В библиотеката леко попийнал читател подал книга на библиотекарката и ѝ казал:
– Кажете ми, имате ли и други книги от този автор?
Библиотекарката радостно възкликнала:
– Харесва ви как пише?!
Мъжът поклатил глава:
– Не, но в неговата книга намерих 100 лева.
Григор Овчаров бе бизнесмен. Той изкарваше доста пари чрез бизнеса си. Често обикаля улиците на родния си град, където го срещат бездомни, които просят пари за храна.
Овчаров винаги се движи с костюм и вратовръзка, за това често слуша молби за помощ.
Веднъж срещна една бездомна жена. Тя не поиска като другите пари от него, а му се усмихна и каза:
– Добро утро, господине. Нека денят ви да бъде хубав и Бог да ви благослови!
Григор съвсем не очакваше такова нещо. Той спря и двамата се заприказваха.
– Бихте ли обядвали с мен, – предложи ѝ Григор.
Жената се съгласи. И така те се сближиха и започнаха всеки вторник да обядват заедно, но тя нито веднъж не му поиска пари.
Григор забеляза нещо странно в Надежда, когато тя говореше всичко бе позитивно, въпреки че не притежаваше нищо.
Надежда не пиеше, не пушеше, не употребяваше наркотици или нещо подобно. Бе винаги весела и жизнерадостна независимо от положението си.
Веднъж тя сподели:
– Трудно е да си намери работа човек, когато не може да чете.
– Никой ли не ви е учил до сега? – попита изненадано Григор.
– До сега не е имало човек до мен, който да ме научи да чета, – каза тъжно Надежда.- Може да ми се смеете, но попаднат ли ми пари, аз ги изразходвам за библиотеката, а не за ядене. Търся книги, които да ме ограмотят.
Григор се стъписа. Той никога не е имал подобен проблем. Живееше в семейство, където получаваше достатъчно средства за всичко необходимо, докато порасна и сам започна да работи.
– Искаш ли да те науча да четеш?- попита Григор.
– Да, – очите на Надежда за искряха от щастие.
Така вторниците бяха не само за обяд, а и за четене.
Григор вземаше книга, която четяха заедно, а през останалите дни тя се занимаваше самостоятелно.
Нима не е прекрасно, че има хора, които са готови да напуснат своя комфорт, за да помагат на тези, които се нуждаят.
Майка разгръщаше книга пред детето си и му показваше картинките. Дамян беше още малък. Той стоеше в скута на майка си и бърбореше непрекъснато.
– Виж, миличък, птичка. Ти можеш ли да я нарисуваш? – попита майката.
– Каква птичка? – попита Дамян.
– Тази на картинката, – уточни майката.
Момчето внимателно погледна картинката и огледа мястото, което бе посочено от майка му. И изведнъж Дамян извика:
– Мамо, погледни, тук е Голгота.
Действително, на задния план на картината се виждаше мястото, на което Христос бе разпнат.
Възрастен и дете разглеждаха една и съща картина. Възрастния видя птичката, а малчугана Голгота.
Навярно децата имат способност зад външната страна на живота да виждат истинската същност на нещата. Може би за това Господ ни призовава да бъдем като децата…
„Къща, в която няма никаква книга е като тяло лишено от душа“ е казал веднъж Цицерон.
Тези думи се отнасят не само за духовното богатство. Италиански икономисти установили, че между четенето на книги в детството и благополучието в зряла възраст има тясна връзка.
Английски невролог твърди, че нищо не развива така детския мозък, както книгата, защото литературата се явява катализатор на мисловните процеси.
Във всеки сюжет има начало с противоречие или конфликт, развитие, кулминация и развръзка. Тази структура кара мозъка, максимално да се задейства, да изгради някаква последователност. Човек се замисля върху връзките между събитията и анализира ефекта от действията на героите.
За това от количеството прочетени книги в детството, зависи способността на човек към логичното мислене и концентрацията взряла възраст.
Най-добрия подарък, които можем да направим на едно дете е, да му внушим любов към книгата и желание за четене.
Всяка бруталност отстъпва пред майчината любов.
Във влака седеше момче с много важен и сериозен вид. Той бе облечен във военна униформа. Явно учеше във военно училище. А там има строга дисциплина, чужд град, без мама и баба.
Навярно сте чували мотото: „Душата на Бога, сърцето на дамата, живота на главата на държавата, а честа на никого“.
Момчето се прибираше през почивните дни. Докато пътуваше, чете книга, купи си чай.
Позвъни на свой приятел, вероятно негов съученик:
– Да знаеш какво стана в час по математика?!
– И аз я оплесках вчера. Двамата не сме се славили с добри резултати по математика….
След това момчето позвъни на майка си. То говореше много тихо. А накрая я попита:
– Мамо, какво си приготвила за вечеря?
Момчета изслуша отговора, обърна се към прозореца и с обида в гласа каза:
– Мамо, но нали те помолих … Казах ти да приготвиш месо ….
Мъж се прибира в къщи, наистина.