Антон Стаматов беше четвърти курс в медицинския факултет. От малък мечтаеше да помага на хората и да изнамери лек за болестите, пред които лекарите стояха безсилни.

Безсънни нощи, ровене из книги и учебници, бе станало като нещо нормално за Антон, особено през тези четири години на изпити, лабораторни упражнения и практики.

Един ден в клиниката докараха Моника. Тя бе красиво русокосо момиче с топли кафяви очи. Антон погледна листа, с който я приеха и изтръпна:

– Остър бактериален ендокардит!

– Това е една от най-ужасните болести, – каза Николов, който допълнително преглеждаше изследванията ѝ. – Случаят е безнадежден.

Антон познаваше много добре това заболяване. То бе свързано с възпаление на ендокарда и на сърдечните клапи. Боледуват повече мъже и то над 65 годишна възраст, но това беше младо момиче. Явно инфекциозния процес бе продължил своята дейност над шест седмици.

Моника поддържаше температура под четиридесет градуса, а сърцето ѝ отказваше.

Без особен резултат тя бе прегледана от водещи професори, а сега бе оставена за обучение и наблюдения на стажантите.

Антон не искаше това момиче да умре. Той не можеше да предложи някакъв революционен метод за лечение, но се влюби в девойката.

Започна всеки ден да я посещава и да ѝ носи цветя. Тя му се усмихваше и шеговито му казваше:

– Вие превърнахте болничната стая в градина. Всеки ден ми носите цветя, а аз няма къде да ги сложа вече.

– Моника, вие изглеждате като тях красива и нежна, – каза ѝ един път Антон и смутено наведе поглед надолу.

Тя също се влюби в него и с нетърпение очакваше посещенията му. Вече познаваше стъпките и гласа му от далече.

Веднъж вратата беше леко открехната и Моника чу как Антон попита сестрата преди да влезе при нея:
– Как е Моника?
– Вие те истински вълшебник, младежо, – засмя се медицинската сестра. – Какви учени глави си блъскаха умовете, да намерят начин да ѝ помогнат, а вие като с магическа пръчка оттласкахте болестта далече от нея.

– Те е прекрасно момиче и трябва да живее, – възкликна възторжено Антон.

И чудото стана. Тя оздравя и напусна клиниката.

Двамата с  Антон се ожениха и имаха деца. На сребърната си сватба поканиха дори лекуващия Моника едно време лекар.
– Обичайте се, – беше се усмихнал възрастният лекар.- Болното сърце се лекува  чрез любящо такова.

Когато по-късно Моника почина, тя завеща сърцето си на онази клиника, където бе постъпила безнадеждно болна.

Две срещи от първенството на Иран по футбол от Висшата лига, насрочени в столицата Техеран, са били отменени заради замърсяването на въздуха.

Индекс на качеството на въздуха в Техеран е засегнал 132 пункта, а в нормата, установена от Световната здравна организация, допустимата граница е от 0 до 50 точки.

Основният дял от замърсяването на въздуха в Техеран идва от отработените газове на милиони автомобили и мотоциклети.

Властите са посъветвали жителите на Техеран да останат в домовете си и да се откажат от всякакъв видове спорт.

Сериозното замърсяване на въздуха в столицата е довело до затварянето на училищата в продължение на три дни.

По данни на Министерството на здравеопазването на Иран, през 2012 г. около 80 000 души, включително 4500 от Техеран, са починали от замърсяването на въздуха.

През декември 2014 г. подобен проблем е довел до това, че около 400 души са били хоспитализирани със сърдечни и респираторни заболявания.

Хората, които имат цел в живота, имат по-малък риск от смърт и сърдечно-съдови заболявания.

Механизмите на тази асоциация остават неясни, но констатациите показват, че целта може да доведе до по-добри здравни резултати.

Анализите включват данни на повече от 136 хиляди участници от десет проучвания, проведени в САЩ или Япония.

Анализът показа малък риск за смърт на участници, които имат цел в живота. След отчитане на другите фактори, нивото на смъртността е около една пета по-ниско при хора, които са целенасочени.

Необходими са допълнителни проучвания, за да се определи до колко целта в живота може да допринесе за укрепване и задържане на болестта.

През февруари 2011 г., жителката на щата Орегон, Карън Бътлър претърпял дентална имплантация.

Събуждайки се след анестезия, жената с изненада установила, че говори с необичайна акцент. Той бил смес от произношения характерни за британци, немци и австралийци.

Бътлър не можела да контролира своя акцент, за това понякога се изненадва от фразите, които излизат от устата ѝ.

Лекарите твърдят, че след операцията у Бътлър се е развил синдром на чуждия акцент. Това е рядко заболяване, което се среща при 100 души в целия свят.

По рано се е смятало, че такъв синдром може да се получи само при увреждане на невроните в главния мозък, причинено от инсулт.  Но случая на Карън Бътлър опровергава това твърдение.

Изследователи от Южна Корея от Националния университет са успели да произведат първия действащ наноробот в борбата срещу рака. Той може сам да намира раковите клетки, а след това внася необходимото лекарство.

Нанороботите използват генетично подобрени бактерии. Те могат да намерят и най-малкото натрупване на протеини, а също и химически съединения, които се появяват само на места, където има ракови клетки.

Ако бактерията почувства този протеин във въздуха, тя в резултат на определени механизми, кара да функционира друг участък от наноробота,  който автоматично впръсква определено лекарство, което е предназначено за лечение на заразените клетки.

Изследванията в лабораторни условия са показали, че дадените нанороботи не могат още да се преборят със всички форми на рак. Те са предимно за твърдите видове, като рак на дебелото черво или на гърдата.

Въпреки това, учените прогнозират, че в най-близко бъдеще ще създадат следващо поколение роботи, които ще могат да идентифицират по-ранен етап на заболяването, както и други форми на рак.