Това е станало през 1938 г., когато над Австрия надвиснала опасност да бъде присъединена към нацистка Германия. Тогава Калман решил да емигрира в Америка.

На прозорчето пред чиновника, оформящ емиграционните документи, се тълпели много хора.

При огромното количество работа, която трябвало да извърши измореният чиновник, се случвали порой от неприятности. Обърквали се имена, не се посочвала година на раждане, ….

На най-важните емиграционни документи на Калман на мексиканската граница  била открита ужасна грешка. Вместо „Имре Калман“ било написано Ирма Калман“.

Естествено човекът от граничната охрана бил много изненадан, когато пред себе си видял не Ирма, а набит и солиден господин Имре.

Калман, който знаел само унгарски и немски, изпаднал в ужас, не знаейки как да обясни ситуацията.

Изведнъж му дошла идея как да се справи с проблема. Извадил един пожълтял театрален афиш и посочил името на постановката „Царицата на чардаш“, след това с пръст посочил себе си, опитвайки се да обясни връзката между афиша и себе си.

– Имре Калман и Ирма Калман са едно и също лице.

Последната фраза, той казал на английски, това било единственото нещо, което можел да направи.

Служителят на границата удивен с възторг отворил уста.

– О, Имре Калман! – извикал той. – Знаменитият Имре Калман, който е написал толкова много прекрасни мелодии.

И той доволен запял фалшиво  популярна унгарска мелодия.

– Извинете, господине, – прекъснал го Калман, – бих искал да обърнете внимание на ….

– Разбирам, заявил чиновникът, поразен от запознанството си с краля на оперетата. – Вместо „Ирма Калман“ в документите трябва да пише „Имре Калман“. Аз няма да ви създавам пречки, заради тази грешка.. Такъв човек, който е написал такава прекрасна мелодия …

– Благодаря ви, – отговорил композиторът, усмихвайки се. – Но трябва да уточня, че всичките мелодии, които току що изпяхте са от …. Лехар!

Мейербер бил изключително чувствителен, както за порицанията, така и към похвалите.

Всеки лош отзив дълбоко го огорчавал и композиторът се старал със всички средства, да отстрани всеки възможен порицател на своите произведения.

В навечерие на всяка своя премиера той давал разкошен пир за критиците и фейлетонистите.
– Рекламата е нужно да се подгрява най-вече с добър коняк, – казвал Мейербер на тези събирания.

Композиторът и аранжорът Манфред Менн през 1960 г. построява кариерата си на сполучливо обработени чужди, малко известни песни.

Тази традиция той не изменил до 1970 г., но стилът си променил  кардинално.

През 1971 г., уморен от работа в жанра на три-минутни поп песни, той решава да реализира напълно своите амбиции, позовавайки се на плодородните жанрове като прогресив и хард рок.

За тази работа бил създаден нов проект –  MANFRED MANN’S EARTH BAND («Земният оркестър на Манфред Менн“, свирейки дълги, политически  и сложно аранжирани композиции.

Манфред Менн казал:

– За първи път от много години аз изляза на сцената с вдигната глава и без капка срам.

Момичето вундеркинд в много добре познато в родината си. То е започнало да свири на цигулка на три години, първата си соната за пияно е написало на шест. А първата си опера „Разтърсващи сънища“ на седем.

Алма дебютира като солист на премиерата на първия си концерт за цигулка и оркестър.

Журналистите често в сравнение момичето с Волфганг Амадеус Моцарт, който е написал първата си симфония на осем години.

Но Алма не е съгласна с това:

– Аз не съм малък Моцарт, а малката Алма. Ако бях като него, може би щеше да бъде малко скучно. Бих писала точно това, което Моцарт е писал до мен. Предпочитам да съм малката Алма.

Премиерата на операта ѝ ще се състои във Виена на 29 декември. Това е една нова версия на Пепеляшка. Тук Пепеляшка е композитор, а мащехата ѝ оперния режисьор. Принцът е поет, който намира любимата си не по пантофката, а по музиката, която тя е написала.

Алма казва:
– Вдъхновението идва изведнъж, когато си почивам или се разхождам, а понякога, дори, когато спя.

Тя няма търпение по-скоро да се състои премиерата на операта ѝ. Постоянно сънува как ще изглежда сцената.

Известно е, че на немският композитор Хендел, повече от четиридесет години, е живял в Лондон.

Въпреки това, първата му изява като музикант в този град не е имала успех.

Приятелите му не знаели как да го утешат.

А той спокойно им казал:

– Музиката звучи много по-добре в празна зала.