Здравето и живота не се купуват с пари. Стоян Малинов печелеше много, но не това бе най- важното в живота му.
– За да те запомнят хората, трябва им се отдадеш безвъзвратно, – каза той на бай Горан.
Двамата бяха станали приятели при един спешен случай, когато спасяваха пострадали хора.
– Не се ли изразходваш прекалено много? – попита бай Горан.
– Но умираш щастлив, – каза възторжено Стоян .
– Доста си известен дори и в Интернет. Не се ли затваряш много в Мрежата?
– Интернетът не е затвор, а прозорец към света. Имаш възможност да общуваш с много хора на различни теми. Чрез него можеш да се самообразоваш, дори да получиш квалификация от няколко университета.
– Да, – съгласи се Горан, – разширяваш мирогледа си. Но информацията е стока, а в Интернет я получаваш напълно безплатно, а има търговци в мрежата, които продават доста умело.
– В Нета се продава и купува всичко. Ако прочетеш какво е написано за теб там, ще се видиш съвсем различен, а това „огледало“ често лъже.
– И ти е хубаво да пребиваваш във виртуалния свят?
– Понякога Интернетът е отвратително реален. Създаден от Пентагона за нуждите на ЦРУ, днес мрежата се е превърнала в колосален изповедник. В него можеш да намериш всичко, дори това, което не ти трябва. Свобода и насилие, любов и измама, производство и пазар, политика и реклама, порнография и изкуство.
– А ти какво всъщност търсиш в Интернет?
– Забавлявам се. Често ме занимава не експлоатацията на човек от човека, а наглостта на човешката личност. Лишаваме се от чувства и свободата да мислим. Харесва ни да сме роботи. Превръщаме удоволствията си в спорт и бизнес. Не може от всичко да се печели, понякога човек губи. Представи си любов без мъка.
– Не е ли Мрежата, Стояне, един „отвъден“ свят? В който няма съприкосновение, истинско разбиране. В него можеш ли да усетиш мощна мишца, която те подкрепя? Като, че ли всичко е толкова далече там, на хиляди километри от теб.
Стоян се засмя, той не можеше да разбере бай Горан, защото ги деляха две поколения, но и Горан трудно го разбираше.