Името на д-р Уотсън в произведенията на Артър Конан Дойл се споменава четири пъти.
В „Етюд в червено“ и още две истории той се появява като Джон Х. Уотсън, но в „Човекът с обърнатата устна“ жената го нарича Джеймс.
Смята се, че това е грешка на Дойл, но изследователите на творчеството му имат и друга хипотеза.
Според тях Джеймс е вариация на средното име на доктор Хамиш.
Британската колонизация на острова и заселването му започват след 1786 г., когато Екатерина II ограничила продажбата на коноп от Русия за Британската империя.
Трябва да се отбележи, че преди края на XVIII век Англия е използвала руски суровини за производството на въжета и платна за кораби.
Ленът изобилствал на необитаемият тогава остров Норфолк. Именно ленът станал причина за да бъде колонизиран този остров в Тихия океан.
На островът живеели няколко семейства, емигранти от Русия.
Дълго време този остров се използвал за затвор на престъпници. Осъдените били докарвани от Великобритания и Австралия. Норфолк се е прославил като най-жестоката наказателна колония в историята на Британия.
На острова в края на 1970 г. е живяла писателката Колийн Маккълоу, написала „Птиците умират сами“. Колийн е починала на острова на 29 януари 2015 г.
Капитан Джеймс Кук е дал име на острова в чест на херцогиня на Норфолк Норфолк, съпругата на Едуард Хауърд.
Валери се прибра в къщи и подаде на жена си един пакет.
– Това е за теб.
Елена го отвори. В него имаше книга за големите катедрали в Европа. Тя бе готова да я захвърли, но я привлече посвещението написано в началото на книгата:
„С възхищение за прекрасното, което изграждаш и никой не вижда“.
Тя не можем да назовем всички мъже, които са построили тези катедрали. Беше виждала, че там стои само подписът на архитекта, но и той бе непознат за повечето хора.
Елена си спомни една история, в която строител се старал дълго време да постави една каменна птичка, която отгоре била покрита с покрив и не се забелязвала много. Когато попитали строителят: „Защо си губиш времето за нещо, което никой няма да види?“ Той отговорил: „Защото Бог вижда“.
Елена затвори книгата и сякаш чу Бог да ѝ казва:
„Аз те виждам. За мен не си невидима. Всяка твоя жертва за Мен е значима. Виждам всеки той изпечен сладкиш, всяко твое усилие и се радвам. Виждам и твоите сълзи на разочарование, когато нещо не върви, както трябва. Не забравяй, че ти строиш великолепна катедрала. Тя няма да бъде завършена до края на живота ти на земята и ти никога няма да живееш в нея, но ако я построиш добре, Аз ще живея в нея“.
Елена се замисли:
„Имаше време, когато ме обиждаха, не ме забелязваха, но сега разбирам, че да бъда невидима не е заболяване, което може да разруши живота ми, а изцеление от егоизма ми. Това е хапче против гордостта ми“.
Напълно нормално е близките ни да не забелязват труда ни. Но ние не работим за тях, а се трудим за Него. Така ние му принасяме жертва на хвала. Дори и да правим всичко добре, околните могат никога да не видят и оценят това, но не и Той, нашия Небесен Баща.
Нека нашият труд да остане като паметник, който величае Бога.
Този списък е съставен през първи век преди новата ера. От тогава до наши дни са се опитвали стотици пъти да го редактират, но въпреки всички усилия той си е останал непроменим.
Какво съдържа този списък?
Какво затруднихте ли се? За да се досетите, трябва да имате знания за историята на древните народи.
Трудно е нали? И аз не се досетих 🙂
Отговор: Това е списъкът на седемте чудеса на света: Хеопсовата пирамида, висящите градини на Семирамида, статуята на Зевс в Олимп, храма на Артемида в Ефес, мавзолея на Хиликарнас, Родоския колос, Александрийския фар.
През 1956 г. Томас Фицпатрик се напил в бар в Ню Йорк и се обзаложил, че ще успее да стигне до тук от Ню Джърси за 15 минути.
Той заминал за Ню Джърси, откраднал малък самолет от школата за летене и без светлини и радио се приземил точно пред бара.
Фицпатрик бил лишен от лиценза си на пилот и бил глобен 100 долара, тъй като собственикът на самолета не повдигнал обвинение.
Това не попречило на Томас да повтори това след две години, когато в друго заведение барманът отказал да повярва в истинността на историята му.
За да я докаже Фицпатрик отвлякъл друг самолет от същата школа и отново успешно го приземил в Ню Йорк, но този път съдът го наказал със шест месеца затвор.