Сив едър котарак, с гъста рунтава козина се протягаше на тревата под последните слънчеви лъчи на закъснялото лято. Баба Стойна погледна Марчето и рече:

– Виждаш ли го този хубосник, нашата котка го спаси.

Момичето седнало до нея я погледна учудено:

– Как го спаси?

– Една сутрин излизам и гледам пред вратата малко котенце, – започна да си припомня баба Стойна станалото не много отдавна, – още слепичко, току що родено. Тук има една комшйска котка, тя като се окоти, разнася малките си пред вратите на хората. Дожаля ми за животинката, ама какво да го правя? Тогава снахата Димитрина каза:

– Мамо, що го не сложиш при нашата котка, нали скоро и тя се окоти.

Рангел скръцна със зъби и само измърмори:

– Няма да го приеме.

– Е, нека опита все пак, – каза Радка, на Ставри жена му.

Баба Стойна махна с ръка.

– Та взех го и го сложих при малките до нашата Писана. Стоях отстрани и гледах какво ще стане. Писана дойде до малкото, започна да го лиже и след като го „изми“, му даде да суче. Ето на, какъв красавец стана. Ама вместо да гони мишките, гони комшийските котки по дворовете, – засмя се старата жена.

– Животинка, ама и тя знае какво е милост, – добави дядо Петър, влизайки в двора. – Разбрала нашата Писана, че малкото няма закрила и кой да се грижи за него, и го приюти, а ние хората понякога сме такива зверове, че нямаме милост към никого.

Нежен скреж покриваше  зелената трева излъгалата се да поникне от задържалото се циганско лято. Вятър нямаше, но студът щипеше всяка част, които хората не бяха покрили по себе си.

Баба Пена беше подранила тази сутрин и вече се връщаше от магазина с натежала торба, пълна с продукти. Мина край двора на бай Илия и се провикна отдалече виждайки възрастния човек да шета нещо из двора:

– Стопли се а?

Бай Илия намести къскета се и добродушно се засмя:

– Бабо Пено, признай, че това лято не беше толкова студено!

Възрастната жена в същия дух му отвърна:

– Е, ти се студено ли искаш да бъде, нека се постопли малко.

Така двамата старци обичаха да се шегуват и с времето, и с болежките си. Чуеше ли ги човек, неволна усмивка пропълзяваше по лицето му.

Бай Илия не остана длъжен и продължи духовития разговор:

– Е, време му е вече! Наситихме се на хубаво време, нека малко и студът да ни позагрее.

– Наболедувахме се, сега да му мислят бацилите, като стегне студът, – каза баба Пена, укротила хумора в думите си.

– Време им е и те да се изпокрият и затрията, – съгласи се бай Илия.

Весели хора, с такива никога няма да ти е скучно. Нито студ, нито пек, дъжд или силен вятър ги плаши. Все ще нямерят нещо, с което да се пошегуват, да развеселят душата и стоплят сърцето.

През лятото на 1983 г. с нея се случило нещастие. Баща ѝ бил тракторист и работел на полето. Той ѝ отрязал стъпалата на двата крака. Раса била на 3 годинки. В селото нямало телефон. Детето щяло да умре от загуба на кръв и преживяния шок.
След 12 часа Раса лежала на операционата маса в Москва.
За Ту-134 по тревога издигнат в петъчната нощ в Латвия „разчистили“ коридорите до столицата. Диспечерите знаели, че в празния салон лети малък пътник. Отрязаните части от краката били сложени в замразена риба и летели на съседната седалка.
Детето било поето от младия хирург Датиашвили, извикан по спешност от дома си.  Никой до тогава не бил правил такава операция.
Свалили от самолета носилката. Детето било пребледняло като лист. Хирурга извикал:
– Къде са краката?
На пода изпаднали замразените стъпала заедно с рибата.
Рамаз Датиашвили оперирал бързо. Съшивал кръвоносен съд с кръвоносните съдове, артерия с артериите, нерви, мускули, сухожилия. След 4 часа Хирурга и екипа били вече капнали от умора и напрежение.
9 часа по-късно, когато били направени последните шевове, ходилата на детето се затоплили в ръцете на доктора ….. Нямало вече разлика в отрязаните части на краката и тялото на дете, те били вече едно цяло.

Наблюдавате ли залеза понякога? Или нямате време за това?
Красотата на природата е допълнителен стимул, за да подобрите състоянието си и да вървите напред към определена цел.
Суетата, грижите, делата в ежедневието всичко преминава, но красотата на природата остава.
Погледнете облаците лека, розови и пухкави, толкова са прекрасни, сякаш са излезли из под чедката на художник.
… Изгрев, нощта се крие зад хоризонта, а на земята пристъпва нежно утрото. Този миг на проблясък над земята не може да се сравни с нищо.
Можете всеки ден да се наслаждавате на изгрева и да усещате силата и красотата на този спектакъл. Срещнете новия ден с радост, той ви обещава много хубави мигове.
Вижте сезоните! Всеки сезон поднася своите неповторими сюрпризи.
През пролетта всичко се пробужда от зимния сън, пее и се радва. Дърветата се обличат в мека зелена пелена. В сините небеса можеш да потънеш. Цъфтят първите пролетни цветя, прекрасни като самото слънце, което ги стопля с нежната си светлина.
И във всичко това усещаш хармония и красота. Наблюдавайте, обичайте и се потопете във всико това. Отворете сърцето си за промяна и позволете на всичко прекрасно да влезе в живота ви.
Лятото е бунт на цветовете, които ни заливат като водопади, увличайки ни в своето многообразие. Жарко слънце и пухкави облаци високо в небето. Легнете в изомрудено зелената трева и погледнете небето. Съзерцавайки го разбирате, че живота е вечен, а това ни дава хиляди причини да искаме да се променим, да станем по-добри.
Златната есен ни налита със буен вятър, обсипва ни с пурпур и злато. През есента, повече от всякога, чувстваме как времето неумолимо напредва. За да се справим с него, трябва да наваксаме пропуснатото, за да не изостанем още повече.
Но минава и есента и красавицата зима встъпва в своите права. Рисува по стъклата прекрасни картини. Украсява дърветата със сребърни ледени шушулки, а земята загръща в белоснежно пухкаво одеало. И отново край нас цари красота, хладна и ледена, но в същото време завладяваща и провокираща мисълта за вечността …..
Учете се и вземете най-доброто от това което ви обкръжава. Търсете нови краски и впечатления в тази красота. Черпете вдъхновение във всяка минута от живота си…..

Тъй като през това лятото в Газа бушува война, много израелски вярващи в Йешуа бяха призвани да вдигнат оръжие в защита на своя народ.
Войната в Газа свърши, Hananya се завръща от нея, разказвайки какво правят местните вярващи , когато служат в израелската армия.
И все пак в разгара на задължителната си служба, Hananya разказва, че не винаги е било лесно, но той, както и повечето други израелски вярващи, са щастливи за възможността. „да говоря на войници за Бога“.
„Като войник в израелската армия, гражданин на Израел и християнин, аз имам много да се каже за това, което се случва в Газа и Израел. Войните в Близкия изток не са забавни, искаха тук в клипа да ти разкрия цялата картина, която медиите скрива. Тези неща можете да чуете само от хора, които са видели всичко“- казва Hananya.