Американски изобретатели са създали и са започнали да продават уникален жироскопичен велосипед, който ще бъде идеален подарък за едно дете, което мечтае да се научат да се вози на две колела.
Новият продукт наречен „Jyrobike“ е оборудван с, вграден в предното колело, жироскоп, който изправя постоянно превозното средство дори, когато детето не може само да пази равновесие. Както твърдят конструкторите на велосипеда, дете с него може да се научи да го кара само за един ден.
Новият велосипед може да работи в автоматичен режим в продължение на три до четири часа.
В зависимост от размера, моделът „Jyrobike“ струва от 246 до 299 долара. Вероятно цената няма да спре родителите да мечтаят, детето им да овладее карането на велосипед без разбити колене и лакти, придружено с много несполуки.

Навярно сте чували някое дете да казва:
– Скучно ми е.
Вие се опитвате да намерите някакво занимание за него, но това няма резултата.
Детската скука няма нищо общо с липсата на занимание. Тя възниква в резултат на липса на енергия поради отсъствието на обич. Дете, на което не му достига обич, често произнася фразата: „Скучно ми е“.
Когато детето е в такова състояние то казва: „Нямам достатъчна енергия, за да върша каквото и да е. Искам да ме прегърнеш, да ме подържиш на колените си, да поговориш с мен.“
Когато тази нужда на детето е удовлетворена, то вижда множество възможности за това, с какво да се занимава.
В съвременният забързан живот често срещаме трудности с поведението на децта си. Недостига на контакт с тях е причината за много проблеми. Ние трябва да се грижим за нашите деца и да ги обичаме, независимо от това какво правят, защото това им дава енергия да растат, да се учат и съзряват.

Бог няма недостатъци, за да иска от мен да ги запълня. Той е цялостен и изобилва от щастие.  Бог е планински извор, а не поилка.

Планинският извор има в изобилие. Постоянно прелива и снабдява другите.

Поилката трябва да се пълни от помпата с кофа. Така че, ако искате да получите нещо от поилката, трябва да работите здраво, за да я подържате пълна и да ви бъде полезна.

Но ако се надявате на извора, паднете на колене и пийте до насита. Като се освежите и добиете сила, идете при хората в долината и им кажете какво сте открили.

Така е и с Бога идваме при него да пием и да се изпълним сила, за да отидем след това и да го прославим.

Зави надолу и когато се приближи, тя видя тъмна сянка в градината. „Не“помисли си тя.

Но бе той. Беше застанал на колене с кофа вода и парцал в ръката. Когато се приближи видя, че мие розовия храст, а не плочките, както си беше помислила първоначално.

Беше се навел над него и лъскаше педантично листата, като някой побъркан градинар.

Тя очакваше всеки миг той да спре, но не го направи. Така че най-накрая тя отвори задната врата и влезе.

– Ваньо, – каза тя, – какво правиш?

Той спокойно вдигна поглед. Изобщо не се изненада, ч я вижда.

– Акари. Пролетта беше влажна. Пръсках ги два пъти, но за да се махнат яйцата, най-добре е да се измият на ръка, – обясни той и пусна парцала в кофата.

Никога не бе мислила, че Иван е хубав. Предполагаше, че официалното му държане го спасяваше от посредствеността му. Когато не беше вдървен и скован, в него имаше плавност и лекота, която напомняше на хищна котка.

– Това е кралицата на виолетките, – каза той и посочи розовия храст. – Прекрасен стар вид. За първи път е култивиран през 1860 г. А това е „мадам Исак Перие“. Цветовете ѝ миришат на малини.

По лицето му нямаше и следа от вълнение, нито някакъв опит да го прикрие.

Това се случило в една тропическа страна. Дъщеря се оплакала на майка си, че мъжа й изневерява. Майка й  казала:
– Това  е поправимо. Иди ми донеси три косъма от мустаците на тигър.
– Какво ти става, мамо, да не си полудяла! – уплашила се не на шега дъщерята.
– Опитай все пак. Жената трябва да може всичко.
Замислила се дъщерята. Заклала овца, взела едно голямо парче от нея и тръгнала към гората.
Седнала и зачакала. Появил се тигърът и разярен се втурнал към нея. Тя му хвърлила месото и побегнала.
На другия ден пак дошла и отново тигърът се хвърлил върху нея. Тя отново му подхвърлила месото, но не избягала, а го гледала как яде.
На третия ден виждайки месото, тигърът радостно замахал с опашка, изглежда, той чакал жената. И той ял направо от ръцете й донесеното месо.
На четвъртия ден тигърът радостно затичал към жената, изял месото и положил глава на коленете й. Успокоен блажено задремал. В този момент жената отскубнала три косъма от мустаците му и ги занесла на майка си.
– Е, – казала старата жена, – ти успя да укротиш този хищен звяр. Сега иди и укроти мъжа си.