Тази сутрин бе прекрасна. На младоженците Ели и Тихомир, завърнали се скоро от медения си месец, им предстоеше ден пълен с възможности.

Какво ли щяха да правят?

Навярно да прекопаят градината, да работят нещо по новата си къща или просто да направят една дълга разходка заедно.

По време на закуската Тихомир небрежно отбеляза:

– Днес някои от приятелите ми ще карат мотоциклетите си. Бих искал да се присъединя към тях за около час. Нямаш нищо против нали, Ели?

– Не, – откликна младата жена.

Нея не я интересуваха мотоциклетите, но …

„Нали сме семейна двойка, – помисли си тя. – Трябва да правим нещо заедно“.

Блаженият облак на Ели за деня се разпадна болезнено.

Никой не е свикнал ужаса на бомбите, които експлодират наоколо. Нито е напускал дома, притежанията си, бизнеса, училището си и приятния живот, за да намери убежище в непозната земя.

Не познава глад, нужда, нито е останал бездомен.

Сякаш сме късметлии.

И въпреки това дори привилегированите имат своите изпитания, скърби, загуби и страдания.

Трудностите идват. Надеждите не се сбъдват. Бизнесът се проваля.

Злополуки, болести, депресия, трагедии могат да се случат на всеки от нас.

Децата и самите ние правим грешни избори. Объркваме се.

Нима Бог е напуснал картината?

Това усещане изпитваме, когато най-много се нуждаем от Него.

Бог ни е изоставил?

Къде е отишъл?

Има време за плач. И Ели викаше в болката си към Бога.

Той чува. Не си е отишъл.

Бог не бе отвърна лицето си от Ели. Той напълно я разбираше.

За това ще възстанови и изцери.

Неда бе много разсеяна. Не помнеше къде си е сложила слушалките, а толкова много искаше да чуе този подкаст.

– Тони, моля те, дай ми за малко твоите, – обърна се тя към съпруга си. – След като чуя подкаста, веднага ще ти ги върна.

Тони показа Христова, жертвоготовна любов и ѝ позволил да вземе неговите слушалки.

Внезапно Неда трепна и започна нервно да рови около себе си.

– О, къде съм ги оставила, – тревожно викаше тя.

Слушалките на Тони също бяха изчезнали.

Започна отчаяно претърсване на къщата.

Напрежението се повиши.

По-лошо не можеше и да стане.

– Виж, – извика Тони, – малкия Дани току що сложи нещо в устата си. Заприлича ми на една от моите слушалки.

Но не беше …

По- късно и двата комплекта слушалки бяха намерени на дъното в чантата на Неда до червилото ѝ заедно с ключовете за колата, които бе загубила миналата седмица.

Мартин и Ели попаднаха в капан на един безкраен цикъл.

И ето как стана това.

Всичко започна от там, че Мартин се намираше в главната спалня, а Ели в кухнята.

Той се приготвяше за работа и извика на жена си:

– Ели, не мога да си намеря чорапите. …… Къде са ми чорапите?

Ели почистваше в кухнята и поради вдигащият се шум там, тя не го разбра. За това от нея последва едно кратко:

– Какво?

И започна безкрайният цикъл:

– Какво?

– Какво?

– Какво?

……….

Мартин закъсняваше за работа.

Шефът му се свърза с него по телефона.

– Какво става, Мартине? Защо не се явяваш на работа?

Мартин му обясни как е попаднал в капана на един безкраен цикъл.

Шефът му въздъхна дълбоко и се опита, въпреки напиращият гняв, спокойно да го посъветва:

– Просто, иди при жена си и говори с нея….

– Да ида при Ели, само за да говоря нея?! Не, аз съм зает човек. Не мога да се разкарвам в къщи през цялото време.

За съжаление никоя от страните не се поддаде на идеята, да мине през къщата и да чуе какво се опитва да каже другата.

Може би ако внимателно се вслушвате, все още можете да ги чуете да викат „КАКВО?“ дори и до днес.

Петко реши да си направи пуканки в микровълновата печка, но не уцели момента на изключване. И вместо вкусни пуканки се получи изгоряла каша.

Цялата къща замириса ужасно.

– Е, няма страшно, – каза си Петко, – ще пръсна малко освежител.

Резултатът бе пълна гадост. Къщата миришеше на изгорели пуканки и цветя. Петко не се отърва от лошата миризма.

Освежителят не я прикри, а я увеличи.

На Петко му бе необходим не освежител, а елиминатор, който абсорбира миризмата и напълно я премахва.

Много често се опитваме в живота си да използваме освежител, за да маскираме разочарование, нараняване, страх и гняв, но вместо да премахнем тези емоции, ние се опитваме да ги прикрием.

Усмихваме се, но усмивката ни е фалшива. Можем отвън да изглеждаме добре, но в нас царува пълна бъркотия.

Така не можем да продължим дълго.

За да елиминираме неприятните емоции в живота си, трябва да позволим на Бог да абсорбира онези неща, за които се тревожим, онези чувства, които ни държат съкрушени, наранени или ядосани.

Гошо седеше в празната си къща с насочен пистолет към слепоочието си.

Той плачеше и викаше към Господа:

– Не искам да живея.

А същевременно се страхуваше да умре.

Имаше петнадесетгодишен брак. Множество пъти бе изневерявал на жена си и се бе пристрастил към порнографията.

Един ден всичко това излезе наяве.

Изгуби всички и всичко.

Трудно му бе да преживее следващия ден.

Бе готов да натисне спусъка, когато чу нежен глас:

– Тъй като изгуби всичко, Аз не Съм ли ти достатъчен?

– Нима си бил досега? Виж докъде я докарах….

– Ти изгуби репутацията и семейството си, достатъчен ли Съм?

Гошо дойде на себе си и тихо промълви:

– Да, Боже! Ти си ми достатъчен.

– Тогава нека продължим заедно.

Бог помогна на Гошо да промени живота си.

Семейството му бе възстановено.

Сега заедно със жена си Гошо помага на други двойки попаднали в подобна ситуация.