Лятото настъпи. Хората търсят прохладното море и почиват под сянката на чадъра.

Не всеки е готов за „тюленова почивка“.

Много хора с удоволствие комбинират развлечение в екстремна ситуация. За целта използват пързалки, които са доста страшнички.

Една от тях се намира на Бахамските острови и се нарича „Скок на вяра“. Отлично име  за подобна атракция, която може да изплаши, дори да доведе до рев, наперен любител на екстремни ситуации.

Пързалката започва от горната част на храма Атлантида, преминава през прозрачен тунел, които отива в лагуна пълна с акули.

Мъртва зона, която съществува в Мексиканския залив непрекъснато се разраства, днес може да достигне територия, съответстваща на целия щат – повече от 5900 квадратни мили.

Мъртвата зона се е появила в резултат на селскостопански отпадъци изхвърлени във водите на залива. Фосфорът и азотът от тора на животинските отпадъци лишават морето от кислород. В резултат на това животни и растения умират от задушаване.

Мексиканския залив е известен с голямото си разнообразие на живот. В него съществуват много видове, които се използват за търговски и развлекателни цели.

Мъртвите зони представляват реална заплаха за рибовъдството и общностите, които зависят от тях. Трябва сериозно да се работи за намаляване на тази опасност.

Превърнало се е в традиция, тъмните петна на повърхността на Луната да се наричат морета.

За да го наименуват, често използвали нещо свързано с вода. Например, Море на дъждовете. Понякога използвали и състояние на душата, като Море на спокойствието.

Когато съветската автоматична станция „Луна-3“ предала първите изображение на обратната страна на Луната, там забелязали още две петна, едно от които решили да кръстят море Москва.

Много астрономи се възмутили, защото това нарушавало установения принцип за наименуване.

Французинът Oduen Dollfus успял да успокои всички, като забелязал, че „Москва“ в действителност е също състояние на душата.

Морето също рисува. То е художник. Рисува на пясъка всеки ден, всеки час и в същото време никога не се повтаря. Всеки рисунък е напълно различен и в него е приложена специфична техника.

Ако се вгледате внимателно, ще видите, че то рисува своя автопортрет. Изтрива и пак рисува.

Такива са мъките на творчеството.

А след това ти вървиш по брега и оставяш на тези тънко изпипани произведения своите следи. Изглежда на морето това не му харесва.

В края на краищата хората по природа са варвари, а морето е естет. Мърмори, залива ви с вълните си и отново се заема с работата си …

Природата е непредсказуема. Понякога носи разрушение и смърт, а друг път ни смайва с явленията си.

Undulatus asperatus, известен още като асператус, е рядък облак с доста застрашаващ вид. Класифициран е като нов вид облак през 2009 г.

Тези облаци са се появили вероятно с изменението на природата. До 1953 г. такива облаци не са забелязвани. За първи път са видени във Великобритания. Те съдържат голямо количество топлина и влага. За формирането им е нужна значителна енергия. Тези облаци приличат понякога на бушуващо море.

Учените са забелязали, че облаците асператус за започнали често да се появяват в началото на 21 век. Независимо от застрашаващия си вид, появата на тези облаци не е придружено с бури и урагани.

Буквално Undulatus asperatus се превежда като неравни или бушуващи вълни.

Тези зловещи облаци са особено разпространени в САЩ. Често се срещат в сутрешните и обедните часове.