Павел застана на едно място и се замисли за писмото, което беше получил скоро.  После събра смелост и тръгна. Пресече реката. Премина през кварталите и парковете, докато достигна покрайнините на града.

Там заспа на една поляна, свит на кълбо под звездното небе. На разсъмване се събуди и загледа в изгрева на слънцето. След това продължи да върви.

Един мъж с камион, който караше хляб, го взе на автостоп. Друг му предложи половин питка с малко салам. Една жена се смили над него и му купи билет за влака.

Павел осъзнаваше, че с нищо не бе заслужил такава милост. Откакто бе избягал надалече от селото си, ограбваше хората, като ги наръгваше предварително с нож. Той беше забравил за добротата, която все още се срещаше между хората.

Павел вървеше. Той отново бе започнал да се моли. Това не бяха заучени молитви, а искрена изповед за лошите неща, които беше вършил и разговор с Бога.

Хълмовете към родното му село бяха станали още по-зелени. Приближаваше вече. Опипа небръснатото си лице. Опита се да поизглади с длан мръсните си дрехи и въздъхна. Нямаше как, щеше да се яви пред баща си точно такъв, какъвто си беше.

Безпокойството му се усили, когато наближи родната стряха. Повтаряше си на ум, какво точно ще каже на баща си.

Желанието му да се завърне у дома се засили. Искаше му се да се хване здраво за работа в обора и градината неща, които преди му изглеждаха неприятни.

Павел ускори крачка. Той видя дима от комина и светещите прозорци на старата им къща. Спря пред вратата и плахо почука. На прага го посрещна побелял старец. Зрението му бе отслабнало, но той позна сина си.

Павел се опита да каже думите, които толкова бе репетирал по пътя насам, но нищо не излезе. Баща му протегна ръце и го прегърна.

– Павле, най- после се върна у дома, – каза старецът със сълзи в очите.

Баща и син влязоха навътре и седнаха край масата.

– Имам толкова много да ти разказвам, – каза Павел. – Съжалявам за …..

– Има време ще ми разкажеш, – прекъсна го баща му. – Сега си хапни, дълъг път си изминал …..

При наблюдение на движещ се автомобил на видео ни се струва, че колелата му се движат назад.

Това е проява на стробоскопичния ефект, които се обуславя от инерцията на зрението.

Може да се избере скорост на движение до 1/24 от секундата, това е стандартната продължителност на един кадър от филм. Тогава колелото ще направи няколко оборота, но за малко няма да достигне своето предишно положение.

Тъй като човек се ориентира по спиците на колелата, при него възниква усещане, че те бавно се въртят в обратна посока.

Това явление може да се наблюдава и в реалния живот. Например, през нощта на улицата, която се осветява от лампи с нискочестотна пулсация.

При проверка на зрението на вашия първокласник не позволявайте на лекаря да използва таблици с обърнати букви.

На тази възраст децата още не правят разлика между „дясно“ и „ляво“.

При проверка на зрението с такива таблици на лекаря може да му се стори, че зрението на вашето дете е слабо, въпреки че причината за това се състои в особеностите на възприятието.

Главата ни е нужна, за да мисли, краката – да ходим, но за какво ни са веждите?

Основната функция на веждите е да защити очите. Това специфично окосмено покритие помага на човека да оцелее в екстремални условия.

Когато нашите далечни предшественици са влизали в схватка с дивите зверове, по време на двубоя по лицата им се е стичала пот. В нея, както е известно, се съдържат вредни за очите сернокисели съединения, които ни карат непрекъснато да мигаме, лишавайки ни за секунди от зрение.

Този момент е напълно достатъчен, за да може звярът да нанесе на човека смъртоносна рана. Но в този двубой са побеждавали нашите предци, защото потта не е попадала в очите, а по веждите се е стичала по слепоочията и по носа.

Веждите ни спасяват не само от потта, но и по време на ремонт, когато мазилката пада не върху очите ни, а отново върху тях.

Освен това веждите ни помагат да изразим различни емоции, като тъга, гняв, изненада. … Те позволяват на събеседника ви да разбере, как вие се отнасяте към дадена идея или събитие.

Шведски учени са сравнили загубили зрението си риби от дълбоките пещери в Мексико и техните зрящи роднини плуващи близо до повърхността на водата. Те установили, че слепотата икономисва на животното от 5 до 15 процента от общото потребление на енергия.

Отказът от енергия компенсира липсата на ресурси при екстремални условия.

Изследователите са работили с индивиди от популацията на мексиканската сляпа тетра, която се ориентира в тъмнината с помощта на страничните линии. Те са много чувствителни към вибрациите на водата.

Зоолозите обърнали голямо внимание към този участък от мозъка, който отговаря за зрението на тетрата и изчислява консумацията на кислород. Оказало се, че загубата на зрение спестява на рибите от 5 до 15 процента от енергийните разходи, в зависимост от възрастта.

Това откритие е накарало учените да смятат, че зрението е силен ергономичен начин на възприемане. За това много животни забавят развитието и потискат функции като мирис и слух, за да позволят на очите и голям участък от мозъка, да обработват визуалната информация.

При раждането си в пещера тетрата има очи, но с възрастта те се запълват с кожа, докато напълно изчезнат. През 2014 г., изследователите са открили също, че за да спести енергия рибата се е отказала не само от зрение, но също така и от ежедневните ритми или така наречения „биологичния часовник“.