Заведението отдавна бе се опразнило. Наско стоеше пред десетина празни чаши на масата. Той не успяваше да държи главата си изправена и клюмаше от време на време.

Дрехите му бяха излинели, обилно наквасени с кал и всякакъв боклук. Изглежда този неудачник бе решил да удави проблемите си в доста голямо количество алкохол.

Наско разговаряше с леко попийналия си събеседник на масата.

– Представяш ли си, точно преди една година аз зарязах неугледната си съпруга, – едва се обръщаше езика му.

– Така и се пада, – поддържаше го разпалено с войнствен глас препилия срещу него.

– И знаеш ли защо я зарязах? – появи се загадъчна усмивка върху лицето на Наско. – Запознах се с младо, много секси момиче. Тя ми доставяше такова голямо удоволствие, каквото жена ми не си е и представяла.

– А твоята? – вече полузаспал попита събеседникът му.

– Тя напълно бе загрубяла. Цялата бе покрита със целулит. Стомахът ѝ бе увиснал.

– Вероятно е забравила всякаква козметика, – с ирония подчерта другият.

– Да, не се грижеше вече за косата си. От нея се разнасяше мирис на пот.

– Нормално за много заета жена, – измърмори под носа си събеседникът му.

Наско сякаш не бе чул забележката му и продължи:

– Беше престанала да върши някои от нещата, които прави преди. Вече не оцветяваше ноктите си, не бръснеше краката си, не носеше сутиен и скоро гърдите ѝ провиснаха …… Всичко това ме отблъскваше от нея.

– Естествено …., – съгласи се бързо другият.

– Тя не беше вече жената, в която се бях влюбих ……. и се махнах от нея.

Наско дълго мълча притворил очи.

– Днес я срещнах и не можах да я позная, – в гласа на Наско се долавяше болка. – Беше се разхубавила. Фигурата ѝ бе стегната…. Беше толкова красива.

– Айде бе…., – удари с ръка по масата събеседникът му.

– И аз си казах, че това не може да бъде, – сбърчи нос Наско. – Не можах да повярвам на очите си. Тя съвсем не приличаше на майката на моите три деца.

– Е, как е станало това? – заинтересува се другарят му по чашка.

– И аз се замислих над същото, – с нежелание си призна Наско. – Навярно докато е била с мен тя е нямала време за фитнеси или поне малко да се погрижи за себе си.

– Глупак си бил, – смъмри го другият, – цялото ѝ време е отивало да се грижи за теб и децата ти. Сега поне е щастлива.

– Но тя винаги е искала да има голямо и здраво семейство. Доставяше ѝ удоволствие да се грижи за някого …. Навярно животът ѝ е бил красив, но аз не можах да го оценя, – въздъхна тежко Наско.

– Сега разбираш каква е истинската красота на една жена.

– Загубих човека, който бе най-голямото щастие за мен, – тъжно каза Наско. – Замених вътрешната красота с външна …… Ако тя бе срещнала в мен човек, който не я третира за прислужница, като всяка друга жена би намерила време да се погрижи и за себе си….. Сега е твърде късно.

Не повтаряйте тази грешка! По-добре побързайте да направите за любимия си човек нещо приятно.

Ученото си е учено и под камък да го поставиш и там ще се изяви.

Един бе Павел Йорданов в селото. Като малък го знаеха като любознателно и предприемчиво момче. В училище не се задоволяваше само с писаното в учебниците, а търсеше повече информация за нещата, събитията и хората.

Когато порасна отиде във Франция и завърши там френски колеж.

Въпреки, че живееше в големия град, често посещаваше родителите си и се грижеше за тях. За него не бяха чужди мотиката, косата и брадвата. Лятно време помагаше на комшии и познати.

Един ден завари баща си на легло. Дядо Йордан, въпреки че бе настинал, няколко пъти след това бе излизал със овцете.

Жена му баба Мара все му казваше:

– Настинал си, не излизай!

– А животните? – питаше старецът. – Времето е хубаво, тревата още я бива, защо да ги затварям? Само заради някаква си настинка.

Павел като пипна нагорещеното чело на баща си и видя зачервените му от високата температура очи, много се разтревожи за него.

– Татко, ти полежи и бързо оздравявай, пък аз ще изкарам овцете.

– Да ги заведеш на Димовия рът, там има хубава паша.

– Добре, – бързо се съгласи синът, – но ти ще лежиш тук и никъде няма да ходиш, докато оздравееш.

Старецът тежко въздъхна, но се съгласи.

И Павел поведе овцете из хълмистата местност. Спомни си детството, когато тичаше бос тук на воля. Не веднъж бе седял на сянка и слушал в захлас птичата песен .

По шосето се зададе автомобил с чужда регистрация. Колата спря. О нея излезе добре облечена жена, помаха с ръка на Павел и той приближи.

Дамата го поздрави на френски. Павел ѝ отговори също на френски. Жената се изненада, но попита:

– Това ли е пътят за столицата?

Павел ѝ обясни на френски, че след завоя, трябва да се отклонят надясно и да вървят все  направо.

Французойката остана изненадана от отговора на Павел и каза на мъжа в колата:

– Не знаех, че българските овчари са толкова образовани!

От къде да знае горката, че с нея не говори какъв да е овчар, а възпитаник на френски колеж?!

Франк Морис, Кларънс и Джон Енглин са единствените затворници, които са успели да избягат от Алкатраз.

На 11 юни 1962 г., Франк Морис и братята Джон и Кларънс Енглин успешно провели един от най-сложните планове за бягство, който някога е бил разработван.

Тези мъже изкачили вентилационната шахта и през един от комините се изкачили на покрива. Тогава триото се спуснало по покрива и отплувало от острова на гумени салове.

На другата сутрин полицаите търсели бегълците в Алкатраз, но без успех.

Директорът на затвора обяснил, че затворниците са били изпуснати поради факта, че са поставили фалшиви глави, направени от смес,  съдържаща сапун, тоалетна хартия и истинска коса, на леглата си.

С това избягалите поставили пазачите си в глупаво положение.

Тази сутрин Виктор закъсняваше за работа. Дали часовникът не бе звъннал или той не бе го чул, нямаше никакво значение. Виктор трябваше да се състезава с времето, от което сериозно бе изостанал.

Когато се върна от работа, го чакаше го пухкава изненада. На креслото му се бе настанил гостенин, който го посрещна с мяукане.

Виктор разроши косите си с ръка и усмихвайки се каза:

– До колкото си спомням тази сутрин нямах котка.

Той погледна към прозореца, който бе забравил, когато бързаше за работа и поклати глава, след това се обърна към неканения си гост:

– Ясно от къде си се промъкнал. Странно държиш се, сякаш тук си живял цял живот.

Виктор огледа котката, която се оказа котарак.

– Няма нашийник, – каза си Виктор.

След първото запознанство, котаракът започна да обикаля Виктор и да се отърква в крачолите на панталона му, като от време на време мяукаше.

– Навярно си гладен, – каза си Виктор и бързо отиде до близкия магазин.

Там той бързо купи храна и котешки принадлежности, а след това се върна обратно.

Котаракът беше толкова доволен, че мъркаше, докато ядеше.

След като го нахрани, Виктор обиколи съседите си, с един единствен въпрос:

– Да ви се е изгубила котката?

Но съседите вдигаха рамене и не можеха да кажат, чий е изгубеният котарак.

– Явно, ще останеш при мен, но утре трябва до отидем до ветеринара.

На следващия ден новоизпечения собственик заедно с котарака посетиха близката ветеринарна клиника.

Котаракът бе проверен за паразити, бълхи, ваксинираха го и му направиха всички необходими процедури.

Ник, така нарече котарака си Виктор, вече се чувстваше като у дома си. Когато откри банята, веднага скочи във ваната. Спокойно, там нямаше вода.

Когато Ник  се запозна с новата обстановка, взе да се заседява в скута на Виктор. През останалото време се въртеше край новия си стопанин и постоянно си „просеше“ милувки.

Виктор разказваше на приятелите си за появилия се от не знам къде котарак:

– Мисля, че е доволен от новото си място. Какво да го правя, той сам избра мен и моя дом.

Ако мечтаете да намерите оригинална идея за маникюра си, която ще направи вашите нокти незабравими, тогава трябва да се запознаете с корейската художничка Дейн Юн.

Жената нарича себе си „създател на визуални илюзии“. Талантът на корейката се ползва с голяма популярност.

Най-новото ѝ творение предизвика различни реакция у потребителите.

Дейн Юн е нарисувала пет автопортрета на собствените си нокти. А за да даде на тези миниатюрни творение допълнителна реалистичност, тя ги е украсила с коса.

Някои хора се възхищават от идеята, но се намират и немалко критици, които смятат, че такъв маникюр е зловещ и отблъскващ.