Отровните паяци напълнили улиците на град Манингрида. Там живеят около две хиляди човека.
Учените не могат да обяснят причината за появата им. Някои предполагат, че причина за миграцията на тарантулите е промяна на условията там, където преди са живели. Други смятат, че паяците са привлечени от обилната храна в града.
Австралийско издание The Land посочва, че повечето от тези големи паяци са се заселили в необитаемите места край реката.
Ухапването от тарантула може да е смъртоносно за някои животни, но те не застрашават човешкия живот. Ухапването от тарантула е подобно на ухапването на стършел и предизвиква оток. Може да причини и повръщане.
През септември 2014 г. бе съобщено, че в изоставена къща в Ирландското Карлоу са били открити над 100 отровни създания. Сградата е била обитавана от паяци от вида черната вдовица, тарантули и скорпиони.

Директор на ресторант за бързо хранене, събра подчинените си и ги информира със следната неприятна новина:
– Този месец няма да има заплати.
– Защо? – хората се възмутиха.
– Нека пазачът сам ви разкаже.
Напред излезе Гошо, набит и плешив мъж, който започна да разказва:
– Нося аз торбата с парите от счетоводството в касата. Когато се намирах близо до аварийния изход, връзката на чувала се развърза и се наведох да я завържа. В този момент се отваря някаква врата и в същото време ме удари нещо по главата. Изгубих съзнание, а когато дойдох на себе си парите ги нямаше.
– Гошо, ти се издъни, – каза директорът, – казвай, къде си скрил парите!
Как директорът се е досетил, че пазачът лъже?
Време е да се проявите, като следовател на извършено престъпление. Ако ви е трудно да се справите, може би трябва да извикаме Шерлок Холмс или вие може ще се окажете по-добри от него.
Няма да ви измъчвам много, ето го и отговорът.
Отговор: Според правилата за безопасност при пожар на обществени места врати се отварят навътре в стаята, а не в коридора.

Мракът се спускаше над града. Милен започна да диша още по-трудно. Съпругата му усещаше, как все повече и повече той отслабва и губи силите си. Лидия бе силна жена, но сега беше безпомощна и отчаяна пред умиращия си съпруг.

Милен бе получил припадък, след като бе започнал обилно да се поти и задъхва. Сега очите му бяха затворени и не показваше никакви признаци на съзнание.

Изведнъж Милен се разтърси от конвулсии, а от устата му избликна струя кръв. Тялото му застина и мъжът спря да диша.

Лидия се разрида. Тримата ѝ синове изглеждаха объркани. Те се опитваха да удържат напиращите в очите им сълзи. Бяха ги учили, че е срамно мъж да плаче.

– Той беше най-добрият човек на света, – извика Лидия. – Господи, защо го прибра? Защо вземаш добрите хора, а оставяш злите да продължат коварните си дела?

Мисълта, че един милостив Бог се грижи за всички, за Лидия изглеждаше невероятна в миг като този.

– Свещениците казват, че болестите са наказние за грях, – извиси глас Лидия. – Милен и аз се обичахме, грижехме се за децата си и работехме здраво, за какво ни наказваш, Господи?

Хората от града бяха чули, че върлува някаква непозната болест досега. Тя бе покосила мнозина, но те живееха, доста далече от града им и те не вярваха, че това зло ще достигне до тях, но уви бедата бе стигнала и дотук.

Милен беше търговец, пътуваше макар и не много надалече, но търгуваше със хора, които имаха достъп до други пазари. Изглежда при контакта със тях, той се бе заразил.

Мнозина бяха чували за празните домове, непогребаните трупове, осиротели дечица, които бродят разплакани, свободно скитащи животни, за които нямаше кой да се погрижи……

След като се разнесе веста за смъртта на Милен, хората в града изтръпнаха. Чуха се вести и за други такива случаи.

– Денят на Страшния съд е дошъл, – крещеше обезумяла възрастна жена. – Покайте се!

Хората мълчаливо минаваха един край друг, навели глави и здраво загърнали се във връхните си дрехи.

– Това, което чухме за пострадали населени места от болеста навярно е истина, – шептяха плахо нечии устни. – Същото ли ще се случи и с нашия град.?

Само една година след световното първенство, което се проведе в Бразилия, по-голямата част от стадионите, където се провеждаха международни мачове са изоставени и в не добро състояние.
Правителството е похарчило 3 милиарда долара за изграждане на 12 обекта за провеждането на Световното първенство по футбол през 2014 г.
Най-впечатляващата обект се счита стадионът Thе Estadio Nacional в столицата на Бразилия, на който са проведени 7 мача от световното първенство, а за строежа му са похарчени 550 милиона долара.
Повечето от обектите са построени на места, където принудителното са били събаряни домове на бедните, като хората са били изгонени на улицата.
Френските архитекти Сильвен Макау и Алекс Де Стапма са предложили проект, чрез който стадионите могат да се престроят в домове за бедните.

Бяха на главния вход. Пристигнаха две линейки със включена сирена. Една жена качваше момче в инвалидна количка.

– Не знам как издържаш, – каза Живко, като погледна измореното лице на Йовка, – Работата ти никак не е весела.

– Напротив, – усмихна му се топло Йовка. – Вярно е, че има много болка и мъка, но има и хубави моменти. В спешното хората идват уплашени имат силни болки, а си тръгват усмихнати и радостни. Само като ги погледнеш, веднага разбираш, че вече се чувстват много по-добре. Мисля, че моментите на радост, са повече от тъжните.

– А какви са ти плановете за в бъдеще, не вярвам да останеш още дълго в спешното? – попита Живко.

– Бих искала да посрещам появата на нов живот, – тихо отбеляза Йовка.

– Имаш предвид родилното отделение? – засмя се Живко.

Той я бе чул да споменава нещо подобно в разговор с приятели, за това се досети бързо и разбра какво имаше впредвид Йовка.

– Спомняш ли си доктор Манолов, скоро ви запознах, когато бе дошъл да ме видиш? – каза Йовка.

– Да,  – каза възторжено каза Живко, – той е истински герой на нашето време. Преди два дена го видях на кръстовището, където една кола бе блъснала една жена. Държеше се сигурно и даваше спокойно нарежданията си. Хората го слушаха и правеха всичко възможно да облекчат положението на жената.

– А, да, – махна с ръка Йовка, – бяха писали по въпроса във местния вестник.

– Ти каза, че е акушер-гинеколог, до колкото си спомням? – попита Живко.

Йовка само кимна с глава.

– И ти искаш да работиш при него?

– Да вече говорих с него – каза Йовка, – той няма нищо против, имало две свободни места в отделението.

– Изглежда няма навалица за тази професия, – засмя се Живко.

– Не се смей! Това са много сериозни неща, – скастри го Йовка.

– Нямам нищо против професията, – опита се да се защити Живко. – Даже се радвам, че си се насочила натам. След време може би ще станеш най-добра в тази сфера. Гордея се с теб.

Йовка се изчерви и наведе глава, а Живко я прегърна.