Posts Tagged ‘Мадагаскар’

Колбасово дърво

вторник, август 29th, 2017

kolbasnoe-derevoВ света има много растения, отглеждани в ограничени райони плодовете, на които са доста подходящи за консумация. Обикновено такива растения се наричат ​​екзотични.

Те трябва да са известни не само на ботаниците, но и на запалените туристи. Може някой да се окаже наблизо до уникален представител на флората и той да се възползва от късмета си.

Освен хлебно дърво в природата съществува и колбасово такова. В неговите плодове няма да намерите месо. Но по форма, цвят и размер те приличат на солидни „колбаси“.

Тези необикновени плодове висят на дълги дръжки с дължина 0,5 метра, а самите те са дълги 10 сантиметра.

Такова растение може да се срещне в Мадагаскар.

Морските крави могат да изчезнат от лицето на земята

неделя, януари 1st, 2017

91799Милите животни, които са станали преобрази на прекрасните русалки от митовете и легендите, страдат от бракониери, замърсяване на водата и унищожаването на водораслите. Понякога морските крави се сблъскват с кораби и умират.

В природата са останали 120 хиляди екземпляра от този вид животни. Цифрата може да ви изглежда голяма, но ако отчетете гигантския ареал, където живеят, тя съвсем не е така голяма.

Само човек може да помогне на морските крави да оцелеят. Единствено трябва да се запази и възстанови популацията на тропическите водорасли. Такива проекти вече са стартирали в Индонезия, Мадагаскар, Малайзия, Мозамбик, Соломоновите острови, Шри Ланка, Източен Тимор и Вануату.

За един ден една морска крава изяжда по 45 кг водорасли. Те „пасат“ близо до брега на не повече от 20 метра дълбочина. Именно тази зона е най-много замърсена от човешката дейност.

Освен водорасли морските крави не ядат друго, така че ако загинат водораслите, ще загънат и морските крави.

Животни на острова на чудесата

събота, декември 3rd, 2016

cibermitanios.com.arМадагаскар е африкански остров на чудесата. Първи това разбрали животните.original1

Зоолози казват, че Мадагаскар за времето на своето съществуване, е бил подложен пет пъти на колонизация от различни видове сухоземни бозайници.

Всички „преселниците“ са доволни от своя избор и са останали на острова завинаги original2.original3

Ето и някои от тях: син дракон, фос, фовеята, лемур вари, жаба домат, плащоносен броненосец, звездонос и много други.

Абсолютно пряк път от Камчатка до Пакистан

понеделник, ноември 14th, 2016

linekpНа Земята има морски път с около 32 000 километра дължина, която е 80% от обхвата на екватора.

По него можете да плувате без да променяте посоката.

Пътят започва от Камчатка, Русия, минава покрай Алеутските острови на Тихия океан, след това следва през прохода Дрейк през Атлантическия океан, после между източното крайбрежие на Африка и Мадагаскар и завършва в Пакистан.

Пеперудата с най-дългия хобот

неделя, септември 4th, 2016

15139Дълго време тази пеперуда с хобот дълъг 25 см останала незабелязана, докато в края на XVIII век френския ботаник  Луи Мари Обер Дю Пети-Туар не посетил остров Мадагаскар.

По време на своята експедиция той открил прекрасно цвете Ангрекум  с невероятно дълбок цвят – 30 см. След това учените са се чудели, на кого по силите е да опраши такъв цвят.

Този въпрос ботаникът е повдигнал в книгата си “ За приспособленията на орхидеите към оплождането на насекомите“. Чарлз Дарвин е предположил, че я опрашва пеперуда с дълъг език.

По-точно предположение е изразено от Алфред Ръсел Уолъс през 1871 г., който „предсказал“, че това е вършел подвид на африканската пеперуда Xanthopan morgani и не сгрешил.

По-късно мадагаскарския подвид бил наречен Xantopan morgani praedicta, а след това е признат за недействителен, тъй като напълно съвпада с материковия вид.

От къде минава най-дългия морски път

петък, юли 1st, 2016

6981На нашата планета съществува морски път с дължина 32 хиляди километра, което е 80% от дължината на екватора. По него може да се плува, без да се сменя посоката.

Линията започва от полуостров Камчатка, преминава в близо до Алеутските острови на Тихия океан, след това се отправя през прохода Дрейк на Атлантическия океан, отива между източното крайбрежие на Африка и Мадагаскар, и завършва в Пакистан.

Съкровището на Чжу Чжан-дзъ

четвъртък, септември 10th, 2015

indexХотелът бе изграден върху скала. Помещението в което се събраха бе издялано от камък. предстоеше, бяха се натъкнали на нещо много интересно и искаха да го обсъдят.

– Чжън Хъ е бил роб евнух,  – каза Красимир, – който е станал един най-великите китайски  пълководци. За период от 28 години е командвал седем епични похода, които са стигнали чак до Персийския залив, Мадагаскар и Африка.

– Някои твърдят, че е стигнал чак до Южна Америка, – обади се Никола.

– Има и археологически доказателства в подкрепа на това, – вметна реплика и Бонка.

– Корабите му били най-големите, правени до тогава, – продължи разказа си Красимир, – били дълги 120 метра и това е много преди Колумб да открие Америка с триметровата си каравела. Ако не се лъжа, корабите на Чжън Хъ са били най-големите до настъпването на Индустриалната революция.

– Нямах престава а това, – учудено констатира Бонка.

– Периодът на управлението на династията Мин е единствена в китайската история, когато са започнали да търсят начини да търгуват с други народи, вместо да чакат другите търговци да дойдат при тях. – каза Красимир. – Османската и Персийската империи били в разцвет и обмен на стоки и знания. Флотата на Мин била най-могъщата в света и била готова да завладее морските пътища. Никой не можел да я спре.

– Но тогава императорът забранил морската търговия, – обади се Никола. – И Китай наново затворил границите си за всички. Само малцина пътували по Пътя на коприната. Флотата била унищожена, а екипажите, които видели далечни страни били убити. Всичко донесено в Китай от далече било унищожено.

– Защо са го направили? – попита Бонка.

– Никой не знае причината, – каза Красимир.- Китайците не са смели да оспорят заповедта на императора.

– Ами Чжу Чжан-дзъ главният писар в императорския двор? – отново се  намеси Никола.

– Да, – отговори Красимир, – той порицал унищожаването на корабите и рискувал живота си, като отвлякъл тайно част от това, което били донесли търговците от другаде. Съкровището съдържало ръкописи и текстове, произведения на видни математици от арабския свят, безценни творби на изкуството, резба от слонова кост, скъпоценни камъни и тонове злато.

– Това навярно е било най-голямото хранилище на знания и открития в историята на човечеството, – възкликна Бонка.

– Навярно е било нещо от рода на Александрийската библиотека, – подчерта Никола.

– Може би част от колекцията е била събрана от Чжу Чжан-дзъ? – попита Бонка.

– Не знам това, – призна си Красимир, – но легендата разказва, че ако някой застанел на висока планина, няма да вижда края на кервана. Чжу Чжан-дзъ закарал богатствата в долина в западен Китай и поръчал на местните жители да ги пазят добре. На връщане, когато отивал при императора, Чжу Чжан-дзъ внезапно починал и архивите изчезнали завинаги.

– Звучи доста загадъчно и вълнуващо,  – каза Бонка. – и това ли е краят на това съкровище?

– Не, – засмя се Красимир, – някои монаси започнали да  раздават останалото от Чжу Чжан-дзъ и това привлякло вниманието.

– Предполагам златото, – подхвърли иронично Никола.

– Не, – възмути се Красимир, – вие само за пари и злато си мислите. Това били планове, чертежи и текстове, които императорът получил като дар от султана на Мускат, той бил най-богатия човек в света, когато флотилиите със съкровищата обикаляли Персийския залив.

– И  как е попаднал на тези документи? – поинтересува се Бонка.

– Смятали, – каза Красимир, – че са дело на един от неговите велики математици, нещо като арабския Леонардо да Винчи. Животът на няколко поколения монаси преминал в разгадаване на тези ръкописи.

– Странна история, защо до сега нищо не знаем за нея или съвсем бегло сме чували от някъде? – попита Никола.

– Някои открития се паят в тайна, защо ако попаднат в лоши ръце, ще нанесат разрушения и човечеството ще се самоунищожи – каза замислено Красимир.