Представете си, че се събуждате сутринта и няма ток. И най-лошото е, че няма начин да се появи отново.

Всичките мрежи са взривени и изгорели, а за тяхното възстановяване са нужни много дни, месеци, а може и години.

Такъв сценарий изглежда невероятен, но е напълно възможен.

Слънчевата буря е изригване на повърхността на Слънцето. Обикновено това не оказва никакво влияние върху Земята.

Но понякога освободената магнитна енергия е достатъчно мощна, за да преодолее всички разстояния от магнитното поле на Слънцето до нашето.

В процеса на изхвърляне на короналната маса се появяват странични събития, най-често електрически колебания и прекъсвания.

През 1859г. мощна слънчева буря в Карингтън попаднала в жиците и ударила телефоните оператори, даже запалила телеграфската хартия.

Вредата била незначителна, но физикът Патриша Райф смята, че такава буря днес би предизвикала много по-сериозни последствия, защото инфраструктурата в съвременността е доста обвързана с електрическия ток.

Така цели континенти могат да потънат в тъмнина.

Един богата човек дълго време боледувал, но след известно време му станало по-леко и оздравял.

След боледуването си влязъл в градината. Бил хубав пролетен ден.

Той почувствувал прилив на радост и се разплакал. Вдигнал очи към небето и възкликнал:

– О, Боже, как мога да Ти се благодаря за здравето, което си ми дал? С готовност бих пожертвал цялото си имущество!

По това време минал край него един старец. Той чул думите на богатия човек, отишъл при него и му казал:

– Ела с мен.

Богаташът го последвал.

Двамата скоро дошли до една бедна, полусрутена къща. Собственикът ѝ лежал болен, жена му плачела, а децата били в дрипи и просели хляб.

– Помогни на тези бедни хора, – казал старецът, – те са по-малките ни братя в Христос.

Богатият човек щедро помогнал на нещастните хора.

Старецът се усмихнал и казал:

– Така прави всеки път. Първо обръщай с благодарност поглед към небето, а после към земята, за да видиш на кого трябва да помогнеш.

Срещайки с нуждаещи се, милосърдието действа веднага, без отлагане.

Според думите на Христос, всяко добро дело е вид благотворителност: да напоиш жадния с чаша вода, да нахраниш гладния, да облечеш голия, да утешиш скърбящия, да покажеш на непознат пътя, да съчувстваш на угнетения, всичко това е милосърдие.

Това трябва да прави всеки християнин. Ние можем да си помагаме един на друг с любов и действие.

Всяко добро дело в името на Бога и любов към Него и ближния, е дело на милост.

Обдуля произхожда от древно индианско племе, което в продължение на много векове съхранява своята култура и традиции. Това племе е известно със своето благоговейно отношение към природата и животните.

От ранно детство бащата е учил момичето да се качва по върховете, да добива реколта в пустинна земя и да се грижи за дома си.

Но Обдуля мечтае да види света. И заради тази се мечта преодолява 49 км, за да иде на училище и да бъде на крачка по-близо до целта си.

За нея такива планински преходи са ежедневна рутина.

Тя не се страхува и не се уморява, а в очите ѝ гори ентусиазъм.

– На мен ми харесва да ходя на училище, – казва Обдуля. – Бих искала да отида в Ню Йорк, в Италия и да посетя Мексико Сити. Искам да стана учителка, за да се сбъднат мечтите ми.

Освен с тел в Г образна форма, който е съмнителен метод, въпреки че се намира вода и чрез него, има и други начини да се открие вода под земята.

Към признаците за намиране вода под земята е и обилната роса в определени места. По този признак можеш да се ориентираш, но желателно е да се провери как стоят нещата със съвременните методи за вода под пластовете земя.

Ефективен метод за търсене на подземни води е аероразузнаването на местността.

При горещина и суша островите от обилна растителност сигнализират за подземни води на това място.

При работа по изкопаване на кладенец е целесъобразно това да стане месец след топенето на снеговете и обилните пролетни дъждове. През този период водоносният слой е разположен ниско. Така се намалява риска да се приеме наличието на вода от по-горни слоеве почва.

Когато тухлите бяха разтоварени, дърводелците и строителите седнаха на масата. И започнаха обичайните разговори в такъв момент:

– От къде си?

– Колко изкарваш?

Разговорът изведнъж премина към гъбите. За селския човек тази тема е неизчерпаема. Като хванеш от майсторски приготвени гъби и стигнеш до темата, как да ги запазиш, когато падне снега.

По едно време  започна да разказва най-старият от дърводелците. Той беше около 70 годишен. На тези години мъжете оставят брадвата, но този  не беше я зарязал. Всички го слушаха внимателно, явно имаше авторитет в групата.

– За всяка гъба е нужен подход, – започна старецът.  – Например, когато отивам за медни агари не взимам чанта. В противен случай няма нищо да набера. Виж, празния чувал влиза в работа.  В гората се натъкнах на пънове. Те стърчаха на метър от земята, явно някой е сякъл тук. На дънерите като гроздове бяха накацали медни агари. Обрах само едно от отсечените дървета и напълних чувала. Имаше много, но нали трябваше да ги отнеса до селото.

Излязох от гората, а до селото оставаха още три километра. Вървях и усещах, че този товар не е по силите ми. А да хвърли толкова гъби просто е жалко. За беда заваля и дъжд. Чувалът натежа още повече.

Изведнъж чух зад себе си шум на кола. Обърнах се – червен „Москвич“.

– Е, – казах си, – слава на Бога.

Сложих чувала на рамо и помахах с ръка. Шофьорът спря и отвори прозорчето.

Той  беше як младеж с кожено яке.

Казвам му:

– Мили човече, закарай ме до селото, уморих се.

Той погледна чувал, после мен, а после недоволно кресна:

– Ти какво, дядо? Целият си мокър, ако седнеш вътре всичко ще намокриш.

Затвори прозорчето и потегли. Какво да се прави, нарамих чувала и отново закрачих под дъжда. Е, има и такива хора по света.

С малки почивки се добрах до селото. Наближавам и гледам червеният „Москвич“ спрял напряко  на пътя пред дома ми.

Приближих и попитах младежа:

– Какво се е случило?

– Как да ви кажа, ….. бензина свърши – и наведе засрамено глава. – Да знаете някой тук наблизо, който може да ми услужи с три литра бензин, за да мога да стигна до бензиностанцията.

– Аз имам бензин, – казвам му. – Сега ще донеса тубата.

Оставих чувала с гъбите и тръгнах към гаража. Когато се върнах младежът крачеше притеснено под дъжда.

– На вземи и наливай! – и му подадох тубата.

– Много ви благодаря. Аз… там на пътя …

– Няма значение, наливай.

Наля бензина, благодари ми смутено и потегли.

Всички се бяха смълчали . Всеки от тях поне веднъж е преминавал край човек в беда и не му е протегнал ръка за помощ. Грешките са си грешки, важно е човек да не таи злоба и огорчение. В такива случаи трябва да намери сили и да помогне на този, който го е пренебрегнал и отхвърлил.