък.

Не е чудно, че е имало сблъсък, а парчета от бетон са се изсипали в различни посоки. Чул се грохот, сякаш нещо се взривило.

Служителите от транспортния отдел, които изследвали моста, открили, че пет бетонни греди били повредени, но всичките щети не са опасни и съоръжението скоро ще бъде ремонтирано.

Необичайна среща

събота, август 19th, 2017

1503151020-115550-665743Когато Антон беше млад, той пътуваше, изпратен от Захариев, собственик на много фабрики в открит товарен вагон и продаваше прежди за големи суми пари. Изпълняваше и други поръчки, с една дума Захариев му имаше голямо доверие.

Веднъж след една продажба, преброи наличните пари, които носеше в себе си и не можа да намери десет хиляди лева. Провери внимателно в преждата, после по джобовете, но парите бяха изчезнали.

Притесни се и едва не се разплака. Беше се объркал нацяло.

– Как ще обясня на Захариев за недостига? Ще ми повярва ли? – тези и подобни мисли го убиваха. – Ще ме сметне за крадец. Дори и да не ме даде на съд, ще ме изгони позорно като мошеник. Завинаги ще бъда заклеймен с позорно име, а сина ми и жена ми ще ги наричат „сина и жената на мошеника“.

Всичко това се рисуваше в още по-мрачни краски във въображението му. И той реши да сложи край на живота си.

По пътя Антон трябваше да премине през един мост, а зад реката се виждаше един малък манастир.

„Ще застана накрая на вагона и когато преминаваме реката, ще се хвърля във водата и ще се удавя“, – взе бързо решение младият мъж.

Вълнуваше се много. Непоносима тъга и ужас го обхванаха преди смъртта.

Докато беше в такова състояние с него се случи нещо непредвидено.

Антон изпадна в безсъзнание и видя пред себе си облечен в светещи дрехи старец. От него струеше любов и разбиране.

– Слава на Всевишния Бог, Антоне, – каза старецът. – Защо не се обърна за помощ към Божия Син Христос? Той помага на всеки. Не оставяй отчаянието да те съсипе.  Не се съгласявай да изпълниш желанието на дявола, като посегнеш на живота си. Парите, които търсиш, ти ги изпрати на една от фабриките, още вчера, но забрави да запишеш това в тефтера.

Когато дойде на себе си Антон лежеше пред вратите на манастира. Изправи се и прекрачи прага на светата обител и тогава  видя на една от стените изображението на стареца в цял ръст. Същият, който му бе говорил.

В душата на младия човек пламна неописуема благодарност, към Бога и този непознат старец, който го гледаше от иконата. Той осъзна, че към него бе проявена безкрайна милост.

Най-дългият висящ мост

вторник, август 8th, 2017

hängebrücke_2Най-дългият пешеходен висящ мост е открит на 29 юли 2017 в Швейцария, близо до курортния град Цермат.

Мостът има дължина 494 метра и съединява Цермат със село Грехен.

Наистина, ширината му е твърде скромна и е само 65 см.

Желаещите да преминат по този мост, не трябва да се боят от височината и да нямат световъртеж.

Най-високата точка на моста е на надморска височина от 85 метра.

В западната част на Австрия, в Тирол, има по-висок мост, чиято височина достига до 110 метра, но дължината му е само 405 метра.

Избирам да се радвам

неделя, юли 16th, 2017

imagesЛято бе изпълнено с очаквания и надежди. Мартин планираше да отиде на детски лагер.

Преди да тръгне, той се размечта за това, което го очакваше там:

– Останалите от екипа възпитатели ще се отнасят към мен приятелски. Ще споделяме и ще си помагаме, ако възникнат трудности с децата, а малчуганите ще са послушни. Свободното си време ще прекарам край брега на езерото. Казват, че било много красиво.

Но, когато отиде на толкова очаквания детски лагер, се случи точно обратното.

Колегите му не търсеха мнението му, децата не слушаха и почти през цялото време валя дъжд и беше студено.

– Яд ме е , – каза си Мартин. – Това ли е лятото, което очаквах? Нима съм заслужил такава почивка?

В един от малкото хубави дни, Мартин се облече добре и отиде да се поразходи. Когато застана на моста, прекаран над езерото, той бе впечатлен от Божието творение.

– Какъв контраст само, – възкликна Мартин, – между красивите и крехки цветя и огромните стогодишни дървета.

За миг недоволството му от всичко преживяно в лагера се изпари и се превърна в радост.

– Като се замисля, – каза си Мартин, – във всеки миг от деня имам възможност за избор. Да сведа живота си до предварителните си очаквания или да благодаря на Бога за това, което ми дава. Мога да се радвам дори на малките изненади, които Господ разкрива всеки ден пред мен, но това ще стане, ако сам пожелая да ги открия.