Може би сте недоволни от себе си? Вие не сте гений, нямате голели способности и не проявявате някакви изключителни таланти.

Посредствеността е относителното тегло на вашето съществуване. Вашите дни с нищо особено не се отличават, те са безцветни и еднообразни.

Независимо от това вашият живот може да има голямо значение.

Йоан не е направил никакво чудо, но Исус каза за него: „Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя…“

Основната задача на Йоан беше да свидетелства за Светлината, а това може би ще бъде твоята и моята задача. Йоан беше доволен да бъде глас, който вика в пустинята, само и само този глас да привлича хора към Христос.

Съгласен ли си да бъдеш глас, чийто звук се чува, но ти не се виждаш или да бъдеш огледало, чиято повърхност изчезва от ослепителния блясък на слънцето, отразяващо се в него.

Изпълнявай и най-малките и незначителни неща в ежедневието си с мисълта, че Той те вижда във всеки един момент. Ако живееш сред несимпатични хора спечели любовта им.

Ако си направил една или друга грешка в живота си, но позволявай на това да помрачи твоите дни, но позволи на сърцето ти да излъчва любов и нежност.

Ние имаме малка представа за това какво правим, когато сеем семето на правдата и разпръскваме реките на жива вода.

Ще бъда доволна, ако на гроба ми не вдигнат някакъв величествен паметник, а се съберат хора и кажат:
– Тя не направи никакви чудеса, но говори думи за Христос, чрез които ние се обърнахме към Господа и Го познахме като свой личен Спасител.

Един бедняк отишъл веднъж при местния мъдрец го попитал:

– Защо съм толкова беден?

– Защото не практикуваш щедрост.

Бедният човек си мислел, че трябва да бъде много богат, за да практикува щедрост, за това попитал:

– Но как да практикувам щедрост, като нямам какво да дам на другите?

– Ти притежаваш пет неща с помощта, на които можеш да практикуваш щедрост, но ти не го правиш.

Беднякът бил изненадан:

– Покажи ми, кои са тези пет неща?

– С лицето си можеш да даряваш усмивка на хората. С очите си можеш да гледаш хората, с поглед изпълнен с любов и грижа. С устата си можеш да кажеш нещо добро за другите. Със сърцето си можеш да желаеш щастие на другите, но ти не правиш това. С тялото си можеш да правиш добро за другите. Ти си толкова богат, колкото сам си позволиш.

Кажете ми за какво харчите парите и времето си, и аз ще ви кажа какво е най-важно за вас. За вас най-важното могат да бъдат деца ви. Вашите разходи могат да разкрият, че вашето хоби е най-важно…..

Може би не ви пука много за дадена компания или фирма, тъй като не притежавате акциите ѝ или не зависите от нея. Но ако сте си купили акции ѝ или работите в нея, изведнъж ще се започнете да се грижите за успеха ѝ, защото това е важно за вас.

Животът не се състои в натрупването на вещи. Дори и да имате най-много от тях все пак ще умрете.

Ако в края на живота си имате огромен куп неща, но сте се отказали от жена си и децата си, вие сте пропуснали нещо!

Когато сте щедри с времето си, пари, усилия и енергия, и  за вас най-важен е Бог, то разбирате, че в живота ви е важно да проявявате любов.

Павел казва: „Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа“.

Как да се отскубнем от хватката на материализма? Има само един начин. Противоотровата е даване. Така че всеки път, когато сте щедри и давате на другите, тогава вие разрушавате затвора и оковите на материализма в живота си.

Нашата цел не е да се живее за тук и сега. Очаква ни вечността!  За това изграждаме взаимоотношения, които ще имат значение във вечността.

Соня бе прекалено ангажирана жена в църквата и с дейности в общността. Тя е отговорна и способна, за това я избират в много комитети. Всеки път, когато я избираха за нова работа беше доволна.

Страхуваше се да откаже на някоя молба. За нея това би означавало нечие неодобрение. Тъй като се страхуваше да не разочарова хората, все повече се отказваше от собствените си интереси и желания, за да угажда на другите.

Веднъж Михаела я хвана на тясно и започна:

– Какво правиш? Така не може дълго да продължаваш, дори и да черпиш сили от Господа.

– Виж, ако отговарям на очакванията на хората, се чувствам добре, – опита се да я успокои Соня.

– В крайна сметка, правиш неща, които не са в твой интерес и вярвам, че за някои от тях дори не изпитваш голямо желание да ги вършиш, – атакува я отново Михаела.

– Когато дарявам на хората радост, се чувствам сигурна и спокойна, – каза Соня.

– Значи, за да спечелиш любовта им, правиш това, което искат от теб, – настояваше на своето Михаела. – Ставаш им роб. От къде знаеш, дали хората те приемат заради самата теб или поради това, което правиш?

– Така отбягвам голяма доза вина и объркване, – защити се Соня.

– Но така даваш на другите власт над себе си, – каза укорително Михаела. – Те те принуждават чрез заплаха за неодобрение.

– Аз не се притеснявам от това, че ще ме омаловажат, важното е да са доволни, – каза твърдо Соня.

– Имам чувството, че не знаеш какво точно искаш, – заяде се Михаела. – Като че ли не си свикнала да определяш своите приоритети и да вземеш независими решения.

– За да избегна конфликтите, не е нужно да се себе утвърждавам и да защитавам интересите си, – примирено каза Соня.

– И какво излиза, – намръщи се Михаела, – ако хората не одобрят някое твое действие, ти изпадаш в депресия. Кой контролира твоето настроение, ти или другите хора?

– Възприемам хората като нараними и слаби, и за това не бих искала да ги разочаровам.

– Трябва да се мотивираш, да правиш нещата по различен начин, за да обогатиш спектъра си от преживявания, – посъветва я Михаела.

Соня търпеше критиката ѝ. Тя ѝ бе приятелка и винаги ѝ казваше нещата направо, за това много я уважаваше и не се обиждаше от съветите и изобличенията ѝ.

Михаела си тръгна, а Соня дълго седя и мисли върху разговора.

– Права е, както винаги, – засмя се Соня. – Трябва да променя нещата. Наистина всичко това ме изтощава, дори не знам в даден момент коя съм.

Гладно плачещо бебе не може да се успокои с дрънкалка. То няма да престане да плаче, докато не се утоли глада му с мляко.

Така и душата на възрастен човек не може да бъде наситена без Бога.

Псалмопевеца описва жаждата, измъчваща всеки човек така: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!“

В човешкото сърце не могат да живеят две противоположни сили.

Там където има съмнение, не може да живее вяра. Там където цари омраза, не оставя място за любов. Там където се издига егоизмът, изчезва състраданието. Има ли загриженост, няма вход за доверието.

Бог няма да дели властта в човешката душа с никого и нищо, което е по-малко от Него.

Сигурен ли си, че нищо не измества Бог от твоето сърце?

Не позволявай на нищо в душата ти да се установява на мястото на Христос, но „предай пътя си на Господа“.