Тази вечер Евгений беше много уморен и не излезе с приятелите си. Днес два часа сече дърва на баба си. Легна, но сънят му бягаше от очите и започна да се върти в кревата.
– Ако не ти се спи, лежи тихо, – каза баба му. сега искам да се помоля.
Евгений вдигна рамене:
– Моли се! Нима ти преча?
Но любопитството го бодна и той попита:
– А защо именно сега си решила да се молиш? По-рано не можа ли?
– Сега е Бъдни вечер, – каза строго баба му, – утре е Рождество Христово’
– Какво е това? – и за да не расърди баба си по-меко каза. – Нищо не съм чувал за това.
Бабата въздъхна и обясни:
– Рождество – това е денят, в който Христос се е родил, Божият Син, нашият Спасител.
– Какъв Спасител?
– Човешки, – бабата замълча малко и продължи. – Всички сме грешни пред Бога. Той остави Сина си да бъде разпнат на кръста, заради нашите грехове, така че хората да не страдат.
– А, да! – спомни си Евгений, – И после възкръснал. Тогава защо хората още страдат? Значи Той не може да ги спаси?
– Това се е случило много отдавна, – неохотно каза бабата. – От тогава колко много пъти сме съгрешавали…. И само Той Христос гледа за всички…. Молят се хората и Той им помага.
– Тогава иди се помоли в църквата, – предложи Евгений.
Бабата повече не му обърна внимание, застана на колене пред иконата и зашепна нещо неразбрано за младежа. От време на време се кръстеше и бавно се покланяше.
Евгений гледаше баба си и му стана мъчно за нея. До сега не бе му ставало така мъчно, нито за себе си, нито за хората.
Баба му престана да шепти, стана духна свща и си легна.
– Благодаря ти, Господи, – чу Евгений да казва баба му. – на сърцето ми стана по-леко…
Сънят не идваше и Евгений попита баба си:
– За какво се моли?
– Как за какво?- обади се баба му.
– Какво искаше от Бога? Трябва ли ти нещо?
– На мен нищо не ми трябва, аз съм стара. Не за себе си….
– А за кого? – нетърпеливо скокна Евгений.
– За вас, за майката на Лена, за комшийката ……знаеш ли колко много болка и мъка има у хората?
– А за нас, защо си се молила?
– Животът ви е безпътен, не е добър. Рядко ви виждам, а и не мога да ви разбера…..
– Как така безпътен?
Бабата загрижено каза:
– По-добре заспивай.
Но Евгений не можеше да заспи. Той лежеше със отворени очи.
– Бабо, а ти вярваш ли в Бога?
– Да, – каза тихо старата жена. – Вярвам, че Бог помага на хората да живеят по добре само, че на тях ума им не стига.
– Но как можеш да вярваш в Него, ако никога не си го виждала? Какъв е Той?
– Боже, прости на тази окаяна душа, – замълви бабата.
– Защо се сърдиш? – миролюбиво каза Евгений. – Интересно ми е. Ти вярваш в Бога, все някак си го представяш. Какво представлява Той?
– Какъв е Той все сам за себе си решава. За мен Бог е доброта, любов и помощ.
Двамата замълчаха. Младежът загледан в звездите, показващи през прозореца, започна да се усмихва. В сърцето му се зараждаше нещо толкова хубаво и добро…..
Тази нощ Христос не се роди в яслата, а в едно буйно младо сърце, което до сега не беше познало Бога…..

Утро. Слънцето едва се бе разсънило, а хората бързаха вече за работа. Лена, след упорития глас на будилника, скочи от кревата и се насочи към банята. Тя е млада майка, която има малка дъщеричката, палава и непокорна.
Лена погледна в огледалото и смръщиа вежди:
– Ах, тази „портокалова кора“ – и задържа ръката си върху крака си.
Слаб лъч светлина се мушна през леко открехнатата врата на банята и тихо като сянка  премина малката ѝ дъщеричка. Детето веднага побягна, щом усети, че майка ѝ я засече и отиде да се приготви за детската градина.
Завари баща си да оправя вратовръзката си пред огледалото в стаята. След минута мълчание малката Даря прегърна баща си и с любов каза:
– Татко, когато порасна искам да стана красива като теб.
– Не! Когато пораснеш, ти ще станеш толкова красива, колкото е майка ти, – каза нежно баща ѝ.
– Не, не искам да съм като нея. Ти стана уми се и вече си красив, а мама, стана уми се и започна да се разкрасява пред огледалото, а след това дълго ще реше косите си и едва тогава ще стане красавица, – заключи детето
Изведнъж Даря направи кисела гримаса, незнайно към кого отправена и почти изръмжа:
– И освен това тя има някаква „портокалова кора“, на която всяка сутрин се ядосва….

Безплатен масаж, след цял ден разглеждане на забележителности, може да изглежда твърде приятно, за да се откажем от него.
Но какво ще кажете за масаж, който включва змии, които ще ви помогнат да се отпуснете.
Туристите в зоопарка Cebu City Zoo във Филипините могат да се разочароват от „масаж“, когато видят това, което той включва.
Четири гигантски тъмни тигрови питона, с общо тегло 250 килограма се плъзгат по тези, които са достатъчно смели, за да останат на бамбуковия креват с тях.
Всеки питон се храни от Мишел, Уолтър, Ей-Джей и Даниел с най-малко 10 кокошки преди всеки масаж, за да утолят глада им, които те могат да имат.
Казват, че пълзящите движения на змиите в продължжение на 10-15 минути, оказват терапевтично и успокояващо въздействие.

В селището Рование, в Лапландия, семейство държи в дома си елен, който се смята за куче и се храни на масата заедно със стопаните си.
Никой не е дресирал животното. Еленът обича да общува с хората от малък. Сега яде на масата с другите, спи на кревата и гледа телевизия.
Обикновено такива животни не обичат да ги докосват. Те не харесват, когато има голяма тълпа от хора.
Но този елен е по-различен. Той е приветлив и се смята за куче.
След като елена пораснал му построили отделно жилище и го пускали понякога в къщата. Елена е доволен от тези изменения.
Той обича да се забавлява на улицата и се радва на пускането с шейни.
По-рано в САЩ приспали елен, заради прекомерната му любов към хората.

Тя беше обикновен кокер шпаньол. Но усещаше неприятностите, които приближаваха нейната стопанка. Викаха и Дейзи.
Веднъж Дейзи беше в автомобила със стопанката си и внимателно наблюдаваше пътя. Изведнъж кучето се разлая силно, но шофьорът не й обърна внимание. След няколко минути автомобилът се вряза в стена. Хубавото е, че никой не пострада.
Една сутринта Дейзи влезе в стаята, качи се при стопанката си на кревата и не й даде да стане. Жената послуша съвета на кучето.
След час вратата на банята се разби и от нея се разхвърчаха стъкла навсякъде.
Какво ли щеше да стане ако имаше човек по това време вътре?
Не знам как ще наречете това предчувствие, усет, ……., това няма никакво значение, но ако вашите домашни любимци са неспокойни, бъдете внимателни.