Архив за етикет: лекция

По-добре подготвеният

17-3Влака закъснявал, а в него пътувал преподавателят от  Католическия университет в Люблин отец Карол Войтила.

Поради отсъствие на изпитващият, студентите, които дошли за изпит си тръгнали. Останал само един свещеник от тях, който не познавал Войтила по лице, защото не ходел на лекциите му, но се готвил за изпита по чужди записки.

Два часа по-късно без дъх в аудиторията влетял Войтила. Той бил на възраст не много по-голям от чакащия го студент за изпита. Свещеникът се зарадвал, че няма сам да държи изпита и попитал

– И вие ли за изпита?

– Да, за изпита – потвърдил Войтила.

– Този тип закъснява. Всички си отидоха, а аз чакам, защото трябва да изкарам изпита днес, – обяснил студента.

– А ти познаваш ли Войтила?

– Не. Изглежда е много скучен тип. Не съм ходил на лекциите му. Разказвали са ми, че лекциите му са доста абстрактни и много трудни, – казал студента.

Дума по дума, в разговора двамата прехвърлили материала за изпита. Войтила питал, слушал и обяснявал по-трудните философски проблеми.

Изведнъж студентът скочил:

– Вие сте така добре подготвен! Моля ви, когато влезе преподавателят, не влизайте преди мен, защото след вас, аз навярно ще се проваля.

Навярно можете да си представите, колко бил изненадан студентът, когато чул:
– Дайте си студентската книжка, аз съм  Войтила.

Свещеникът получил четири плюс по петобалната система…

Карол Войтила е светското име на папа Йоан Павел II.

Човек в космоса

indexНай-накрая настъпи дългоочакваната пролет. Природата се събуди след дългата студена зима. По улиците бе топло.

Прекрасно пролетно време. Слънчевите лъчи стопляха не само природата, но и всичко около нас, а това е нова любов, време на надежда, първите цъфнали цветя, зелена трева, нови листа по дърветата …..

Ухае на пролет. Излизаш на улицата, за да поемеш с пълни гърди чист въздух и да се радваш на топлите лъчи на слънцето, стоплящи тяло, сърце и душа.

А студентите в такова време трябваше да седят и да слушат поредната скучна лекция. От тихият монотонен глас на преподавателят, някои от тях даже задремваха.

Изведнъж се усети някакъв порив на вятър.

Нещо се промени наоколо.

Вратата на аудиторията се отвори широко и високо слабо момче, без да обръща внимание на преподавателя, извика силно към всички студенти:

– Защо седите? Човек в космоса!

Всички се разшумяха. Отвред се чуваха въпроси:

– Как?

– Кога?

– Къде?

В един миг, всички хукнаха навън. Излязоха на улицата, а там вече имаше много народ. Всички се смееха и се шегуваха. Заедно с останалите хора студентите се насочиха към Червения площад.

Никой не ги беше канил на митинг. Всичко стана спонтанно, стихийно. Хората вървяха гордо вдигнали глава. Усмихваха се, пееха, танцуваха.

Настъпи небивал празник. Беше 12 април 1961 година.

Най-умният човек в историята

4716Родилият се през 1898 г американец Уилям Джеймс Сидис на шест месеца можел да чете „Ню Йорк Таймс“. На осем знаел осем езика и изобретил един самостоятелно.

На 11 години постъпил в Харвардския университет, където година по-късно изнасял лекции за четиримерните тела в математическия кръжок.

Въпреки това, ранният му старт не му донесъл слава.

Получавайки на 16 години степен бакалавър, той работил известни време като преподавател, но  изведнъж се отдръпнал от обществения живот.

Работел като обикновен счетоводител и други не изискващи особена квалификация длъжности.

Сидис се посетил на колекциониране и изучаване на транспортните системи, а понякога публикувал статии от различни области на знанието: антропология, филология, космология и история на индианците.

Трябва да се научим да мислим

imagesГоранов бе професор в Университета. Лекциите му бяха интересни и бъдещите специалисти с охота ги посещаваха. Професорът си имаше свой подход, с който искаше студентите му да се изградят като творчески личности. Той често чуваше от учащите се в университета да се оплакват от въпросите на изпита:

– Това го няма в записките ми!

– Този въпрос го няма в учебника!

– Може и така де е, – казваше Горанов на студентите, – но аз искам да размишлявате върху въпроси, които не са изяснени дума по дума в учебника. Целта ми е да усвоите материала толкова добре, че сами да можете да го прилагате на практика.

Но студентите не бяха съгласни с него и роптаеха:

– Нали на изпита идваме, за да покажем как сме усвоили знанията от учебника? За каква практика става дума тук?

– Всъщност, – продължи да ги убеждава Горанов в правотата си, – ако прочетете материала, потърсите помощта ми и участвате в обсъжданията по време на лекциите, със сигурност бихте се справили със всяка задача, която ви поставят.

Един ден, когато пак имаше мърморене след изпита, Димитър взе страната на професора:

– Когато се сблъскаме с трудни житейски въпроси, като объркан социален проблем или някоя морална дилема, какво ще правим? Знаем само да се оплакваме. Трябва да се научим да мислим и разсъждаваме, а не като папагали, да заучаваме точните отговори на определени въпроси.

– Прав е, – съгласи се с него Дамян. – Ако утре се сблъскаме със ситуация, която не е описана в учебника и изисква от нас размисъл, какво ще правим тогава?

– Вярно казвате, – присъедини се към тях и Христо. – Не е достатъчно само да наизустяваме нещата, трябва да се научим и да мислим.

Все още се намираха недоволни и мрънкащи, но болшинството осъзна метода на работа на преподавателя си и се съгласиха с неговия начин на действие.

Страната има нужда от мислещи хора, а не от роботи отговарящи на въпросите: „Ако….. то….“

Човек е същество надарено с разум и той не трябва да забравя, че той му е даден, за да го използва.

Няма такъв език

3048-fig30На лекция по лингвистика, професорът обяснява:

– Има езици, в които две отрицание подред означават отрицание. При други, в които отрицанието и потвърждението са поставени в непосредствена близост, означават отрицание. А има и такива, където същата комбинация означава потвърждение. Но запомнете, че няма такъв език, при които двойното потвърждение би означавало отрицание.

Един студент се обадил от задната скамейка:

– Е, да, разбира се!