Уморени и изтощени от трудната седмица Данчо и Милена се опитваха да поспят до по-късно, но …

Децата им бяха гладни. Те станаха рано.

Недко предложи:

– Хайде сами да си направим закуската.

Речено – сторено.

Изведнъж се чу силен трясък.

Данчо скочи от леглото и веднага хукна към кухнята.

Там той намери една счупена купа. Овесени ядки разпилени по пода. А дъщеря му Мая се опитваше да смете лепкавата каша от пода.

– Защо не ни повикахте на помощ? – скръсти ръце пред гърдите си Данчо.

– Те решиха да бъдат независими, – намеси се дотичалата Милена в кухнята, – но …. резултатът не е кулинарна наслада.

Недко и Мая бяха навели глави, а баща им продължи, поучавайки ги:

– Докато сте малки сте зависими от нас. Когато пораснете, …… е, тогава идва вашата независимост.

Така е, децата растат от зависимост към независимост, но в отношенията ни с Бог зрелостта означава преминаване от независимост към зависимост от Него.

Молитвата е мястото, където практикуваме такива зависими начини.

Нека започваме деня си в поза на зависимост, когато се молим.

Какви ли не приятелства съществуват по света?!

Малък и голям, едър и дребен, слаб и пълен, стар и млад, смел и страхлив, ……

Но събирането на някой с някого е опасно и може да предизвика нежелани последствия.

В един хубав летен ден се запознаха купа сено и кибритена клечка. Взаимно се харесаха и решиха да станат приятели.

Мнозина предупреждаваха купата:

– Стой далече от тази клечка!

– Тя може да те навлече неприятности!

– Не се свързвай с нея!

– Не знаеш какво може да ти причини!

Но купата не искаше да слуша никого. Тя цял ден се възхищаваше на приятелката си:

– Колко си стройна и изящна, а аз съм тромава и непохватна. В движенията ти има такъв финес, а моите са бавни и мудни.

Колкото повече купата сравняваше себе си с приятелката си, толкова повече несъвършенства откриваше в себе си.

– Какво говориш?! – възмущаваше се искрено кибритената клечка.  – Ти си толкова добра. Милостива и отзивчива. Всички се надяват на теб.

– Не мога да ти се нагледам, – каза купата. – Бих искала да те виждам и нощно време, но не всякога има звезди и луна за това.

Кибритената клечка не можеше да откаже на приятелката си и когато настъпи нощта, тя се драсна в близката скала.
Лумна силен огън и ….

На сутринта хората видяха на поляната вместо купата сено голям тъмен кръг, а от кибритената клечка не бе останало нищо.

„Не се заблуждавайте. Лошите приятели покваряват добрите нрави“.

Цяло поле с площ около 2 хиляди кв. метра е покрито с различни отпадъци и не внушава оптимизъм у жителите на малко селце Котгрейв, Нотингемшир, Англия.

Боклукът се появил на това място преди малко повече от година, но първоначално изглеждал доста прилично. Той бил събран в красиви пластмасови чували, стилизирани като купи сено.

Но след последния пожар, ситуацията станал депресираща. Торбите се спукали и неприятното им съдържание се разпиляло.

Сега местните жители, описват ставащото като „безобразие“ и „океан от мръсотия“. Те отчаяно молят властите, да предприемат нещо, защото това бунище трови атмосферата и привлича тълпи от плъхове.

Днес Бог прегледа жалбите, молбите. И на хората от каната, желаното в сърцата им наля.

Но не на всекиго сърцето се отвори, чудото място у тях не намери. Завистта, враждата, алчността подпираха вратата и не позволиха успех да се налее.

Други до край изпълнени с тъга и безнадежност, стоят в проблема си. А Бог жалее, че всичко това в сърцето им е скрито. Желаеше любов да им налее, но къде?

И Бог тъгуваше, че хората не могат, сърцето и душата си да чистят от обиди. Така с годините сърцата камък стават и се превръщат в гранити.

Но Бог се приближи, погледна и засмя се, защото срещна влюбени сърца. Той взе съда си и  в сърцата им щастие наля.

А хората разляха подарената им благодат. И всички наоколо за загубата виняха, забравяйки себе си да обвинят.

Ако можеха да прощават, да вярват, да обичат и да благодарят, то Бог не капки би им отмерил, а цялата кана би им дарил.

Той хвърли поглед на безбройните молби и прошение. И там, в купа откри особен плик, където бе написано: “ За всичко, Боже мой, благодаря Ти!“

Въпреки че, ухапването от тази змия може да убие слон, смели хора се притекли на помощ на умираща от жажда кобра.

Жители от Гоа, Индия, забелязали влечуго дебнещо на едно дърво, но предположили, че със змията става нещо нередно, защото тя изглеждала почти като умираща.

Тогава извикали спасители от „Animal Resque Squad“. Ръководителят Амрут Сингх се качил на дървото и разбрал, че кобрата е умаляла от жажда.

Безстрашният мъж бутнал змията на земята, а след това се опитал да напои влечугото от купа. Но този съд не се харесал на кобрата.

Тогава Амрут използвал чаша, а колегите му с помощта на листо, направлявали струята вода към устата на жадната змия.

Амрут изобщо не се боял от змии. Той общувал с тях през последните 15 години и прекрасно знаел как да се отнася с тях.