Един ден ще дадем отчет за живота си пред Бога. Когато имаме това предвид и  такова дългосрочно мислене, то ние ще внимаваме в това, което казваме това, което правим и когато се опитваме да впечатлим някого. За тези хора, които угодничат, за да бъдат харесвани има противоотрова.
Осъзнавайки, че трябва да даваме сметка за всяка дума, която казваме, постоянно ще се запитваМе: „Бог одобрява ли това, което току-що казах, или не, или търся одобрение от човек, на когото говоря в момента“.
Знам, че когато кажа, че съм христянка ми задават възможно най-трудните въпроси, за да ме поставят в неловко положение. И в действителност, някои хора умишлено се опитват да ме накарат да се откаже от това, което казва Библията.
Когато моята човешка природа иска да бъде харесвана, тогава правя компромис, отклонявам се, шегувам се, и не казвам истината.
Чувал съм някои хора да казват: „Аз просто оставям това на Бога“ или „Всеки трябва да се осланя на собствения си ум“. За това има само една дума – измъкване! Такива „коректни“ хора, които искат да бъдат харесвани, не стоят зад истината.
В тези моменти, когато ми се е искало да кажа нещо, което е било коректно и няма да обиди никой, но е било лъжа, си напомням какво ме очаква, когато трябва да отговарям за това.
И в този момент, когато съм под натиск, си припомням какво Исус Христос е направил за мен на кръста. Той не се отрече от Мене, а умря за греховете ми. Аз му дължа живота си. Той ме е създал. Той ме е спасил и ми е простил. Няма да се отрека от Него.
Спомням си, че един ден и аз ще давам отчет пред Бога. И в този момент Бог ще каже: „Какво каза в разговор с еди кой си по време на работа? Какво каза на приятеля си в училище?“ Почтеността е по-важна от популярността.
И накрая, казвам истината и всичко ненужно отпада.
„Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели“.

Шейх Адмад Адван, който се е представил за мюсюлмански учен, живеещ в Йордания, е написал на своята лична страница в Фейсбук, че няма такова  понятие като „Палестина“ в Корана. Аллах е предназначил Святата земя за децата на Израел до Съдния ден (Коран, Сура 5 – „Трапеза“, стих 21) и „Ние направихме децата на Израел наследници на земята“ (оран, Сура 26 „Поети“, стих 59).
„Аз говоря на тези, които нарушават Книгата на своя Господ – Корана: откъде взехте названието „Палестина“, лъжци проклети, когато Аллах я нарече „Свята земя“ и я завеща на децата на Израил до Съдния ден. Не съществува в Корана такова понятие, като „Палестина“. Вашите претенции за земята на Израел са лъжа и представляват обида към Корана, евреите и тяхната земя. За това нищо няма да получите и Аллах ще ви изтощи и унизи, защото Аллах е Този, Който ги защитава (евреите)“.
Шейха добавя:
„Палестинците са убийци на деца, възрастни хора и жени. Първо те нападат евреите, а след това използват децата, старците и жените като човешки щит и се крият зад тях без жал към децата си, сякаш не са техни. И това правят с цел да покажат на общественото мнение, че евреите изкат да убият децата им. Това видях със собствените си очи през 70-те, когато те атакуваха йорданската армия, която ги защитаваше и укриваше. Вместо да кажат благодаря на армията, те поставиха децата си пред нея, за да накарат света да повярва, че убиваме децата им. Такива са привичките и обичаите им, тяхната злоба, камените сърца спрямо децата им, лъжите им спрямо общественото мнение, за да получат неговата подкрепа“.
Следва да отбележим, че посоченият по-горе шейха е посетил Израел и се е срещнал с еврейски религиозни учени. Сайта „Израел на арабски език“ е провел с него интервю, където той е казал, че причината за неговата отвореност към еврейския народ „произхожда от моето признание на неговия суверенитет в моята земя и моята вяра в Корана, който разказва и подчертава това на много места, думите на Аллах „О, народ (т.е. децата на Израел), влез в Святата земя, която Аллах е определил за теб“ (Коран, Сура 5 „Трапеза“, стих 21) и думите му: „Ние направихме децата на Израел наследници на земята“ (Коран, Сура 26 – „Поети“ стих 59) и много други стихове.
Адван добавя: „Евреите са мирни хора, които обичат света, които не са враждебно настроени къ него и не са агресори, но ако ги нападнат, те ще се защитават, причинявайки колкото се може по-малко загуби на атакуващите. Това е голяма чест за тях, че Аллах ги е избрал в света, т.е. от народите до Съдния ден. Аз съм разяснил причините за избора на Аллах в моите книги и брошури. Когато Аллах ги е избирал, не е направил това от вежливост и Той не е бил несправедлив към другите народи, а просто, защото те го залужават“.

Това е най-разпространената лъжа в света:
„При мен всичко е нормално“.
Кого заблуждаваме себе си или околните? Желанието да бъдем добре не винаги се покрива с това, което е в действителсностт.
„Всичко е добре“, както се казва в една френска песен.
Маркиза, която пътувала, звъни в имението си, за да разбере как вървят нещата там. Казват ѝ, че няма никакви проблеми, сама някаква „дреболия“ – умрял е кон.
Но защо е умрял този кон?
Станал е пожар в конюшната, а заедно с нея е изгоряло и имението. Главната причина за това било самоубийството на мъжа на маркизата, който направил това след като разбрал за своето разорение. След изтрела, маркизът бутнал с тялото си свещите, от което възникнал пожар и изгоряло имението.
Каква „дреболия“ само?!
„Всичко е добре“ се използва неудачно за да се скрие реалното състояние на нещата. Но това съвсем не помага на потърпевшите.

Лев Толостой е писал: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“
Сега много двойки се развеждат. В семействата настъпват кризи по една или друга причина. Бащи говорят на синовете си: „Докато си жив, не се жени“.
Ясно е, че любовта в нашия век трябва много да се пази.
Традиционните семейства се строят на някои от следните принципи: двамата са длъжни един към друг, подчинен и началник, …. с други думи семейството се разглежда като вид работа.
В семейство, където любовта е израз на дадена работа, нещата се развиват лошо.. Например в взаимоотношения началник подчинен, желанието е да се стои по-далече от началника. Обвиненията и оправданията са безкрайни, от там идват и множеството скандали в семейството. Живот пълнен с изпълнения на чужди желания е безрадостен.
Днес много семейства живеят на принципа: всеки е началник и сам на себе си подчинен. Всеки живее според желанията си. Така се поражда егоизма и отчуждението.
Истинското семейство трябва да се опира на приятелството, там няма началник и подчинен. Приятелите не лъжат и не изменят на другарите си
Семейството трябва да бъде от тип любов – дружба. В такова семейство няма кавги, изневери и лъжи. Любовта разте и с годините се засилва.

Човек трябва понякога да се посмее и над себе си, иначе ще откачи…
За това, за съжаление, знаят много малко хора и за това в света има толкова много луди.
Живея и не ми е скучно.
Главо моя, ти постоянно мислиш, че е по-добре да забравя, за да бъда в безопасност.
За да научиш ходовете наизуст, ти никога не действаш по план.
За това пък всеки жизнен урок за теб не е от полза, по-скоро е лишен от дълбок смисъл.
Благодаря ти, че не ми даваш да се съгласявам със всичко, което става с мен. Че можеш да различаваш истината от лъжата.
И въображаемото няма да се обърка с настоящето…..