След няколко месеца на обнадеждаващи прогнози, топлото течение Ел Ниньо в Тихия океан се е появило тази година. То ще доведе, до рекорди в ръста на глобалното затопляне.
Ел Ниньо е един от най-силните климатични сигнали в света, имащ способност да изменя времето в планетарен мащаб. Обикновенно това течение се появява 2 или 3 пъти на 10 години.
Веднъж появило се Ел Ниньо обикновено продължава няколко месеца, което води до дългосрочни промени в климата.
Ел Ниньо предава голямо количество топлина от океана към атмосферата, а това на общия фон на затопляне на океанските води може да доведе до нова фаза в глобалното затопляне през следващите 5-10 години.
През 2015 г. Ел Ниньо може да предизвика голямо количество климатични ефекти по целия свят, но те няма да станат веднага, защото за сега течението е слабо.
В САЩ това явление е усилило и без това обилния снеговалеж в североизточната част на страната. Освен това, на юг прогнозират много влажна пролет и много горещо и сухо лято в цялата страна.

Това се случило през 1944 г., когато Махатма Ганди и съпругата му били на 72 години. Кастурба Ганди се разболяла от пневмония, която по-късно прераснала в инфаркт на инфаркт.
Един от синовете на семейство Ганди предложил майка му да се лекува с пеницилин, който през 1928 г. бил открит от английския лекар и бактериолог Александър Флеминг, а през 40-те години започва да се произвежда в големи количества.
Но Махатма Ганди не вярвал в западната медицина и отказал всякакъв вид лекарства за лекуване на съпругата му. Разрешил да се използват традиционните индийски методи, лечение с обтриване с кърпа потопена в свещената вода на Ганг.
Махатма Ганди, заявил, че съдбата на съпругата му е в ръцете на Бога, който изпитвал чрез заболяването на жена му неговата вяра…
Няколко дена след това и лечени с обтриване с вода от Ганг  Кастурба Ганди починала.
След половин месец самият Махатма Ганди заболял от малария и след 3 седмици на неуспешно лечение с обтриване с вода от Ганг се съгласил да вземе хинин. И болестта отстъпила.  Махатма Ганди оздравял.
Трябва да отбележим, че хининът е бил известен за лечебно средство срещу малария в течение на няколко века, ето защо Ганди се е съгласил да бъде лекуван с него. За него това бил лек от традиционната медицина.

Изобретателите отдавна се опитват да създадат подводен апарат за дишане, които се захранва с кислород, изтеглен от водата, по подобие на хрилете. Израелският изобретател Алон Боднер се е доближил най-много до целта.
Устройството, наречено LikeAFish работи, използвайки центрофуга, която понижава налягането на водата в херметична камера.
Тъй като водата съдържа много малко кислород, през устройството трябва да преминат около 190 литра в минута, за да може обикновен човек да диша спокойно. Въпреки това, единствената реална бариера за изпълнението са размерите и теглото, но устройството може да бъде взето за въоръжение в армията през следващите няколко години.
Подобна система ще даде възможност да се остане на дъното, без доставка на още кислород и намаляване на количеството на азота на въздействието, на който е изложен водолазът.
През 2012 г. компанията е проверила възможността на прототип да се монтира на военноморска подводница. Днес е възможно да са постигнати по-добри успехи.

Учените са сериозно загрижени за изчезването на бозайниците в Австралия. Причината за това са хората, по-скоро техните действия.
Проведено е изследване, което е установило, че в Австралия повече от 10 процента от сухоземните бозайници са изчезнали, когато тук се заселили европейци, които довели котки и лисици на континнета.
Австралия винаги е бил уникален континент поради своята географска изолация. Широката гама от животни, които живеят само там, много бързо са започнали да изчезване, а това озадачило учените. Обикновено, изчезването на определени видове се срещат на места, където хората произвеждат нещо в големи количества или се унищожават средата, в която живеят тези животни.
Но това не може да е случайност в Австралия, където повечето от населението е концентрирано покрай бреговете.

Желанието с цел печалба на нефт се явява основният мотив за намесата на чужди сили в гражданските войни. Към този извод са стигнали британски политолози, доказвайки „циничността“ на изследователите на международните отношения.
Учените са разгледали вътрешните конфликти в 69 страни в интервала 1945-1999 г. В целия свят гражданските войни са 90 процента от въоръжените конфликти. В 70 процента от случаите в конфликта се е намесвала и трета сила. Политолозите са се опитали да разберат какви фактори увеличават вероятността от такава намеса.
Те открили, че, от една страна, възможността за външна намеса е в пряка зависимост от количеството на нефт в страната. Второ, колкото повече нефт се изнася в една или друга държава, толкова тя с по-голяма готовност се намесва във вътрешния конфликт на страната, износителка на нефт.
Докато войските на LIH не стигнаха до богатия на петрол северен Ирак, за тази група почти не можеше да се чуе новина. Но веднага след като те заеха петролните полета, обсадата на Кобани излезе на предната линия в новините, а САЩ изпрати безпилотни самолети, за да атакуват LIH. Възможно е да има и други причини за тази намеса, но в повечето случаи се откроява много ясен модел. Търсенето на петрол се е отразило на много такива решения. Активната намеса в конфликта на Либия има само „икономическо“ обяснение.
Освен това, шансовете за инвазия на трета сила се увеличават, ако тя е голяма държава, бунтовниците са добре въоръжени, между двете страни има етническа близост, а конфликтът се развива на фона на студената война. Като пример учените привеждат участието на САЩ в гражданската война на Ангола 1975-1991 г., Гватемала, Индонезия и Филипините. Те споменават решението на Великобритания да се намеси в нигерийския  конфликт 1967-1970 г. и отказа ѝ да участва в гражданската война на територията на други нейни бивши колонии, където нямаше петролни резерви, като Сиера Леоне и Зимбабве.
От друга страна, дори да имат силна армия, страните с най-големи резерви на петрол, като арабските държави в Персийския залив, Мексико, Индонезия, на практика не се намесва във вътрешните конфликти на своите съседи.
Изследователите отбелязват, че намаляването на зависимостта от енергоносителите може да промени модела, описан по-горе.