Тази сутрин Маги се чувстваше щастлива. Договорите за новото партньорство бяха подготвени и тя бе избрана за директор.

Опитаха се да я отстранят, но трябваше да бъдат по-щедри. Това партньорство нямаше да се осъществи без нейна помощ.

Но тя използва обичайната си практика. Скръцна със зъби и каза:

– Напускам!

Владо благородно ѝ предложи:

– Добре де, поеми работата на изпълнителен директор във фирмата.

Това ѝ хареса, щеше да се разправя с жени и много по- малко мъже, но пък жените я дразнеха с безмозъчните си амбиции и нежеланието да се изправят срещу проблемите.

Тя се чувстваше свободна между мъжете. Колкото по-амбициозни бяха, толкова по-добре, защото можеше да бъде пряма спрямо тях..

Знаеше, че се е справила отлично. Харесваше ѝ, че изкарва много повече пари от жените, които познаваше. Имаше собствен апартамент и хубави дрехи.

Майка ѝ се тревожеше, че няма в живота ѝ мъж, но на Маги, не ѝ пукаше. Интересуваше се единствено от работата си. Имаше няколко гаджета, но никой не си струваше чак толкова, за да му отделя от времето си.

Предполагаше, че някой ден той ще се появи и ще я омагьоса, но трябва да е забележителен и да разбира, че тя е изключителна.

Сив едър котарак, с гъста рунтава козина се протягаше на тревата под последните слънчеви лъчи на закъснялото лято. Баба Стойна погледна Марчето и рече:

– Виждаш ли го този хубосник, нашата котка го спаси.

Момичето седнало до нея я погледна учудено:

– Как го спаси?

– Една сутрин излизам и гледам пред вратата малко котенце, – започна да си припомня баба Стойна станалото не много отдавна, – още слепичко, току що родено. Тук има една комшйска котка, тя като се окоти, разнася малките си пред вратите на хората. Дожаля ми за животинката, ама какво да го правя? Тогава снахата Димитрина каза:

– Мамо, що го не сложиш при нашата котка, нали скоро и тя се окоти.

Рангел скръцна със зъби и само измърмори:

– Няма да го приеме.

– Е, нека опита все пак, – каза Радка, на Ставри жена му.

Баба Стойна махна с ръка.

– Та взех го и го сложих при малките до нашата Писана. Стоях отстрани и гледах какво ще стане. Писана дойде до малкото, започна да го лиже и след като го „изми“, му даде да суче. Ето на, какъв красавец стана. Ама вместо да гони мишките, гони комшийските котки по дворовете, – засмя се старата жена.

– Животинка, ама и тя знае какво е милост, – добави дядо Петър, влизайки в двора. – Разбрала нашата Писана, че малкото няма закрила и кой да се грижи за него, и го приюти, а ние хората понякога сме такива зверове, че нямаме милост към никого.

Тази риба  се нарича още и лентова риба. Тя е разпространена в топлите води на световния океан на дълбочина 1 километър. Това е най-дългата риба от всички известни. Своето име е получила заради плавника около главата си, който напомня на корона. Често се среща между херингите, от там идва името ѝ – кралска херинга.
Външният вид на тази риба е малко необичаен. Тя по- скоро прилича на морска змия. Но ако я поразгледаш по-добре, ще съобразиш, че пред себе си виждаш риба. Дължината на тялото ѝ достига 10 метра, тънко е около 5-10 см и тежи повече от 250 кг. За нейното съществуване учените са узнали през 1771 година.
Кралската херинга рядко се среща в природата. Тя е малко изучена. Известно е, че този вид риба се издига от дълбочините на океана в краен случай, ако е ранена или очаква да умре. Тя няма зъби. Храни се с по-малки животинки, като планктон и скариди.
Най-дългата кралска херинга, която е попаднала в Книгата на рекордите на Гинес е дълга 11 метра. Това е рекорд за дължина сред всичките риби на планетата.

Отново избори. Една огромна тълпа като настръхнал мравуняк напираше да влезе в киносалона.Какво очакваха тези хора? Може би някой да им разреши проблемите, кой знае?!

Един от „силните на деня“ започна разпалено. Хората го слушаха внимателно и от време се чуваше някоя одобрителна реплика.

– Повярвайте ми, не мога да ви лъжа ………

Ораторът размахваше ръце и се опитваше да покори хората. За него нямаше значение колко ще излъже и колко неосъществими неща ще обещае. Сега му се е удало случай, защо и той да не опита какво е това власт?

Малка групичка отзад го гледаше, а хората в нея тихо си шушукаха и леко се подсмиваха. Сред тях седеше едър човек, с прошарени коси, а в погледа му се четеше ярост и негодувание.

– Този ли, – изсъска през зъби мъжът. – Колко нещо е „присвоил“, а за жените да не говорим, няма женена, няма мома, щом е хубава, негова е. Дом има като дворец, две вили и четири коли.

– Да не мислиш, че не знаем, отдавна сме му влезли в дирите.

Един старец до тях поклати глава и каза:

– Има недостойни хора, чиято намеса харесаме или не, определят хода на събитията.

– А не можем ли с нещо да допринесем за намаляването им? – пракъсна го голобрадо момче, с едва наболи мустаци.

– Вероятно може да се постигне нещо, като не им даваме възможност да действат, – продължи старецът.

Опрял се на вратата, млад мъж с очила, дънки, синя фанела с „чуждестранен“ надпис, присви очи и каза:

– Външният вид нито прави някого да бъде подходящ, нито неподходящ. На нас ни липсва проницателност. Единствено мъдроста на Бога е достатъчно адекватна в управлението на Неговото царство. Не трябва да се впечатляваме от външния вид и гръмките думи, а точно това правим при поредните избори. Обикновено търсим хора, които са инициативни, които могат да разтърсват и разчувстват, настъпателни, общителни, амбициозни, които имат добър подход към хората и могат да се представят добре. А някога питали ли сме ги, какво правят през свободното си време, как се отнасят в семейството си към баща, майка, съруга. Децата уважават ли ги? Могат ли да плачат, да се  грижат за инвалиди, болни и стари хора?…..

Старецът се засмя тихичко и прибави:

– Понякога Господ трябва да ни избавя от нашите „избраници“. Защото на време не сме гледали и не сме се застъпвали, за когото трябва.

Дребна жена с прошарени коси изгледа групичката и каза:

– Такава апатия е обхванала хората, че какъвто и ярем да им наложат, все ще го тегля.  Нявярно нещо силно трябва да ги разтърси, за да разберат на къде да гледат и какво да направят.

Групичката се умълча, а ораторът продължаваше да омайва аудиторията…..

Животните и птиците имат опашки, но те им служат за различни цели.
При птиците това е многофункционално приспособление. По време на полет опашката е като кормило. По време на ухажване, тя се разпуска за красота. А при кълвачите служи за допълнителна опора към дървото.
Катеричката много обича да скача от дърво на дърво. Без помощта на опашката си, тя трудно би правела това. По време на полет пухкавата опашка помага на катеричката да пази равновесие.
На животните с гъста и пухкава козина опашката помага да се стоплят. Те я увиват около себе си и не замръзват в студа.
Лисицата с опашката си помага бързо да сменя посоката при бягане. Някои, като гущера могат да си откъсват опашката при опасност.
Ако хищник хване северноамериканската катерица за опашката, в зъбите му остава само „скалпела“ на опашката, а катерицата с голата опашка избягва.