На преминалата в Парагвай бизнес конференция милиардерът Карлос Слим, най-богатият човек в света, е призовал работодателите по целия свят да преминат на тридневна работна седмица. Според него при тези нови условия трябва да се повиши възрастта за пенсиониране на 70-75 години.
Според господин Слим системата за заетостта на населението се нуждае от сериозна ревизия.
„Нужно е хората да работят до 70 или 75 години, но само три дни в седмицта, по 11 часа на ден. С три работни дни ние ще имаме повече време за почивка, а това ще повиши качеството на живота. Четирите дни за почивка ще имат сериозно влияние върху развлекателната индустрия и други дейности, с които човек иска да се занимава, – каза господин Слим“.
Според него това ще подобри производителностт на труда и здравето на хората.
В компнията Telmex принадлежаща на господин Слим, вече действа система за договори, която позволява на сътрудниците, които са започнали да работят в компанията още в младежките си години, да се пенсионират на 50 години или да продължат да работят четири дни в седмицата при същата заплта.
Карлос Слим не е единственият голям бизнесмен, който повдигна въпросите за заетостта и възрастта за пенсиониране.  В началото на юли, шефът на Google, Лари Пейдж призова за намаляване на работната седмица. Според г-н Pейдж, трябва да се направи преглед на съществуващата система в полза на четиридневна работна седмица и допълнителни празници. По негово мнение, намаляването на работното време, ще помогне за премахване на безработицата, тъй като ще се наемат двама души на едно работното място. До днес най-късата работна седмица е във Франция – 35 часа. Миналата седмица пълното съгласие с идеите на г-н Пейдж изрази и британският предприемач Ричард Брансън.

Заводът за производство на автомобили в Дрезден е започнал работата си през 2001 г. За изграждането му са отишли 180 милиона долара. Днес там работят около 800 човека и 3000 косвено получават заплата, защото заводът се посещава от много туристи.
Може би си мислите: „Какво интересно може да се види там: шум, прах, мръсотия и нищо вълнуващо. Но не и в този завод …
Това е първият завод в света с прозрачни стени, през които може да се види целият процес за сглобяване на кола.
Най-новите технологии, използвани в строителството са спомогнали за създаване на високо технологична и изключително красива сграда.
Предприятието се намира в центъра на града и може да бъде посетено от случаен минувач, турист или жител на друг град.
Частите за автомобилите се доставят чрез специални трамваи. Производствените помещения блестят от чистота и служителите на това място са много любезни и учтиви.
Посещение на завода може да се направи в кой да е ден от седмицата. Цената на билета е от 2 до 4 евро.

В края на интервюто мениджърът попитал младия програмист:
– Каква начална заплата бихте искали да получавате?
Програмистът казал:
– 75 хиляди долара на година в зависимост от соц. пакет.
Мениджърът казал:
– А какво ще кажете ако пакета се състои от 5 седмична ваканция, 14 платени отпуска, пълна медицинска и стоматологична осигуровка, компанията да ви прехвърля в пенсионния фонд до 50% от заработката ви, а също да имате служебен автомобил, който ще се сменя на всеки 2 години, например, да кажем червен Corvette?
Програмистът се изправил и казал:
– Ау! Шегувате ли се?
Мениджърът отговорил, като леко се усмихнал:
– Разбира се…., но ти първи започна.

С какво Кадафи е бил по-лош, от тези, които го унищожиха. Ето какви предимства имаше страната му, когато той беше на власт:
1. Бензинът е бил по–евтин от водата. 1 литър бензин е струвал 0,14 $.
2. На младоженците са се подарявали 64 000 $  за покупка на квартира.
3. Образованието и медицината са били напълно безплатни.
4. На всеки член от семейството държавата е плащала по 1 000 $ субсидии годишно.
5. Обезщетенията за безработица са били 730 $.
6. Той е закрил военните бази на НАТО.
7. Заплатата на една медицинска сестра е била 1000 $.
8. За всяко новородено са изплащани по 7 000 $.
9. За откриване на личен бизнес се е давала еднократна помощ от  20 000 $.
10. Големите данъци и налози са забранени.
11 . БВП на глава от населението е $ 14,192.
12. Образование и обучение в чужбина за били за сметка на държавата.
13. Верига магазини са продавали на символични цени основните хранителни продукти за многодетни семейства .
14. За продажбата на продукти  с изтекъл срок за годност са се налагали големи глоби и нарушителите били задържани от специална полицията.
15. Част от аптеките са пускали безплатен лекарства.
16. За фалшифицирането на лекарства се е предвиждало смъртното наказание.
17. Наеми не е имало.
18. Населението не е плащало консумираната енергия.
19. Продажбата и консумацията на алкохол е била забранена.
20. Не са се отпускали кредити за покупка на кола и апартамент, защото никой не е имал интерес от това.
21. Услуги за недвижими имоти са били забранени.
22. Закупуването на автомобил до 50 % са били изплащани от държавата.
23. Когато е бил на власт, той е изгонил от страната международните корпорация.
Само при Муамар негрите в южната част на Либия са придобили човешките си права.
През четиридесет години на властване на Кадафи, населението на Либия се е утроило.
Продължителност на живота в страната се е увеличил от 51,5 на 74,5 години.
Кадафи бил решил да оттегли Либия от международната банкова система и примера му искали да последват още 12 арабски страни.

Председателят на Палестинската национална администрация Махмуд Абас е разпоредил да се изплатят по 50 хиляди долара на всеки бивш затворник от израелските затвори.
Става дума за 104 терористи убийци, 52 от които са излезли на свобода, осъдени до подписаното „съглашение Осло“.
Освободен от затвора убийци ще получават месечно “ пенсия“ , което е няколко пъти по-висока от средната заплата. Тези обезщетения ще бъдат изплатени от средствата, които влизат от международни спонсори.
От администрацията в Палестина обясняват, че това е “ жест на уважение“ към “ бойците от съпротивата „, които са прекарали десетилетия в затвора.
Нека си припомним кои са те.
52 от 104 терористи, освободени в рамките на „добра воля“, одобрен от правителството на Израел, са убили през 80-90 – те години 57 израелци, за което са получили доживотни присъди.
Почти никой от тях не се е покаял за своите престъпления. След освобождението, много от тях открито са заявили намерението си отново да се присъедини към „съпротивата“.