Учениците на Исус заспаха, когато трябваше да бдят, но когато разбраха какво се е случило, паднаха в отчаяние.

Когато човек разбере, че не може да поправи нещата, много лесно губи надежда.

Обикновено си казва:

– Ето на, всичко пропадна. Сега нищо не мога да поправя.

Но ако си мислим, че изпадането в такова отчаяние е катастрофа за нас, ние грешим, Това може да се случи на всеки.

Когато разберем, че сме пропуснали предоставената ни възможност, да се направи нещо, изкушени сме да махнем с ръка и да зарежем всичко …

Но идва Исус и казва:

– Заспал си. Този шанс си изпуснал завинаги и тук наистина не може да се направи нищо. Сега се изправи и да вървим да правим нещо друго.

Забравете миналото и идете с Христос в бъдещето, което е на вратата ви.

Цял старинен град, така на реченият Питиляно, се е съхранил в Тоскана. В него са се преселили множество хора, предимно евреи.

Затова понякога Питиляно са наричали още „малкият Ерусалим“.

В него няма нито една съвременна постройка. Целият град е бил пропит с духа на античността и история.

Причина за толкова дългото запазване на селището е свързано с избора на мястото за строителство. Неговата недостъпност се е обезпечавала от скалите, които са били и негови защитни стени.

Всички къщи и улици са буквално изсечени в планините.

Основните строители на укрепения град са били етрусите. Те се стараели максимално да запазят живота си от набезите на нашествениците.

Днес разходката през града Питиляно се е превърнала в пътешествие в миналото.

В тази къща Данчо и Кремена бяха прекарали 45 години. Тя бе идеалния дом за отглеждане на децата им, но сега, когато бяха пенсионери и никой не бе останал при тях, им създаваше само проблеми.

Бяха решили да се преместят, но бъдещето ги притесняваше.

– Къде ще отидем? – постояно повтаряше Данчо. – Колко много любими вещи от миналото трябва да оставим.

– А къде ще занесем нещата, които няма да вземем? – вайкаше се Кремена. – Тези, които ще купят къщата, може би ще ги изхвърлят като ненужен боклук.

Това бяха много трудни въпроси за тези възрастни хора.

Посетиха няколко домове за стари хора, но нито един не им хареса.

Един ден попаднаха в малко село в планината. Там имаше много възрастни хора.

– Тук е много хубаво, – каза Данчо, – но трябва да се разделим с приятелите си и познатите от нашата църква. Вече няма да можем да се занимаваме с нещата, които бяха наше ежедневие.

– Най-лошото е, – смръщи вежди Кремена, – че проблема с вещите остава.

Дъщеря им Емануела ги посети и те я заведоха на мястото, което бяха харесали. Споделиха проблемите си с нея.

Емануела ги изслуша , усмихна се и каза:

– Пияното добре ще пасне в новата ви всекидневна, а част от нещата ви можем да вземем с батко, когато продадете къщата.

Промяната никога не е била лесно нещо, но когато Емануела каза:

– Не се притеснявайте, Бог никога няма да ви остави.

Старците се успокоиха. Те благодариха на Бога, че винаги е готов да се притече на помощ дори, когато нещата изглеждаха безнадежни.

Данчо се засмя и прегърна Кремена:

– Където и да отидем, Бог вече е там, мила!

Дяволът ще се възползва от всяка възможност, за да откъсне вашите очи от Божието Слово. Ще ви създаде проблеми. Той ще направи така, че обстоятелствата около вас да ви хвърлят като лодка по време на буря.

Ще направи всичко възможно, за да ви накара да се съсредоточите в сферата на чувствата и на ситуацията, а не на обещанията на Бог – защото той знае, че ако не го направи, тогава ще вземете тези обещания и ще го прогоните.

Това направи с Петър. Той влезе във водата, държейки се за думите на Исус.

Но когато започнал да гледа към бурята, разбрал, че прави нещо невъзможно. Та той е рибар. Всичките му знания и опит, говорят, че когато има такива голкеми вълни, той трябва да потъне. Преместването на фокуса от думите на Исус към неговия опит, доведе до разрушаване на вярата му и Петър потъна.

Не позволявайте да ви се случи същото нещо. Ако получите откровение от Божиет Слово здраво се хванете за него и не гледайте никъде другаде.

Дяволът ще се опита да направи всичко възможно, за да спрете да се държите за това откровение. Ще повдигне буря около вас, ще се опита да ви плаши, ще ви донесе най-различни картини от миналото ви, за да ви накара да се върнете към стария си начин на мислене.

Не се предавайте. Не откъсвайте поглед от Божието Слово, докато То не стане реалност във вас. Ако правите така, ще можете да ходите и по вода.

Трима мъдреци спорили, кое е важно за човека, миналото му, настоящето или бъдещето му.

Един от тях казал:

– Моето минало ме прави такъв, какъвто съм. Аз умея това което съм научил в миналото си. Отдава ми се тази работа, която по-рано съм вършел. Харесват ми хора, които са били добри с мен в миналото и такива, които приличат на тях.

– Не съм съгласен с това, – казал един от останалите двама, – ако ти си прав, човек е обречен, да седи като паяк в паяжината на своите привички. Човек твори бъдещето си. Не е важно какво зная и умея сега. Ще се уча на това, което ще ми е потребно за бъдещето. Моята мечта какъв ще стана след две години е много по-реална, отколкото спомените, какъв съм бил преди две години, защото моите действия зависят не от това, какъв съм бил, а от това, какъв искам да стана. Обичам да се срещам с нови хора, не приличащи на тези, които съм срещал преди.

– Вие съвсем забравихте, – намесил се и третия, – че миналото и бъдещето съществуват само в нашите мисли. Миналото го няма, бъдещето също. И независимо дали си спомняте миналото или мечтаете за бъдещето, вие действате само в настоящето. Само  в настоящето можеш да промениш своя живот. Нито миналото, нито бъдещето са ни подвластни.

Миналото не можеш да промениш, бъдещето не е още настъпило, но то зависи от това, което вършиш сега.