Джон Д. Рокфелер е роден през 1839 г. Той е основал Standard Oil Company и е станал един от най-богатите хора в света. Той често е наричан „баща на нефтения свят“.

На 16 години Рокфелер започнал да работи като счетоводител в Hewitt & Tuttle.

На 20 години той вече е работел със свои бизнес партньор като трейдър. Продавайки сено, месо, зърно и други товари, компанията заработила 450 хиляди долара в края на първата година.

През 1863 г. Рокфелер е открил първият нефтопреработващ завод, който от 1868 г. е станал най-големият.

През 1870 г. магнатът създал известната компания Standard Oil, която веднага започнала да процъфтява.

Когато Рокфелер умира през 1937 г., нейните активи са в размер на 1,5 на сто от общото икономическо производство на Америка. Днес това щеше да бъде около 340 милиарда долара.

Парчета от пиле с не еднаква дебелина и тесни части обикновено се приготвят бързо и изгарят в микровълновата печка.

За да избегнете това неприятно явление, завийте парчетата месо във фолио. То отразява електромагнитните вълни.

След известно време, фолиото може да бъде отстранено.

И не забравяйте, че тесните части се поставят възможно най-далеч от края на съда.

Ходенето в зоологическата градина за много от нас  е свързано с едно от най-запомнящите се детски впечатления.

Разкошни птици, очарователни тревопасни и страшни хищници. Малко са хората, които са наблюдавали животните от безопасно разстояние в естествената им среда.

В чилийския град Ранкагуа работи първият в Латинска Америка зоопарк Safari Lion Zoo, където в клетки седят не животните, а самите посетители на зоопарка.

Идеята за този вид атракция идва от желанието, хората да видят животните в естествената им среда.

На всички желаещи се предоставя възможността да се приближат до лъва на максимално близко разстояние. Района се опознава в автобус със солидна стоманена решетка, която е единствената преграда, която разделя животните от любопитните зрители.

За да се привлече вниманието на дивата котка е необходимо парче месо, което посетителите трябва да носят със себе си. Почуствала съблазнителния аромат, тя не се колебае да скочи върху клетката на автобуса и ходейки по нея с интерес да наблюдава хората.

Забранено е да се хранят животните през решетка, но да се снимат и докосват е разрешено. Това правят само най-безстрашните.

Животните са абсолютно свободни и как ще реагират в дадена ситуация никой не знае. За това, когато хората протягат ръка, за да ги докоснат не трябва да забравят непредсказуемите им действия.

Всяка бруталност отстъпва пред майчината любов.

Във влака седеше момче с много важен и сериозен вид. Той бе облечен във военна униформа. Явно учеше във военно училище. А там има строга дисциплина, чужд град, без мама и баба.

Навярно сте чували мотото: „Душата на Бога, сърцето на дамата, живота на главата на държавата, а честа на никого“.

Момчето се прибираше през почивните дни. Докато пътуваше, чете книга, купи си чай.

Позвъни на свой приятел, вероятно негов съученик:

– Да знаеш какво стана в час по математика?!

– И аз я оплесках вчера. Двамата не сме се славили с добри резултати по математика….

След това момчето позвъни на майка си. То говореше много тихо. А накрая я попита:

– Мамо, какво си приготвила за вечеря?

Момчета изслуша отговора, обърна се към прозореца и с обида в гласа каза:

– Мамо, но нали те помолих … Казах ти да приготвиш месо ….

Мъж се прибира в къщи, наистина.

Виктор Иванов летеше отново. Той беше депутат, а да отлети за някъде, често му се случваше. Но той не знаеше какво го очаква в това пътуване.

В самолета се случи да седне до едно малко момиче. Иванов се обърна към него и каза:

– Хайде да си поговорим. Пътуването става по-бързо, когато човек разговаря с някого. Така времето минава неусетно.

Малкото момиченце, което току що бе започнало да чете една книга, неохотно отговори на непознатият:

– А за какво искате да говорим?

– Нямам никаква представа, – каза депутатът. – Какво ще кажеш за глобалното затопляне, здравеопазването или отраслите на икономиката, които се нуждаят от финансови „инжекции“?

Иванов се усмихна самодоволно. Какво ли можеше да му каже тази малка хитруша по тези въпроси. А защо да не чуе и едно детско мнение по тях. Децата понякога са доста находчиви.

– Добре, – каза момиченцето,  Разбира се, това са интересни теми, но нека първо да ви задам един въпрос …. Конят, кравата и еленът, ядат една и съща храна – трева, а месото им е различно. Как мислите, от къде се явява тази разлика?

Депутатът бе изненадан от въпроса на това малко дете. Замисли се за известно време, а после се предаде:

– Нямам никаква представа.

– Вие си мислите, че сте компетентни, – каза момиченцето, – по въпросите на глобалното затопляне, здравеопазването или икономиката, а от такива обикновени неща не разбирате?

След това детето продължи да си чете книгата си.