Европейската комисия е одобрила финансирането на най-големия и най-амбициозния проект за симулиране на човешкия мозък.
Неврологията изучава устройството, функцияте, развитието, генетиката, биохимията, физиологията и патологията на главния мозък.
Изследванията в тази област се извършват в много страни, изследователски институти и частни фирми. Те генерират огромен потока от данни. Но през последните години стана ясно, че това ще отнеме още едно десетилетие преди ние старателно да изследваме и документираме всеки ген, протеин, клетки и синапс, участващи в сложната машина наречена човешкия мозък, дори не можем да я проследим при различни обстоятелства, възрасти или да наблюдаваме как влияят всички възможни заболявания.
Това е огромна работа. В действителност, ние сме само в началото. За да се опрости работата на учените е нужно да се създаде общ стандартен  модел на човешкия мозък, на базата, на който ще се правят изследванията. Нужно е да се обедини тази база от огромна информация събрана до сега и да се продължи по-нататък.
Human Brain Project е съвместен проект, който ще събере десетки университети от различни държави членки на ЕС, както и САЩ, Израел и други страни. Целта на проекта е да се създаде единна, отворена платформа за експерименти със симулационни функции на човешкия мозък. Могат да бъдат разработени и нови компютърни модели, симулации и тестирания за нови методи на лечение при различни болести.
Предполага се, че симулацията на мозъка, дава възможност да се ускорява експерименталната процедура. Ако се добави в база цялата информация, която е събрана от експериментите до сега, то за бъдещия модел те могат да се използват за симулации в други експерименти.

Според съобщението на онлайн-версията на American Journal of Human Genetics, всеки човек носи в себе си около 400 генни мутации. Най-малко две от тях са свързани с признаците на заболяванията.
По данни на Süddeutsche Zeitung, учени са изследвали генетичния код на 179 здрави хора и са ги сравнили с обнародваните варианти на мутации причиняващи заболяванията.
„Ние вече знаем, че здрави хора имат много повредени или напълно деактивирани протеинови вериги, но това не оказва значително влияние върху тяхното здраве,“ – казва един от авторите на изследването, Дейвид Купър от Университета в Кардиф.
Изданието посочва, че по-голямата част от генетични аномалии не причиняват заболяване, тъй като всеки ген е дублиран.

Химикали, използвани при лечението на рак, могат да убият не само раковите клетки, но също така и клетките на мозъка, твърди екип от учени. Отдавна е известно, че химиотерапия води до различни неврологични заболявания, по-специално, загуба на паметта, гърчове и дори преждевременна деменция.
Група американски учени от Университета в Рочестър в щата Ню Йорк са поставили няколко вида мозъчните клетки, изложени на лекарства, използвани при химиотерапия на рак. По-рано се е смятало, че тежкото психологическо състояние на раковите болни, обяснява появата на нервно-психически разтройства.
Според нови данни, противоракови лекарства, които убиват 40% до 80% от раковите клетки, едновременно са довели до смъртта на 70-100% определени типове мозъчни клетки. Американски изследователи, изследвали ефекта от трите най-често използваните лекарства за химиотерапия. И трите лекарства са токсични за няколко вида клетки, които изпълняват защитна функция в мозъка.
Тези препарати убиват тип клетки, които играят ключова роля в предаването на електрохимични импулси в нервната система.
Учените предполагат, че тези лекарства също увреждат клетките в област от мозъка, отговорна за паметта и процесите за придобиване на нови знания. Това може да обясни неврологични симптоми при химиотерапия.
Изследователите предполагат, че тези резултати не дискредитират химиотерапията. Според тях това е точен критерий за откриване на токсичните противоракови лекарства и съответно тяхното подобряване. Но за всичко се иска добра воля.

Испански учени са установили какви вещества издишва човека. Някои от тях свидетелстват за наличие на рак. Благодарение на тези изследвания са създали уред за ранно диагностициране на ракови заболявания.

Клетките на рака в белия дроб могат да бъдат открити косвено.

Някои заболявания, като рак на белия дроб или стомаха, трудно да се диагностицират в ранен етап, тъй като те могат лесно да бъдат объркани с други заболявания.

„Първите лястовички“ на злокачествени новообразувания са специфични вещества, които се съдържат в издишания въздух. Учените са експериментирали с кучета, които са се научили да „надушват“ рака на простатата, дебелото черво и белия дроб.

Използването на „приятелите на човека“ постоянно е доста трудно, така изследователите потърсили възможности за заменяне на „живите сензори“ с изкуствени.

Не знаем дали учените са използвали кучешкия опит, но основно те са разчитали на  метод, съчетаващ газова хроматография и мас-спектрометрия.

С негова помощ са изучили вещества отделящи се при дишането  на болни от рак на белите дробове. Отчитайки концентрацията на тези вещества, те са създали биосензор за ранно откриване на рак на белия дроб, който проследява издишвания въздух.

В Бразилия са намерили уникален бял делфин.

Делфини-албиноси са рядко срещани в природата. Те са забавни и симпатични, но имат много малко шансове за оцеляване.

Бразилските морски биолози са открили уникалния вид във водите край Бразилия, въпреки че такива делфини се срещат край бреговете на Южна Африка.

Делфина е засечен съвсем случайно. Такива животни обикновено са срамежливи и рядко изскачат от водата, за разлика от своите сиви събратя.

След като делфина е забелязан, имало съмнения дали това е делфин, поради необикновения му цвят.

Изследователите твърдят, че малкия делфин е плувал близо до възрастен, вероятно това е била майка му. Обикновено бебетата делфини оставят с майките си 6 месеца, след това престават да сучат и стават независими.

Делфините-албиноси дължат необичайната си окраска на липса на меланин. Такива животни трудно оцеляват, защото ги изяждат хищници или ги улавят бракониери в мрежата си. Освен това те имат слаба имунна система и често са подложени на различни заболявания. Замърсяването на водите от промишлени отпадъци, също води до бързото им унищожаване.