По време на играта работят и двете полукълба на мозъка, така се развиват интелектуалните способности у човека. При игра на шах човешкият мозък едновременно обработва цветова, цифрова и визуална информация.
Добрите шахматисти умеят да предвиждат ходовете на противника си и прогнозират изхода на играта. Играчът се учи бързо да взема решения, а също да отчита и последствията. Това е много полезен навик.
Шахът е отлично упражнение за мозъка, което трябва да се прави ежедневно. Още от първият ден всеки играч се учи да разсъждава логически и да мисли по-добре. Изработва в себе си увереност и прави изводи.
Шахът формира характера, помага на човек да преодолее срамежливостта и го учи на почтенност. Съществува мнение, че шахматистите умеят да пресмятат няколко хода напред, за това много рядко  грешат в живота.
Учените са доказали, че най-добрите ръководители на държави, учени и специалисти израстват от хората, които редовно играят шах.

Изследователи от Университета в Гьотеборг, Швеция, детайлно са изучавали останки от древни растения. Забелязали, че растенията оцеляват по-добре от животни при бедствия.
Резултатите са показали, че глобалните катаклизми са помогнали за изчезването на различни растителни групи, но за сравнително кратък период от време, те възтановили присъствието си на Земята.
Специалистите са достигнали до извода, че растенията отлично се запазват.
Професор Даниел Силвестро смята, че изчезването на „зелените“ се разглежда като един вид възможност за промяна, което води до възобновяване на биоразнообразието.

Специалисти, изучавайки маниерите при общуване на различни по характер хора, стигнали до следния извод. Властните хора не умеят да изслушват събеседника си. И разговорът с тях се свежда до обсъждане на техните постижения и успехи.
По време на експериментите помолили участниците да разкажат за случки от живота си, в които е трябвало да вземат важни решения и са приемали контрол над ситуацията или са се подчинявали на друго лице. По такъв начин участниците били разделени на лидери и на такива, който са склонни да се подчиняват.
След това хората били разделени по двойки. Всеки човек разказвал на събеседника си за най-важните постижения и успехи в живота си. Най-накрая всеки трябвало да каже, чия история му е харесала повече, неговата или на събеседника му.
Резултатите от експеримента показали, че властните хора винаги считат своя разказ за по-интересен. Учените свързват тази особеност с това, че лидерът ако признае, че историята на партньора му е по-вълнуваща, означава да признае превъзходството на събеседника над себе си.
В следващия етап от работата си, учените искат да разберат дали хора с лидерски качества, могат да се вдъхновяват за нови разработки.

Желанието с цел печалба на нефт се явява основният мотив за намесата на чужди сили в гражданските войни. Към този извод са стигнали британски политолози, доказвайки „циничността“ на изследователите на международните отношения.
Учените са разгледали вътрешните конфликти в 69 страни в интервала 1945-1999 г. В целия свят гражданските войни са 90 процента от въоръжените конфликти. В 70 процента от случаите в конфликта се е намесвала и трета сила. Политолозите са се опитали да разберат какви фактори увеличават вероятността от такава намеса.
Те открили, че, от една страна, възможността за външна намеса е в пряка зависимост от количеството на нефт в страната. Второ, колкото повече нефт се изнася в една или друга държава, толкова тя с по-голяма готовност се намесва във вътрешния конфликт на страната, износителка на нефт.
Докато войските на LIH не стигнаха до богатия на петрол северен Ирак, за тази група почти не можеше да се чуе новина. Но веднага след като те заеха петролните полета, обсадата на Кобани излезе на предната линия в новините, а САЩ изпрати безпилотни самолети, за да атакуват LIH. Възможно е да има и други причини за тази намеса, но в повечето случаи се откроява много ясен модел. Търсенето на петрол се е отразило на много такива решения. Активната намеса в конфликта на Либия има само „икономическо“ обяснение.
Освен това, шансовете за инвазия на трета сила се увеличават, ако тя е голяма държава, бунтовниците са добре въоръжени, между двете страни има етническа близост, а конфликтът се развива на фона на студената война. Като пример учените привеждат участието на САЩ в гражданската война на Ангола 1975-1991 г., Гватемала, Индонезия и Филипините. Те споменават решението на Великобритания да се намеси в нигерийския  конфликт 1967-1970 г. и отказа ѝ да участва в гражданската война на територията на други нейни бивши колонии, където нямаше петролни резерви, като Сиера Леоне и Зимбабве.
От друга страна, дори да имат силна армия, страните с най-големи резерви на петрол, като арабските държави в Персийския залив, Мексико, Индонезия, на практика не се намесва във вътрешните конфликти на своите съседи.
Изследователите отбелязват, че намаляването на зависимостта от енергоносителите може да промени модела, описан по-горе.

Изследователи от Сан Диего са изработили ултратънък материал, който прилепва към кожата и може да открие нивата на глюкоза при хора.
Диабетът засяга милиони хора по целия свят. За контрол над болестта, се наблюдават редовно нивата на кръвната захар, която в момента е невъзможно без инжекция. Учените са създали гъвкав сензор, който не предизвиква дразнение и може да открива глюкозата в течността под кожата.
Предварителното тестване на седем здрави доброволци показало, че сензорът е в състояние точно да определи нивото на глюкоза в кръвта.
Изследователите са дошли до извода, че устройството е подходящо за лечението на диабет и други заболявания, например, при бъбреците.