Posts Tagged ‘коридор’

Скорпионите са отлични архитекти

неделя, юли 16th, 2017

indexУчени са изследвали жилища на скорпиони. Техните обиталища са били построени по един и същи модел. Във всеки „апартамент“ членестоногите имали по две „стаи“.

Израелските експерти са установили, че скорпиони са добри архитекти.

Малък вертикален тунел водел към „предверието“ на дома им. По-близката до повърхността камера е добре загрята. Скорпионите се топлят тук, преди да излязат на нощен лов.

Ектотермичните същества осъществяват регулирането на телесната си температура с помощта на околната среда.

След камерата за затопляне следва още един коридор, който се спуска надолу, където има богата на влага и студ зона.

Тук скорпионите прекарват по време на горещия ден и си почиват.

Температурният режим, съхраняващ се в „спалнята“ защитава насекомите от загуба на вода и прегряване.

Това зониране е най-доброто за скорпионите и отговаря на техните физиологични нужди.

Повече време

вторник, април 4th, 2017

imagesВ чакалнята имаше няколко души. Те търпеливо чакаха реда си при зъболекаря. Ангел Стефанов скучаеше. През две минути поглеждаше часовника си. Времето за него течеше много бавно.

Погледна към масичката сложена в средата на коридора. Тя бе отрупана със списания и брошури.

„Защо да не разгледам някое списание, докато ми дойде реда?“ – помисли си Ангел.

Посегна към едно от списанията и в същия момент сред купа забеляза Библия. Грабна я веднага. Отвори на любимия си Яков и зачете.

Напрежението от деня бавно започва да избледнява, думите от Библията го изпълниха с мир.

Ангел бе постоянно зает. Ежедневието му бе много натоварено. За него бе цяло предизвикателство да намери време да чете Библията и да се моли. Та нали бе християнин?!

„Но имам достатъчно време за списания, които ми обещават щастие, как да живея здравословно, да правя това или онова, за да не остарявам, – усмихна се на себе си Стефанов“.

Изведнъж той осъзна, че не е толкова трудно да намери време за Божието Слово.

„Ако занимавам ума си с по-малко безполезни книги и списания, – замисли се сериозно Ангел, – ще има много повече време да чета Библията. А тя съдържа цялата информация, която ми е нужна“.

Той си спомни колко безцелно бе разгръщал списания и вестници, за да убие времето, когато чакаше някъде, а това време можеше да употреби за четене на Божието Слово.

„От нея мога да науча как да живея по-добре и как да намеря не временно, – мислеше си Ангел, – а вечно щастие. Ако следвам напътствията ѝ, земният ми живот ще се промени. Така ще се подготвя за вечния живот, който Бог ми е обещал да имам на небето“.

Ангел разбра, че срещата ми с Библията между куп от списания и брошури съвсем не е случайна. В живота му трябваше да настъпи промяна.

„Ще чета Словото, – взе решение Ангел в себе си, – ще търся Бога с цялото си сърце и със същата страст, с която досега съм се стремял към други земни и преходни неща“.

Това бе сериозно посвещение, но то обещаваше сериозна промяна в живота на Ангел Стефанов…..

 

Тя се радваше, че се отзова на този повик

понеделник, февруари 13th, 2017

originalИдваше края на смяната, когато Елена чу ясен мъжки глас:

– Ало, медицинската сестра!

Този глас идваше от стая номер 54. Мъжът не беше неин пациент и тя помисли, че вика някоя нейна колежка от своето отделение.

– Ей, русокосата, вас викам! – отново извика мъжът.

Когато влезе в стаята Елена видя дружелюбен човек, който седеше на леглото си.

– Помните ли ме? – попита болният, – вие бяхте моя медицинска сестра, само че тогава бяхме на долния етаж.

– Съжалявам, но аз работя само в интензивното отделение. Навярно сте ме объркали с някоя друга жена.

– Не, не съм сбъркал. Почакайте за минутка – и мъжът започна бързо да свива пръстите на едната си ръка, потропвайки леко с върховете им върху таблата на леглото. – Вашето име ….сега ще си го спомня.

Той погледна тавана, а след това се усмихна тържествуващо:

– Елена, нали така? Само, че имахте по-дълга коса.

Елена стоеше изумена. Преди два дена тя наистина бе подстригала косата си.

– Да, – неспокойно каза Елена.

Тя огледа внимателно мъжът и опита да си го спомни.

– Извинете, аз работя в интензивното и съвсем не ви помня.

– Всичко е наред, Елена. Радвам се , че ви видях отново. Ти беше в стаята  ми преди две седмици. Сърцето ми бе спряло, а ти го върна към живот. Помня как викахте някакви медицински термини и се опитвахте да разчистите пътя по коридора. След това взехте дефибрилатора и аз отново започнах да дишам.

Изведнъж спомена се върна. Само че мъжът изглеждаше малко по-различно. Очите му бяха зачервени, а лицето бе добило синкав отенък.

– Кой ви каза, че именно аз съм ви помогнала този ден? – позаинтересува се Елена.

Мъжът се засмя.

– Аз бях на тавана и ви наблюдавах. Вие имахте дълга светла опашка. А когато се обърнахте към апаратурата до леглото ми, видях красивото ви лице…. извиках ви, за да ви благодаря.

Някаква топлина се разля в тялото на Елена. Тя не можеше да разбере, как може човек, който е почти мъртъв, да я види и да я запомни.

Аптонски долмен

вторник, февруари 7th, 2017

4igm48x (1)По цялата територия на Нова Англия са разпръснати стотици тайнствени долмени и каменни сгради. Има много спекулации относно това кой е създаден тези структури.

Някои смятат, че това са местните американци, другият – най-ранните заселници, а трети скандинавците и ирландските монаси.

Един от най-впечатляващите изкуствени долмени е разположени в Аптон. Той е построен на хълм, има дълъг коридор, който води в куполообразно помещение.

Този, който е създал Аптонският долмен е притежавал знания в областта на астрономията и зидарията.

По време на лятното слънцестоене слънчевите лъчи падат директно върху входа на долмена, така че вътрешната купол отлично се осветява.

Сред археолозите има хора, които смятат, че изграждането на долмена е извършено от ирландски монаси. Според тях, този долмен има поразително сходство с моделите открити в Ирландия от VIII век преди новата ера.

Новата „лампичка“

неделя, февруари 5th, 2017

indexПетър Икономов съвсем скоро се завърна от армията, но вече успя да си купи най-модните дънки.

Вечерта при него дойде приятелят му Данчо също в такива нови дънки и го покани във видео залата на някакъв много нашумял но дефицитен филм:

– Страхотен е, трябва непременно да го гледаме. Тръгваш ли с мен?

– Разбира се, – съгласи се веднага Петър.

Бащата на Петър ги изпрати до вратата и попита:

– На кино ли ще ходите?

– Татко, ти се шегуваш. Киното е вече изостанала работа, отиваме във видео салон.

– А какво е това? – попита заинтересовано бащата.

– Не знаеш ли? – на свой ред се изненада Петър. – Плащаш лев сядаш и гледаш огромен телевизор може би с 60 сантиметров екран. Включва се по видеото някакъв филм с превод и всички гледат.. Ако искаш ела с нас, няма да съжаляваш.

Бащата се усмихна и каза:

– През 52 или и трета в клуба докараха телевизор. До тогава такъв не бяхме виждали. Тогава и ние давахме по лев. Гледахме и бяхме във възторг.

– Татко, как можеш да сравняваш такава допотопна техника с нашето видео?

– Не виждам никаква принципна разлика, – каза бащата.

– Как не виждаш? Ти шегуваш ли се?

– Помнете ми думата, – каза бащата, – развитието на техниката и технологиите няма да спре. И това ваше видео около, което се тълпите, ще го има във всеки дом.

– Но как хората ще си купят такова чудо, когато то струва колкото един голям камион, заедно със багажа му.

Преди да се раздели с младежите, бащата на Петър каза:

– Между другото си спомних, че твоя дядо Недялко, ходел с няколко момчета при един заможен човек. Били 12-13 годишни.  Изхвърляли тор, носели вода, секли дърва и ги подреждали. Цял ден се трудели при този човек, а накрая на деня, той ги завеждал в коридора и им показвал истинско чудо. Включвал една крушка за около пет минути. Дядо ти след това дълго време не можел да заспи, а след като заспивал сънувал, че и в неговия дом се е появило домашно слънце. Е, хайде момчета вървете и се любувайте на вашата „лампичка“…..

Само в този случай, наглостта се бе превърнала във второ щастие

събота, декември 10th, 2016

originalДона се връщаше с приятели в общежитието. Лампите, както винаги, не светеха в коридора. Тя приближи в тъмното вратата на стаята си, отвори я и усети как нещо се промуши заено с нея вътре.

Докато Дона се събуваше и светне лампата, „нещотото“ успя да се добере на масата и да „вкуси“ от храна, които бяха върху нея.

На общо събрание на съжителстващите в една стая момичета, бе решено:

– Малкият да остане, но да се превъзпита.

Котето само си бе избрало дома. И никой не се осмели да го изхвърли навън.

Минаха три години, от малкото „нещо“ се бе получило космата красавица с мелодичен глас: „Мяу,мяу…..“

Нека после разправят, че няма награда за състраданието.

Объркал стаята, но не и детето

неделя, октомври 23rd, 2016

originalМартина вече бе на път да роди. Тя бе дошла в болницата сама.

Дълго обмисляше как да постъпи:

„Дали да не извикам Пепо сега или след като се избавя от тези болки и родя?“

Накрая реши:

– Ще раждаме заедно.

Обади му се по телефона. Пепо спешно излезе от цеха, бързо се преоблече и хукна  към родилния дом.

Когато влезе медицинска сестра му посочи с ръка една врата и пое нататък по коридора.

Той влезе малко уплашен. Жената крещеше силно. Той бързо я хвана за ръката и се опита да се вземе в ръце. Ситуацията бе напрегната и нажежена до голяма степен. Същинска „Звездна война“.

Пепо се молеше и бе затворил очи, стискайки ръката на жената си.

– Честито, – каза лекарят, – имате момче.

– Как момче, – възкликна Пепо.

Двамата с жена си бяха ходили на преглед и им казаха, че ще е момиче.

– Е, може да са объркали нещо, – каза си Пепо.

Взе момченцето на ръце, както се полагаше и се разплака. Обърна се към жена си, за да я прегърне.
В това време жената му сваляше шапчицата си и протегна ръка, за да вземе детето.

Изведнъж Пепо изпадна в шок ….

– Но това не е моята …. аз за първи път виждам тази жена.

Двамата се гледаха и не знаеха какво да кажат. Бяха изпаднали в доста комично положение.

Оказа се, че жената на Пепо раждаше в съседното помещение. Медицинската сестра просто бе сбъркала таткото.

Хубавото е, че участниците в тази комедия имаха чувство за хумор. Фалшивият татко стана кръстник на детето.

Пепо издържа изпитанието, даже успя навреме да отиде при жена си в съседното помещение и да присъства на раждането на дъщеричката си.

А истинският татко се бе оказал в задръстване и пристигна, когато всички се били разотишли по стаите.