Уил Роджърс описва ситуация, при която при преместването на елементи от едно множество в друго увеличава средното значение на двете.

Това може да изглежда парадоксално, но всичко си идва на мястото, когато се представят две групи от числа, където всеки елемент от първото множество е по-голям от елемент във второто множество.

Името на парадокса възниква от приписаната на комика Уил Роджърс шега за това, че жителите на Оклахома, които се преместват в Калифорния, увеличава средната интелигентност на двата щата.

Повторение на тази фраза е направена от министър-председателя на Нова Зеландия Робърт Малдон за новозеландците, емигриращи в Австралия.

Ние живеем в епоха на общото потребление. Промишлеността в гигантски мащаби произвежда продукция, рекламната индустрия генерира търсенето им.

Маркетолозите работят много грамотно, затова не можем да кажем покупката на дадена вещ продиктувана от необходимост ли е или човек е станал жертва на натрапчива реклама.

Всичкото това множество от товари се натрупва в домовете ни. И много леко се преминава границата, когато достатъчното количество вещи се превръща в излишък.

Когато необходимото количество играчки нарастват в лошо управляем бардак, децата започват да не се интересуват от тях, бързо охладняват, не умеят да играят и да фантазират.

Когато дрехите в гардероба не се използват максимално, придобиват се нови без много да се мисли, случва се така, че те не подхождат едни на други и трябват все нови и нови допълнения.

Обърнете внимание на интериора в рекламите и на страниците на лъскавите списания. Кое смятаме за приятно и уютно? Изобилие от фотографии в рамки, сувенири, дизайнерски интериорни неща…..

Всичко това изглежда много мило, но ако не бъде добре обмислено, заплашва да се превърне боклук.

Изобилието балансира на границата на презапасяването.

Безсилна съм пред множеството проблеми в този свят, като глад, войни, нарушаване на човешките права.
Дори и да бъда доброволка, в каква да е дейност на благотворителност, резултата е нищожен. Не бих могла да разреша всички проблеми.

Гледах предаване, където разказваха за овчар, който се издържал от домашно направено сирене. Сиренето се прави от много мляко, за това е ценна всяка овца.

Последователите на Христос се сравняват с овце, защото живеят заедно и в покорство, като служат в света, споделяйки Божията любов. А Бог е онзи, Който трансформира несъвършените ни усилия, за да се достигне до истинската промяна на хората в този свят.

„Да не следваш множеството да правиш зло, нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш правосъдието, нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му“.

Често се влияем от външния свят и ставаме егоистични. Някои умишлено отстъпват от правдата поради завист или презрение към бедните, слабите и чужденците.

Други са твърде заети или прекалено егоистични, за да подадат ръка за помощ на тези, които се нуждаят.

Божието Слово ни напомня, че ние сме отговорни за това, нашето общество да стане справедливо, а хората честни..
Ние имаме отговорност да помагаме за разкриване на несправедливостта, която виждаме, да помагаме на слабите.

Трябва да помним Божията милост, която ни е освободила от унинието на живота  във този враждебния свят и ни направила Божии деца.

Не отстъпвайте от правдата!

Марта осинови дете от дом, където живееха множество изоставени деца. Той се казваше Симеон и бе само на 3,5 години.

В дома не им бяха давали много бонбони и Симеон не познаваше вкуса им.

Един ден Марта заведе сина си в супермаркета и му каза:

– Ето ти кошница. Вземи всичко, което ти хареса. Ще купя всичко, което желаеш.

Симеон взе пакет чай, пакетче сушени плодове и кутия с детски закуски.

Когато Марта погледна въпросително сина си, сякаш безмълвно го попита: „Само това ли“?

Симеон се усмихна и каза:

– Това ми е достатъчно.

Щом поискаше джобни пари от майка си, каквото купеше го носеше в къщи.

Марта казва на сина си:

– Защо го носиш в къщи? Изяж го сам.

Безполезно бе да го увещава, защото Симеон отговаряше по един и същи начин:

– Трябва да си го поделим.