В една далечна провинция крадци влезли в банката. Един от тях извикал на входа:
– Не мърдайте! Парите принадлежат на банката, но живота принадлежи на вас!
Всички присъстващи легнали смирено на пода.
Това е пример как терминът променя възприятията в света.
Една жена предизвикателно легнала на една от масите, но крадецът казал:
– Това е обир, а не изнасилване. Дръжте се прилично!
Това е пример как трябва да се държи професионалист, концентрирайки се на целите.
След бягството от банката, най-младият от крадците, с академична степен, казал на най-стария, който едва е завършил началното училище:
– Ей, дядка, преброй колко отмъкнахме!
Старецът сърдито отговорил:
– Не ставай глупак, това са много пари, за да ги броя. Ще почакаме да чуем новините и когато обявят грабежа, тогава ще разберем колко е изгубила банката.
Това се нарича опит, а в днешния ден той има голямо значение.
След като крадците изчезнали, директорът на банката казал на счетоводителя да позвъни в полицията. Счетоводителят казал:
– Почакай, дай към откраднатата сума да прибавим  и 5-те милиона, които си присвоихме миналия месец и да кажем, че тях също са ги откраднали.
Това се нарича, използване на всяка възможност.
На другия ден по новините обявили, че от банката са ограбени 100 милиона. Грабителите преброили плячката, но тя била само 20 милиона. Крадците започнали да викат:
– Ние рискувахме живота си само за 20 милиона, а банкерите откраднаха 80 милиона, без да им мигне окото. По-добре да изучим как работи системата, вместо да бъдем обикновени крадци.
Това се нарича – знание и сила.
Директорът на банката бил много доволен, че неговата загуба на борсата била замаскирана с грабежа.
Това се нарича – да не се страхуваш да рискуваш
Дай на човека пистолет и той може да ограби банка. Дай на човек банка и той може да ограби всичко!

В една банка работел касиер, който много искал да забогатее бързо. Той се възползвал от парите на банката и ги вложил в едно предприятие с надежда да получи добър лихвен процент, който щял да покрие взетите пари. Но предприятието се оказало несъстоятелно. Касиера бил осъден и хвърлен в затвора.
Той имал жена и дъщеря. Няколко дена след като бащата на момичето бил прибран в затвора, тя се върнала от училище обляна в сълзи, а в къщи избухнала в ридания и никой не могъл да я утеши. Тя казала на майка си, че няма да отиде повече в училище, защото там нарекли баща й крадец.
До вечерта момичето вдигнало температура и легнало болно на легло. Раната нанесена на сърцето й била фатална.
Тя толкова много обичала баща си, а той се оказал крадец и бил поставен в затвора. Нейната светиня била „осквернена и посрамена“. Момичето от ден на ден все повече отпадало и лекарят казал, че може да умре. Мъката на майката нямала граници.
Един ден момичето се обърнало към майка си:
– Мамо, извикай татко. Нека да дойде и да сложи глава на възглавницата ми.
Майката виждала, че дъщеря й бавно и постепенно гасне, за това не могла да не изпълни последната й молба. С ридание се обърнала към властите, да пуснат за малко съпруга й, за да се види с умиращата им дъщеря.
Когато влязъл в стаята, момичето бързо се обърнало към него и казало:
– Ах, татко! Знаех, че си ти. Бях уверена, че ще дойдеш. Татко, моля те ела при мен и сложи глава на възглавницата ми както правеше преди.
Момичето обхванала главата му, ласкаво я приближило към лицето си и починало. Тя станала жертва на срама. Не могла да понесе позора и оскърбленията.
В ада, където ще се открият всички грехове на човека, прегрешилият ще се покрие с вечно посрамление. Това е мястото на позора. Срамът носи страдание. Докато още не е късно, изчистете греховете си чрез Исусовата кръв!

Един отшелник живеел в подножието на една планина. Една вечер там отишъл един крадец. Но там нямало какво да открадне.

Връщайки се от гората, отшелникът заварил крадеца в колибата си.

– Ти навярно си изминал дълъг път, за да ме навестиш, – казал той на крадеца, – за това не трябва да те изпращам с празни ръце. Моля те вземи като подарък моите дрехи.

Зашеметен крадецът взел дрехите и се изнизал.

Отшелникът седял гол и гледал луната:

„Бедния човек, – разсъждавал мислено той, – как ми се искаше да му подаря тази прекрасна луна“.

Защо да лиша съседа си от вещите му, щом той не иска? Представете си това като аргумент за честност.

Позицията сякаш е: „Честен съм, защото нямам причина да крада“.

Отговорът на крадеца е ясен и съкрушителен: „Лишавам съседа си от вещите му, защото ги искам аз самия. И го правя против волята му, защото няма как да го накарам да се съгласи.“

Един крадец ограбвал банка. Изведнъж се изхлузила маската от лицето му, след което той бързо я сложил обратно върху него.
Крадецът приближил към касиера и му казал заплашително:
– Видя ли лицето ми добре?
– Да видях го, – разтреперан отговорил служителят.
Изстрел и касиера се строполил в краката на крадеца. Похитителя огледал салона и изкрещял силно:
– Кой още е видял лицето ми?
В края на салона се чул слаб, едва доловим глас:
– Тъща ми, но тя сега си е в къщи….