Вие страдате най-много от болезнените преживявания в живота си. Но преминавайки през тях, вие можете да помогнете на други, които преминават през същото.
Никой не може да съчувства повече от този, който вече е преминал през това, което другият преживява.
Кой може да помогне на майка с дете, което им специфично заболяване, ако не този, който отглежда такова дете?
Кой  може по-добре да помогне на някой, който минава през несъстоятелност, отколкото този, който е минал през това преди?
Кой може по-добре да помогне на някой, който изпитва мъката след развода, освен този, който си спомня, колко ужасно се чувствал в неговото положение?
Кой би помогнал по-добре на някой, който е била насилван от този, който е бил насилван?
Не оставайте с болката. Ако я скриете и задържите, това няма да доведе до нищо добро. Но ако сте честни с Бог, себе си и с другите хора, Бог може да използва нещото, което мразя най-много в живота си, от което сте най-разочаровани и което искате никога да не се е случвало в живота ви.
Вие не може да промените това, което ви се е случило. Но можете да го използвате за нечия полза. Когато сте готови да споделите съкрушаването си, това може да помогне на други хора.
Споделяйки своя опит от това, което сте преживяли, ще помогнете на хората да получат Божията утеха.

Външността на Диди имаше характерните особености на вроденото ѝ заболяване. Поради това, че другите деца ѝ се присмиваха, тя израстна болезнено чувствителна и се затвори в себе си. Но въпреки всичко тя можеше да се превърже към някой, който я обича истински.

За нея се грижеше баба ѝ. Тя я взела, след като родителите  катастрофирали. Тогава била само на 3 годинки.

Диди обичаше природата и много часове прекарваше сред нея. Не познаваше буквите, но много обичаше някой да ѝ чете. Тя проваляше всички психологични и неврологични тестове. Вярно е, че имаше неща, които не ѝ достигаха, но беше хармонично и уравновесено дете. Беше очарователна и същевременно непълноценен човек.

През зимата умря баба ѝ. Тя страдаше и много плачеше.

Веднъж я посети жена, която искрено съчувстваше на това малко създание, отритнато от света. Преди тя често разговаряше с баба ѝ, когато ги срещнеше навън, а на малката даваше различни лакомства.

Диди я прегърна и се разплака:

– Защо си отиде? – извади кърпичка от джобчето на престилката си и попи влагата замрежваща очите ѝ. – Плача не за нея, а за себе си. С нея всичко е наред, тя е във Вечния си дом.

След дълга пауза, продължи да излива мъката си:

– Студено ми е, но това не е от времето. Зимата е вътре в мен, хладна като смъртта. Баба беше част от мен и когато тя умре, част от мен умря с нея.

Погледна към заснежения прозорец и тихо, почти напевно продължи:

– Сега е зима. Аз съм мъртва, но скоро ще дойде пролетта.

Изцелението на скръбта ѝ протичаше бавно, раната от загубата постепенно започна да се затваря. А за това много помогна сестрата на баба ѝ и хората, които съчувстваха на Диди и я посещаваха.

Албиносите са хора, които в организма си нямат тъмен пигмент. Това е генетично заболяване, от което понякога боледуват роднини.
В Индия живее най-голямото до днес семейство от албиноси. Баща, майка, шест деца, мъжът на по-голямата дъщеря и едно дете, общо 10 човека. В Книгата на рекордите на Гинес са записани като семейство Пулан – рекордьори.
В обществото не ги приемат добре, присмиват им се и ги презират. Всички индийци имат мургава кожа и кафяви очи, а тези са синеоки, с бяла кожа, а още и с бели коси.
Малко са тези, които вярват, че те по кръв са индийци. Съседите им ги наричат „англичаните“.
При всички албиноси зрението е слабо. Освен това те трябва да пазят кожата си от слънце.

В източна Бразилия е намерено село, чиито жители страдат от ксеродерма пигментоза, рядко наследствено заболяване на кожата, което се проявява като повишена чувствителност към ултравиолетовото излъчване. То се явява предраково състояние на кожата.
Селяните в източната част на Бразилия, които били открити от американските репортери страдали от непоносимост към слънчевата светлина. Това заболяване се появява на 2-3 годишна възраст и постоянно прогресира.
Характерният наследствен дефект се заключава в отсъствие или ниска активност на ензими, които елиминират вредните ефекти на ултравиолетовата радиация върху клетките на кожата. В резултат на мутацията неактивните протеини поправят ДНК на болния. И при всяко повреждане, например, при облъчване с ултравиолетови лъчи, повредените молекули в ДНК стават повече.
Поврежданията се натрупват и след време водят до рак на кожата. За да се избегне това са необходими инсталации с опреснена вода.
В селото живеят около 20 човека, практически лишени от възможността да работят в градини, на полето и от всякакъв дневен живот.
Бразилските учени обясняват разпространението на това рядко заболяване с това, че това селище е основана от семейството, генетично предразположени към ксеродерма пигментоза.

Той знаел добре английски език. Един библейски урок на английски език силно засегнал сърцето му и той решил да го преведе на родния си език.

Ежедневно седял на архаичната си пишеща машина и пишел на нея по три – четири часа.

Той страдал от проказа. Ръцете му били силно увредени от заболяването. Седенето на едно място, в продължение на много часове, му причинявало силни болки.

Независимо от това, той продължил да пише и писал до тогава, докато превел материала на родния си език