На един млад проповедник, в края на краищата, не издържали нервите му и той казал на един възрастен човек от църквата.
– Неприятно ми е да повдигам този въпрос, но защо заспивате на моите проповеди?
– Вижте, няма причина да се безпокоите. Бих ли заспивал, ако нямах доверие във вас?
С пробива на научно-техническия прогрес и изобретяването на пералнята, на практика в целия свят жените са престанали да смятат прането за неприятна и тежка работа.
Въпреки това, прогресът не е достигнал до всички краища на света.
Например, в Индия поради високата цена на битовата техника, пералня рядко може да се срещне в дома на обикновените граждани.
Освен това, ако човек може да си позволи да си купи този вид оборудване, той едва ли ще го използва. За това винаги се наема домакиня, която се занимава с изпирането на мръсните дрехи.
Всички останали перат своите неща по обичайния ръчен начин.
В тази ферма не отглеждат зърно. Когато чуете думата ферма, ранчо, каква е асоциацията ви? Крави, каубои или зърнени култури.
Известно ранчо в Тексас е необичайно място, даже ужасяващо.
Това е ранчото на мъртвите. На това място се намират 50 трупа, които са били подарени и докарани от различни краища на света.
За какво им са тези трупове?
Центърът по съдебна антропология спонсорира това ранчо за изучаване на трупове. Това ще помогне за изследване на процесите на разложение на трупове, което ще улесни разкриването на престъпленията.
За тези изследвания е била необходима територия от 100 кв.километра. Директорът на този изследователски център до толкова се е увлякъл, че разбрал какво растение на какъв труп расте.
Разбира се посетителите на тази ферма няма да останат с добри впечатления, но това е един голям принос за разкриване на престъпленията.
Такава работа не доставя удоволствие, дори е вредна за здравето, но тя е отлично оръдие в борбата с престъпността.
Ранчото е място за научен подход към труповете.
В един град много години наред хората нямаха желание да търсят Бога. Местната църква бе почти празна по време на богослуженията. Младите хора изобщо не искаха да търсят Бога. За тях Той бе станал нещо незначително и ненужно.
Безразличие и апатия се бе наслоила във всички сфери на духовния живот.
В покрайнините на града живееше един стар ковач. Той заекваше. Хората не можеха да го слушат, без да изпитват вътрешна болка.
Веднъж в края на седмицата, когато ковачът работеше в работилницата си, неговото сърце и душа се изпълнили с тревога.
– Църквата ни се изпразни, – въздъхна ковача. – Хиляди непокаяли се хора загиват в греховете си.
Безпокойството му стана толкова силно, че той остави работата си, затвори вратата на работилницата и остатъка от деня прекара в молитва.
Ковачът получи отговор на молитвата си. След това отиде в неделя при пастора и го помоли:
– Моля ви свикайте „съвещателно събрание“. Имаме нужда да обсъдим и разискваме за състоянието на душите си. Пасторе, людете погиват!
След като пастирът помисли малко, се съгласи, но каза:
– Съмнявам се, че хората ще откликнат на тази покана.
Събранието бе назначено вечерта в голям частен дом.
Когато настъпи вечерта, хората започнаха да идват. Те бяха толкова много, че не можеха да се съберат в помещението. Първоначално всички влизаха мълчаливо, но дойде човек с насълзени очи и поиска от присъстващите:
– Мола ви, помолете се за мен.
Изведнъж бентът се отприщи и много други го последваха.
Макар и от различни краища на града хората изведнъж почнаха да осъзнават своята греховност.
Интересно бе тяхното свидетелство
– Това чувство за грях, ме обхвана в края на работната седмица, – сподели младо още голобрадо момче.
Другите също потвърдиха, че са били изобличени за греховете си по това време.
Какво толкова се бе случило тогава, че предизвика такава голяма вълна на покаяние?
По това време един възрастен ковач бе паднал на колене и се молеше усърдно за погиващите в този град.
Този ковач бе поличил отговор на молитвата си.
След това в града последва голямо съживление.
Това е нов вид екстремален туризъм, който привлича все повече и повече туристи от всички краища на света.
Едно от най-популярните места за практикуване на вулканичен алпинизъм е връх Пакая в Гватемала.
Пакая е най-активния вулкан в централна Америка, въпреки че сега той е в латентно състояние, до тук се организират екскурзии.
Последното изригване е било през март 2014 г . в резултат, на което близките села за били засипани с пепел, а аеропортът на страната бил временно закрит.
Посещението на вулкана става само с водач. Нужен е такъв човек, защото на някои места горящата лава е все още опасна и изкачването на вулкана става през гора, в която лесно можеш да се заблудиш.